Ключови фрази
продължаване на срок * нередовност на исковата молба

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 605

 

гр. София, 19.10.2009 година

 

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 516  по описа за 2009г.

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 и чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по „частна касационна жалба” на „Г” А. , САЩ, Д. , У. чрез представител М. Д. , приподписана от адв. М срещу определение № 3* от 17.03.2009г. по ч. гр. д. № 2095/2009г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Ж състав, с което частната жалба на „Г” А. срещу определение от 23.06.2008г. по гр. д. № 12426/2008г. на Софийски районен съд, 75 състав в частта, с която искането за отвод на районен съдия е отказано, е оставена без разглеждане, а в останалата й част е оставена без уважение като неоснователна. В частта на определението, с което частната жалба е оставена без разглеждане, подадената „частна касационна жалба” има характер на частна жалба по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а в останалата част представлява частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Прави оплакване, че неправилно СГС е приел, че ищецът не е изпълнил указанията от 14.05.2008г. на първоинстанционния съд. Частният жалбоподател поддържа становище, че определението за оставяне на исковата молба без движение е неправилно, тъй като не се касае до хипотезата на чл. 100 ГПК /отм./. По отношение на молбата за продължаване на срока по чл. 36 ГПК изразява становище, че въззивният съд е следвало да съобрази, че незаконосъобразно първоинстанционният съд не е продължил срока, тъй като разпоредбата на чл. 36 ГПК не изисква доказателства и мотиви, а за получаването на легализирани документи от САЩ предоставеният от съда срок е недостатъчен. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – определението е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Частният жалбоподател моли определенията на въззивния и първоинстанционния съд да бъдат отменени, а делото върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:

 

По частната жалба на „Г” А. срещу определение № 3* от 17.03.2009г. по ч. гр. д. № 2095/2009г. на СГС, АО, ІІІ-Ж състав в частта, с която частната жалба на „Г” А. срещу определение от 23.06.2008г. по гр. д. № 12426/2008г. на СРС, 75 състав в частта, с която искането за отвод на районен съдия е отказано, е оставена без разглеждане:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да остави без разглеждане частната жалба срещу определението на СРС, с което искането за отвод е отказано, въззивният съд е приел, че атакуваният съдебен акт в тази част не попада в хипотезата на чл. 213 и сл. ГПК /отм./ вр. § 2 ПЗРГПК. Определението на СГС в посочената част е законосъобразно. Определението на СРС по чл. 14, ал . 1 ГПК /отм./ не подлежи на обжалване, защото не е от категорията съдебни актове, които преграждат развитието на делото, нито обжалването му е посочено в закона. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 213, б. „а” и „б” ГПК /отм./, приложима процесуална норма съгласно § 2, ал. 1 и 2 ГПК, в която са посочени подлежащите на обжалване с частна жалба определения. В този смисъл е и аналогичната разпоредба на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на Софийски градски съд в посочената му част е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

По частната касационна жалба на „Г” А. срещу определение № 3* от 17.03.2009г. по ч. гр. д. № 2095/2009г. на СГС, АО, ІІІ-Ж състав в частта, с която частната жалба на „Г” А. срещу определение от 23.06.2008г. по гр. д. № 12426/2008г. на СРС, 75 състав за прекратяване на производството е оставена без уважение:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – в частта, с която частната жалба е оставена без уважение. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Въззивният съд е приел, че дадените от първоинстанционния съд указания с определение от 14.05.2008г. са законосъобразни и касаят отстраняване на констатирани по съответния ред нередовности на депозираната искова молба, както и че недостатъците на исковата молба не са отстранени в предоставения срок. Относно молбата за продължаване на срок за представяне на доказателства решаващият съдебен състав е изложил съображения, че същата не е подкрепена с доказателства, в нея не са посочени мотиви, които да навеждат на уважителни причини, нито са представени доказателства пред въззивната инстанция. Поради това решаващият съдебен състав е направил извод, че производството е прекратено законосъобразно.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. В случая значимият за спора процесуалноправен въпрос е свързан с редовността на исковата молба и продължаване на срока за изпълнение на указанията за отстраняване на нейните нередовности. По отношение на този въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Проверката на правилността на обжалваното определение предполага и проверка на правилността на определението за оставяне на исковата молба без движение. Законосъобразно на основание чл. 25, ал. 1 ГПК /отм./ първоинстанционният съд с определение от 14.05.2008г. е предоставил на ищеца срок да представи доказателства, придружени с превод, за съществуването на дружеството – ищец към датата на подаване на исковата молба, 20.06.2005г. и към датата на определението, 14.05.2008г., както и за законния представител на дружеството към двете дати. Съдът е длъжен във всяко положение на делото да следи за правосубектността на страните – юридически лица, законната, респективно органната представителна власт и представителната власт на лицето, подало исковата молба и представляващо страната в процеса. Необходимостта от представяне на доказателства за правосубектността на ищеца към подаване на исковата молба и представителната власт на М. Д. след 13.12.2007г. възниква поради обстоятелството, че представените доказателства за правосубектността на ищцовото дружество и представителната власт на М. Д. са издадени през 1997г. и 2000г., а исковата молба е подадена през 2005г., и поради това, че 10-годишният срок, в който М. Д. е бил президент и представител на Борда на директорите на „Г” А. , е изтекъл.

Неправилно съдилищата са приели, че срокът за представяне на посочените доказателства не следва да бъде удължаван и че в молбата не са посочени мотиви, които да навеждат на уважителни причини. Предпоставка за продължаване на срока въз основа на молбата по чл. 36 ГПК /отм./ е отдалечеността на държавата, от където необходимите документи трябва да бъдат издадени. СРС е следвало да съобрази това обстоятелство, да прецени необходимото време за снабдяване с тях, за поставянето на апостил и извършването на превод, след което да продължи срока за представяне на доказателства за правосубектността на ищцовото дружество и представителната власт на М. Д. на основание чл. 36 ГПК /отм./.

Неправилно е даден срок за представяне с копие за ответника приложенията към договора за доставка на абонамент № 027/17.12.1998г., цитирани в него, писмените доказателства за изпълнението от страна на „С” ЕООД, доказателства за правосубектност на страните по договорите за цесия, на които се позовава ищецът и доказателства за заплащане на цената по договорите за цесия, като е указано, ме в противен случай производството ще се прекрати. Посочените доказателства не касаят редовността на исковата молба, а са относими към основателността на предявения иск и биха могли да бъдат представени в съдебното заседание.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че неправилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Като е приел, че определението на СРС е законосъобразно, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Поради това определенията на СГС и СРС следва да бъдат отменени и делото да се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3* от 17.03.2009г. по ч. гр. д. № 2095/2009г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Ж състав в частта, с която частната жалба на „Г” А. , САЩ, Д. , У. срещу определение от 23.06.2008г. по гр. д. № 12426/2008г. на Софийски районен съд, 75 състав в частта, с която искането за отвод на районен съдия е отказано, е оставена без разглеждане.

ОТМЕНЯ определение № 3* от 17.03.2009г. по ч. гр. д. № 2095/2009г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Ж състав в частта, с която частната жалба на „Г” А. , САЩ, Д. , У. срещу определение от 23.06.2008г. по гр. д. № 12426/2008г. на Софийски районен съд, 75 състав в частта, с която производството по делото е прекратено, е оставена без уважение и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ определение от 23.06.2008г. по гр. д. № 12426/2008г. на Софийски районен съд, 75 състав в частта, с която производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.