Ключови фрази


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155


гр. София, 11.04.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 269 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в несъстоятелност/ - Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова, срещу определение № 2573 от 05.10.2021г. по ч.гр.д. № 2519/2021г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, с което е потвърдено определение № 263479 от 25.06.2021г. по т.д. № 703/2020г. на СГС, ТО, VI – 23 състав. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по делото и „КТБ“ ЕАД /н./ е осъдена да заплати на „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД разноски в размер на 450 лева, а на „Баховица Индустриален парк“ ЕАД разноски в размер на 144 000 лева.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че въведените с §3 ПЗР на ЗИД ЗБН, обн. ДВ, бр.22/2018г. изменения на чл.62, ал.1 ЗБН, по силата на които срокът за предявяване на искове е удължен от две на пет години, все още са действащи, както и че въззивният съд не е разгледал въпроса за характера на нормата, с която се предвижда по-дълъг срок за предявяване на исковете за попълване на масата на несъстоятелността и по-конкретно твърдението му, че процесуалноправните норми, каквато е тази на §3 ПЗР на ЗИД ЗБН, намират приложение не само по отношение на правоотношения, възникнали след тяхното влизане в сила, но и спрямо висящи и неприключили такива. Излага съображения, че с оглед действието на решение № 8 от 27.05.2021г. на КС занапред, действителността на извършеното процесуално действие – предявяване на иск за попълване на масата на несъстоятелността в срока по чл.62, ал.1 ЗБН, изменен с §3 ПЗР на ЗИД ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018г./, следва да се преценява към момента на извършването му, към който нормата на §7 ПЗР ЗИД ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018г./ е била действаща. Намира, че решението на КС не би могло да повлияе на действието на тази норма, тъй като то е еднократно и след 17.03.2018г. същата вече е спряла да бъде част от действащото право. Поддържа още, че обявяването на противоконституционността на разпоредбата на чл.60а ЗБН няма за последица недопустимост на производството по него, а е относима към основателността на иска, тъй като не е налице констатирана липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването или упражняването на правото на иск, а не е налице и отрицателна такава. Сочи, че обявената противоконституционност на чл.60а ЗБН е относима към основателността на иска.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:
1. Към кой момент следва да се направи преценка за спазване на преклузивния срок, предвиден в чл.62, ал.1 ЗБН – в редакцията към момента на предявяване на иска или с оглед Решението на Конституционния съд, с което §7 от ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр.22/2018г. е бил отменен?
2. Намира ли правното си основание в чл.124, ал.1 ГПК предявеният иск?
3. Обявяването на противоконституционността на чл.60а, ал.1 ЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае до осъдителен иск, какъвто може да води всеки срещу всеки?
Поддържа се и наличие на очевидна неправилност на въззивното определение поради приетата недопустимост на иска, какъвто е допустим по чл.124, ал.1 ГПК.
Ответниците „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД и „Баховица Индустриален парк“ ЕАД оспорват частната касационна жалба, като излагат съображения за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
В обжалваното определение въззивният съд е посочил, че предвид обявената с РКС № 8 от 2021г. противоконституционност на §7 от ПЗР на ЗИДЗБН, предвиждащ ретроактивно действие за закона и за откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност, разпоредбата на чл.62, ал.1, приета в §3 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, в която е установен 5-годишен срок за предявяване на исковете за попълване на масата на несъстоятелността, е неприложима за производствата, открити преди влизането му в сила, какъвто е и настоящият случай. Констатирал е, че към датата на предявяване на иска двугодишният срок по чл.62, ал.1 ЗБН в първоначалната му редакция вече е бил изтекъл. Отделно от това, въззивният съд е взел предвид, че с решението на КС на РБ е обявена за противоконституционна и нормата на чл.60а, ал.1 ЗБН, регламентираща специален осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността. Намерил е, че с обявяване противоконституционността на посочената норма искът, с който синдиците на „КТБ“ АД /н./ са упражнили притезателно право въз основа на предвидена в закона разпоредба, която е отменена впоследствие като противоконституционна, с действие занапред, се явява недопустим, което обуславя прекратяване на производството по него.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
При съобразяване на мотивите на въззивния съд поставеният трети въпрос се явява обуславящ изхода на спора и осъществяващ общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Относно правните последици на решение № 8/27.05.2021г. по к.д. № 9/2020г. на Конституционния съд на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.60а от ЗБН, по отношение на заверените искови производства е формирана практика на ВКС с постановеното по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение № 60239/14.06.2021г. по ч.т.д. № 902/2021г. на ВКС, I т.о., както и по реда на чл.290 от ГПК решение № 60167/22.12.2021г. по т.д. № 1284/2019г. на ВКС, II т.о., решение № 158/03.12.2021г. по т.д. № 763/2020г. на ВКС, I т.о. и решение № 60142/25.11.2021г. по т.д. № 2675/2019г. на ВКС, I т.о. Съгласно така формираната практика, предвид обявяването на разпоредбата на чл.60а ЗБН за противоконституционна, исковите производства по чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН са недопустими. Този извод е обоснован с правилото на чл.151, ал.2, изр.трето от Конституцията, както и с приетото в Решение № 22/1995г. по конституционно дело № 25/1995г., че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. Съобразено е и решение № 3/28.04.2020г. по конституционно дело № 5/2019г. на КС, според което по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Взето е предвид, че според мотивите на КС в последното решение „не се прилага“ означава, че този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила. Поради това е формиран извод, че неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения поради липса на право на иск на синдиците на „КТБ“ АД /н./ да претендират връщане в масата на несъстоятелността на банката придобити със средства с произход от банката имущества, като е налице не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред поради липса на разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици. Настоящият състав споделя така формираната практика, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд. Наличието на практика на ВКС по поставения въпрос, която не се нуждае от промяна, изключва основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият въпрос, макар и да е обсъждан от въззивния съд, не може да обоснове допускане на касационен контрол, тъй като се отнася само до част от мотивите в обжалвания акт, относими към преценката са спазване на предвидения в чл.62, ал.1 ЗБН срок за предявяване на иска. Доколкото обаче въззивният съд е формирал извод за недопустимост на предявения иск поради обявяване на противоконституционността на разпоредбата на чл.60а, ал.1 ЗБН, както и да се реши поставеният първи процесуалноправен въпрос, това няма да се отрази на изхода на делото. Вторият процесуалноправен въпрос не е обсъждан от въззивния съд, поради което също не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и очевидна неправилност на въззивното определение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правни норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
При този изход на делото, на основание чл. 62, ал. 2 ЗБН касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2573 от 05.10.2021г. по ч.гр.д. № 2519/2021г. на Софийски апелативен съд, 4 състав.
ОСЪЖДА "Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност), ЕИК,[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 15 (петнадесет) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: