Р Е Ш Е Н И Е № 61 Гр. София, 10 февруари 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП Н. Панчева, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1000/22 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е по реда на чл.423 ал.1 от НПК по лично бланкетно искане на задочно осъдения С. А. А. за възобновяване на н.о.х.д № 183/2021 г., по описа на Окръжен съд – гр. Разград и за отмяна на постановената по същото дело присъда № 23/03.11.2021 г., влязла в сила на 28.05.2022 г., изменена с решение на АС-Варна № 57/12.04.2022 г. по в.н.о.х.д. 420/2021 г. В съдебно заседание пред касационната инстанция, осъденият А. и служебно назначеният защитник, адв. Д. поддържат искането за възобновяване, депозирано от осъденото лице. Служебният защитник на осъдения посочва, че искането е процесуално допустимо, поради подаването му в законовия 6-месечен срок от предаването на лицето с ЕЗА. Намира, че същото е основателно и моли да се уважи като се отмени осъдителната присъда и осъденото лице се оправдае от ВКС, като се прекрати наказателното производство спрямо него. Алтернативно моли да се признае за невинен и да му се наложи административно наказание. Отправя и искане, мярката за неотклонение на подзащитния му, в случай на възобновяване на наказателното производство, да се определи на „подписка“. Осъденият А. поддържа лично искането да се възобнови производството по делото. В лична защита изразява съжаление за престъплението, за което е постановена влязлата в сила присъда. В последната си дума моли делото да бъде възобновено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че искането за възобновяване е допустимо, но неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради личното привличане на осъдения в качеството на обвиняем с протокол от 29.08.2020 г., при което по отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“ и му е било разяснено задължението да не променя местоживеенето си и да се явява пред разследващия орган след призоваване. Впоследствие, на 09.04.2021 г. му е било предявено ново обвинение, лично и в присъствието на защитник, като след внасянето на обвинителния акт в съда отново е бил редовно призован по телефона за съдебно заседание на 09.09.2021 г., на което не се е явил. Съдебното производство е било проведено при условията на чл.269 от НПК, поради ненамирането на осъдения на адреса за призоваване, което е наложило обявяването му за общо държавно издирване, което също не е дало резултат. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, подадено е от активно легитимирано лице, осъдено задочно с вляза в сила присъда, в рамките на законовия шест-месечен срок, считано от фактическото предаване на осъдения с ЕЗА от друга държава. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: Наказателното производство по делото е било образувано под формата на досъдебно производство № 296 Зм-137/2020 г. по описа на Районна прокуратура-гр. Разград, на осн. чл.212, ал.2 от НПК със съставянето на протокола от първото действие по разследването, оглед на местопроизшествие срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.331, ал.1 от НК, за това, че на 28.08.2020 г. около 21.00 часа в [населено място], е запалено по непредпазливост чуждо имущество 1 7000 бали грах и сено, собственост на Е. М.. В хода на досъдебното производство осъденият С. А. е бил привлечен лично в качеството на обвиняемо лице за престъпление по чл.330, ал.1 от НК с постановление за привличане в това му качество от 29.08.2020 г. и със същото постановление му е била взета мярка за неотклонение „подписка“. Привличането на лицето като обвиняем е извършено в присъствието на служебен защитник. На същата дата е извършен и личен разпит на обвиняемия също в присъствието на служебния защитник, адв. А. М. при АК-Разград. При разпита обвиняемият е заявил, че не желае да му се предявяват материалите от разследването, а желае същите да се предявят на служебния му защитник, адв. М.. В хода на досъдебното производство са събрани доказателства за извършено по-тежко престъпление и делото ведно с материалите по него е изпратено на Окръжна прокуратура-гр. Разград по компетентност. След приемането на досъдебното производство от ОП-Разград, вх. № 455/2021 г. на РОП-Разград е извършено ново привличане на осъденото лице в качетвото на обвиняем с постановление от 09.04.2021 г. / последвано от разпит на лицето/ за престъпление по чл.330, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Привличането на А. е извършено лично и в присъствието на служебния защитник, адв. М.. След приключване на досъдебното производство с протокол за предявяване на разследване от 29.04.2021 г., на осн. чл.227-229 от НПК същото е било предявено на осъдения А., лично и в присъствието на служебния му защитник. След приключването на досъдебното производство по делото е бил внесен обвинителен акт от прокурор при ОП-Разград от 22.06.2021 г. и е било образувано н.о.х.д. 183/2021 г. по описа на Окръжен съд- Разград, с който осъденият С. А. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.330, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК. За насроченото разпоредително заседание по делото А. е бил нередовно призован и не се е явил. Служебният защитник адв. М. е заявил, че контактува с него по телефона, на номер, който е германски, както и на български мобилен номер, който е на името на майката на лицето.Призовката от посочения от лицето адрес е била върната с отбелязване, че не живее на адреса и по данни на съседи се намира в чужбина. За следващото съдебно заседание осъденият е бил редовно призован по телефона, по данни на съдебен деловодител, като е бил уведомен за датата и часа на провеждане на съдебното заседание. Призовката от известния адрес е била върната невръчена с аналогично отбелязване, че по данни на съседи лицето се намира в /държава/. Подсъдимият не се е явил в съдебното заседание, за което е бил уведомен и съдът е изменил мярката му за неотклонение в „задържане под стража“ и го е обявил за общодържавно издирване.От изисканата справка за пътуванията на лицето е установено, че същият многократно е пътувал извън пределите на РБългария и се е завръщал обратно, като последното регистрирано движение е влизане в страната на 17.07.2021 г. през ГКПП /граничен пункт/. За следващото съдебно заседание С. А. е бил нередовно призован, не е отговарял на повикванията на мобилния телефон и не е бил намарен на посочения от него адрес. От докладна записка на ОЗ Охрана-Разград е установено, че по данни на неговата майка, която живее в [населено място], синът й е заминал за /държава/ през месец септември 2021 г. и не се е връщал обратно до 28.09.2021 г. Извършената сравка в БДС е установила, че на 03.07.2021 г. А. е напуснал страната и няма данни да се е завръщал обратно. Поради отсъствието на осъденото лице от страната и ненамирането му на посочения по делото адрес, както и поради липсата на данни за друг известен адрес, на който да бъде изпратен, изготвеният обвинителен акт не е бил връчен на А. и същият не е бил уведомен изрично за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие. В хода на съдебното производство окръжният съд е положил активни процесуални усилия да установи местонахождението на лицето и да го уведоми за вида и характера на предявеното обвинение, като е изменил мярката му за неотклонение в задържане и го е обявил за общодържавно издирване, като е изисквал справки за актуалния резултат от издирването и за местонахождението му към датата на съответното съдебно заседание. Поради неустановяване местонахождението на осъденото лице, окръжният съд е разгледал делото в негово отсъствие, при условията на чл.269 от НПК и с участието на служебен защитник. Съдебното производство пред първата инстанция е приключило с присъда на ОС – Разград № 23/03.11.2021 г. по н.о.х.д № 183/2021 г., с която С. А. е бил осъден на лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца при първоначален общ режим за извършено от него престъпление по 330, ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК. Присъдата на ОС – Разград е била обжалвана от служебния защитник на осъдения А., адв. М. и с решение на АС-Варна № 57/12.04.2022 г. по в.н.о.х.д. 420/2021 г.е била изменена в наказателната част, като наказанието на подсъдимия е било намалено на три години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е била потвърдена. Въззивното производство по делото е проведено в отсъствието на осъдения и с участието на служебен защитник. Решението на окръжния съд не е било обжалвано по касационен ред и присъдата е влязла в сила на 28.05.2022 г . След влизане в сила на присъдата спрямо осъдения А. е издадена ЕЗА за предаването му за изтърпаване на наказанието по същата присъда. В изпълнение на ЕЗА осъденото лице е предадено на българските власти на 05.10.2022 г., след което е приведено в затвора Белене за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. При наличието на тези фактически данни относно процесуалното поведение на осъденото лице в хода на наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, не са налице предпоставките по чл.423 ал.1 от НПК за уважаване на искането за възобновяване на делото. От материалите по воденото досъдебно производство се установява, че същото е проведено изцяло с участието на осъденото лице и на служебно назначения му защитник. А. е бил привлечен лично в качеството на обвиняем / по отделните обвинения/ и му е била взета мярка за неотклонение „подписка“, за което е бил изрично уведомен с постановленията за привличане по делото, като след приключване на разследването материалите по същото са му били предявени лично и на назначения служебен защитник. След приключване на досъдебното производство по делото осъденият А. е нарушил определената му мярка за неотклонение „подписка“ по същото досъдебно производство, напуснал е известния по делото адрес за призоваване, както и е напуснал пределите на страната, без да спази законовото изискване по чл.59, ал.2 от НПК да не променя местоживеенето си без да уведоми съответния орган за новия си адрес. Това поведение на осъденото лице е препятствало възможността на съдебните органи да го уведомят за обвинението, по което е предаден на съд, за хода на съдебното производство и за провежданите съдебни действия, за да участва лично в производството по делото. Инцидентното приемане на уведомлението за датата на първото съдебно заседание по телефона от страна на осъдения не е било последвано от действия по явяване в съдебно заседание за приемане на съдебните книжа и за участие в съдебното производство.Неизвестното местонахождение на осъдения е наложило разглеждане на делото в негово отсъствие, включително и поради липсата на резултат от проведеното щателно издирване и актуалните справки за движението му извън пределите на Република България. Привеждането в изпълнение на наказанието по влязлата в сила присъда спрямо А. е реализирано в резултат на предаването му от компетентните власти на /държава/ по повод издадена ЕЗА с цел предаването му за изтърпяване на наказанието по влязлата в сила присъда. По делото са налице данни, постъпили чрез бюро СИРЕНЕ /държава/, че осъденият А. е бил задържан в /държава/ за неизвестен период преди образуването на съдебното производство /обвинителният акт по делото е внесен в ОС – Разград на 22.06.2021 г. / , като на 26.01.2021 г. е бил освободен от затвора и към 26.04.2021 г. от Бюрото не разполагат с данни за неговото местонахождение. При тези данни се налага извода, че осъдения С. А. се е лишил по своя воля от правото си да участва лично в наказателното производство, за което е бил уведомен чрез личното му привличане като обвиняем, поради което не са налице законови основания за компенсиране на правата му в процеса, чрез възобновяване на делото, което е било водено в негово отсъствие. В хода на образуваното досъдебно производство чрез привличнето му като обвиняем и предявяване на материалите от разследването осъденият надлежно и в достатъчна степен е бил информиран за фактическите и правни рамки на повдигнатото спрямо него обвинение, както и за задължението му по чл.59, ал.2 от НПК да не променя местоживеенето си без надлежно уведомление за новия адрес като част от определената му мярка за неотклонение „подписка“. Независимо от известната му информация, той не е спазил задълженията си да се явява за участие в производството когато бъде призован и с поведението си е станал причина съдебното производство да се проведе изцяло задочно. Съдебните органи са положили необходимите усилия за издирването на А., с цел да обезпечат участието му по делото, но въпреки това не са могли да издирят лицето и са го провели в негово отсъствие, при наличието на законовите предпоставки за това. Задържането на лицето на териорията на чужда държава, видно от приложената по делото справка е осъществено в периода след приключване на разследването и преди образуването на съдебното производство по делото, поради което за органите на наказателното производство не е съществувало задължение да отчитат това обстоятелство. Предвид изложените факти за процесуалното поведение на осъденото лице в хода на съдебното производство по делото, се налага извода, че влязлата в сила присъда е постановена без участието на осъдения, поради действията му по напускане на посочения адрес за призоваване, както и на територията на страната и липса на друг известен адрес, на който да бъдат получени съответните уведомления. Тези действия обективират отказ от правото му на лично участие в наказателното производство, поради което за съда не възниква задължение да възобнови делото, единствено поради задочното му разглеждане, при установеното недобросъвестно отклоняване от страна на осъдения. Възобновяването на наказателно дело, проведено в отсъствието на осъденото лице е предвидено като законова компенсация на правото му за лично участие в процеса. Разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК предвижда законова възможност за възобновяване на делото по отношение на задочно осъден, с изричното изключение за случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което не е могла да бъде изпълнена процедурата за връчване на препис от обвинителния акт и уведомление за датата на делото и възможността за отговор или възражения от подсъдимия, както и за условията на задочното му разглеждане по чл.269 от НПК. Този законов текст кореспондира с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в чл.6 на ЕКЗПЧОС, в частност с гаранциите по т.3 б.”а”, „с” и „d” от същия член, а именно правото на лице, обвинено в криминално престъпление да бъде информирано за повдигнатото спрямо него обвинение, да се защитава лично и чрез защитник по свой избор и активно да участва в наказателното производство. Изключение се явяват случаите, при които осъденият се е отказал от това свое право недвусмислено, като е обективирал отказа си с конкретни действия, които в настоящият случай, разгледани в контекста на придобитото качество на обвиняем и взетата мярка за неотклонение „подписка“, както и личното уведомление по телефона за образуваното съдебно производство, по естеството си представляват укриване от правосъдието и съзнателно лишаване от възможността да участва в наказателния процес. Изложените фактически и правни съображения мотивират настоящият касационен състав да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело, направено от осъдения С. А., на осн. чл.423, ал.1 от НПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Исканията на защитата за оправдаване на осъдения, за прекратяване на наказателното производство и по мярката му за неотклонение могат да бъдат разглеждани само при основателност на искането за възобновяване, каквато не е налице. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. А. А. за възобновяване на н.о.х.д № 183/2021 г., по описа на Окръжен съд – гр. Разград и за отмяна на влязлата в сила на 28.05.2022 г. присъда № 23/03.11.2021 г., изменена с решение на АС-Варна № 57/12.04.2022 г. по в.н.о.х.д. 420/2021 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: