Р Е Ш Е Н И Е № 125 гр. София, 04 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №164 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от защитника на подсъдимата Д. К. Г. срещу присъда №817 от 18.12.2014 г., постановена по ВНОХД №252/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив. С въззивния съдебен акт е отменена изцяло присъда, постановена по НОХД №55/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр. Стара Загора и подсъдимата Г. е призната за виновна в това, че на 09.01.2011 г. в [населено място], поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност е нарушила критерии 3.3 и 2.2 от Наредба №41/2005 г. на Министерство на здравеопазването и е причинила смъртта на К. Д. К., като на основание чл.123, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК и е наложено наказание три месеца „лишаване от свобода“, като изпълнението му е отложено за срок от три години. С въззивната присъда подсъдимата е оправдана по обвинението да е нарушила критерий 3.1.2 от Наредба №41/2005 г. на Министерство на здравеопазването и е осъдена на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати разноски по водене на делото- общо в размер на 2 946 лева в полза на бюджета на съдебната власт. В касационната жалба са посочени всички касационни основания, но са релевирани оплаквания единствено във връзка с това по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Поддържа се, че въззивният съд е кредитирал заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи, възприел е изводите им, че към момента на прегледа пострадалият е бил претърпял миокарден инфаркт и, че дори да е бил правилно диагностициран смъртта му би настъпила, предвид невъзможността да бъде проведено в краткия срок от един час оперативно лечение. При тези факти се поддържа, че нарушаването на Наредба №41/2005 г. на Министерство на здравеопазването не е било в пряка- причинно следствена връзка със смъртта на К., като се оспорват изводите на съда за съставомерност на действията на подсъдимата във връзка с обвинението за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК. Предлага се въззивната присъда да бъде отменена и бъде постановено решение, с което подсъдимата Г. да бъде изцяло оправдана. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимата моли атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен и бъде постановена нов, с който Г. да бъде оправдана. Поддържа, че леталния изход би бил неизбежен в дадената ситуация. Частният обвинител М.- К. моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. Представителят на държавното обвинение поддържа, че въззивната присъда е съобразена с писмените и гласните доказателства, събрани по делото и с отменителното решение на ВКС. Твърди, че подсъдимата е извършила престъплението по чл.123, ал.1 НК и правилно е била оправдана. Предлага въззивната присъда да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е основателна. Касационният съд прецени, че в касационната жалба са посочени всички касационни основания, но са релевирани доводи, относими единствено към правилното приложение на материалния закон. Доколкото тази инстанция не е класическа инстанция по същество, а е ограничена единствено в рамките на направените с касационната жалба оплаквания, съдът ще провери атакувания въззивен акт само по отношение на тях. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Касационният съдебен състав прецени, че и първостепенния и въззивния съдебен акт са направили задълбочен и верен анализ на доказателствените източници и са изяснили правилно релевантните за изхода на делото факти. Вярно са установили здравословното състояние на пострадалия К., към инкриминирания момент, времето на претърпяване на миокардния инфаркт, действията на подсъдимата Г. и конкретната причина за смъртта на пострадалия. При внимателен преглед на мотивите на постановената въззивна присъда може да бъде отчетено, че част от важните за изхода на делото факти и конкретно тези, свързани с възможността да бъде оказана помощ на пострадалия, начина на оказване на тази помощ и времето за подготовка на необходимата сърдечна операция не са посочени в частта, където съдът е отразил установените факти, а в тази където са анализирани доказателствата. Въпреки тази неточност при структурирането на решението, доколкото същите са част от съдебния акт касационната инстанция приема, че те са приети за установени от решаващия съд. Ето защо касационният съд направи извод, че възприетите от предходните съдилища факти са категорично установени, въз основа на верен доказателствен анализ и ще бъдат ползвани и от касационната инстанция. Касационният съд изцяло възприе изводите на предходните съдебни състави по отношение на това, че подсъдимата Г. е извършила нарушенията- предмет на обвинението и конкретно не е спазила разпоредбите на стандарт 3.3 и критерий 2.2 от Наредба №41/2005 г. на Министерство на здравеопазването. Не е спорно, че тя не е извършила в пълен обем всички медицински дейности и не е предприела изследвания на пациента в рамките на проведения преглед, съгласно добрата медицинска практика. Подсъдимата не е диагностицирала правилно заболяването на пострадалия К., преценила е, че същото е „междуребрена невралгия“, а не „миокарден инфаркт“ и е пропуснала да установи вярната диагноза, като не е предприела ЕКГ изследване на К.. В конкретният случай това изследване е била задължително, предвид симптомите на пострадалия и обстоятелството, че той е представлявал „спешен пациент“ по смисъла на Наредба №41/2005 г. Независимо от категорично установените нарушения на посочения по- горе нормативен акт, действията на подсъдимата не могат да бъдат квалифицирани като престъпление по чл.123, ал.1 НК. Този престъпен състав е осъществен от обективна страна когато е налице немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, което е довело до настъпването на смъртта на пострадалия. Няма спор, че изпълнителното деяние, очертано в обсъжданата законова норма, а именно „причинил“ изиска съществуването на пряка причинно- следствена връзка между осъществените от субекта на престъплението действия (или бездействия) и настъпилия съставомерен престъпен резултат. В този случай смъртта на пострадалия К. е настъпила около 70 минути след извършения от подсъдимата преглед, като непосредствена причина е била претърпения остър миокарден инфаркт, развил се в рамките на 24 до 48 часа преди настъпването на смъртта, който е бил придружен с разкъсване на сърдечния мускул и излив на кръв около сърдечната торбичка. От доказателствените материали и конкретно от заключенията на всички съдебно- медицински експертизи е установено, че смъртта на пострадалия, предвид претърпения миокарден инфаркт и развитието на състоянието му, е била неизбежна, като единственият начин тя да бъде избегната (при това според експертите със сравнително ниска степен на вероятност) е било провеждането на високоспециализирано лечение- оперативна намеса на кардиохирург. Заболяването на К. се е развило в гр.Стара Загора, а най- близкото място, където е могъл да получи подобно лечение е било гр.Пловдив. От момента на установяването на заболяването до започване на оперативната намеса (съгласно приетите заключения на съдебно- медицинските експертизи) е следвало да изминат поне два часа (с оглед транспорт и подготовка на операцията), което е и основание да се приеме, че към момента на извършване на прегледа от страна на подсъдимата смъртта на К. е била неизбежна, тъй като той дори да е бил правилно диагностициран е било невъзможно да получи своевременна специализирана медицинска помощ (да бъде проведена операция от кардиохирург). При тези обстоятелства осъществените от подсъдимата нарушения на Наредба №41/2005 г. (макар и категорично установени) не са в пряка причинно- следствена връзка със смъртта на К.. Последният е щял да почине, дори и те да не бяха извършени, тъй като той е бил прегледан много след като е бил получил миокарден инфаркт, към момент, в който не е съществувала обективна възможност да получи специализирано кардиохирургично лечение, което е била единствената възможност за спасяването му. При липсата на пряка причинно- следствена връзка между действията на подсъдимата и настъпилата смърт на пострадалия не може да бъде направен извод за съставомерност на осъщественото от Г., тъй като макар и извършвайки нарушения на добрата медицинска практика нейните действия не са били причина за смъртта на К.. Ето защо поведението на подсъдимата може да бъде основание тя да носи дисциплинарна или друг вид отговорност, но не и наказателна за извършено престъпление по чл.123 НК. Липсата на връзка между поведението на субекта на престъплението и настъпилия съставомерен резултат- смъртта на пострадалия е основание да се прецени, че състава на престъплението не е осъществен от обективна страна. При липсата на осъществен състав на престъпление от обективна страна е безпредметно да бъде обсъждано дали престъплението е осъществено от субективна страна. Касационната инстанция не можа да открие във въззивния съдебен акт мотиви по отношение на съществуването на причинна връзка между извършените от Г. нарушения и настъпилата смърт на К., като съдът единствено е посочил, че постановява съдебния си акт в изпълнение на указанията, дадени в предходно отменително касационно решение. Тук е систематичното място да бъде посочено, че касационната инстанция няма правомощия да даде указания (още по- малко задължителни) по отношение на осъждането или оправдаването на привлеченото към наказателна отговорност лице или установяването на елементите от състава на съответното престъпление. Тези обстоятелства се установяват от решаващия съд самостоятелно след безпристрастен и пълен анализ на доказателствата. Преценката за съществуването или липсата на елементи от състава на престъплението е част от задължението решаващият съд да взима решенията си по вътрешно убеждение, а на последното не може да бъде повлияно, дори и от касационен съд. Не на последно място трябва да бъде посочено и това, че в предходното касационно решение липсват указания, свързани с установяването на съставомерните елементи на престъплението по чл.123, ал.1 НК, а единствено на фактите, изясняването на който е необходимо за правилното решаване на делото. Предвид всичко изложено касационният съд прие, че атакуваната въззивна присъда трябва да бъде изцяло отменена, а подсъдимата Г. оправдана по повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда №817 от 18.12.2014 г., постановена по ВНОХД №252/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив. ПРИЗНАВА подсъдимата Д. К. Г. за невиновна в това, че на 09.01.2011 г. в [населено място], поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност е нарушила стандарт 3.1.2, критерий 3.3 и 2.2 от Наредба №41/2005 г. на Министерство на здравеопазването и е причинила смъртта на К. Д. К., като на основание чл.304 НПК я ОПРАВДАВА по обвинението да е извършила престъпление по чл.123, ал.1 НК. Вещественото доказателство- мобилен телефон „Сони Ериксон“ да се върне на наследниците на К. Д. К., а останалите веществени доказателства да бъдат унищожени, като вещи без реална стойност. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.