7 Р Е Ш Е Н И Е № 110 гр. София, 04 юни 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП СТЕЛИЯНА АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 366/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпило искане от осъдения Г. В. И. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 1009/2020 г., по описа на Софийски апелативен съд, НО, 2 - ри възз. състав. В искането се сочи, че незаконосъобразно въззивният съд е отказал да определи общо наказание между присъдата, постановена по н.о.х.д. № 11/2015 г., по описа на Окръжен съд – Монтана и присъда, постановена от гръцки съд, в размер на осем години лишаване от свобода, която той е изтърпявал в Република Гърция. Осъденият претендира за възобновяване на производството, за да бъде определено общо наказание между наложените с двете присъди, като от същото да се приспадне тази част от санкцията, която вече е изтърпял в гръцки затвор. В съдебно заседание пред ВКС осъденият И. и неговият защитник поддържат искането за възобновяване и пледират за неговото уважаване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване като споделя съображенията на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, след като прецени доводите, изложени в искането, становищата на страните и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и срещу акт от категорията на визираните в разпоредбата на чл. 419 от НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. От събраните по делото писмени материали се установява, че Г. В. И. е осъждан многократно, като последното му осъждане в Република България е с присъда, влязла в сила на 29.09.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 11/2015 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, за деяния извършени на 03.09.2012 г. С тази присъда И. е осъден на осем години лишаване от свобода, които не е изтърпял, тъй като е напуснал страната и се установил в Република Гърция. Във връзка с изпълнението на посочената присъда е издадена Европейска заповед за екстрадиция, в изпълнение на която на 27.06.2019 г. осъденият И. е предаден на българските власти и от 18.07.2019 г. е започнал да търпи наложеното му с присъдата на ОС – Монтана наказание. След привеждането му в Република България осъденият И. е подал молба до ОС – Монтана за определяне на общо наказание измежду наложеното с постановената присъда от същия съд и определените му с присъди, постановени по времето на пребиваването му в Република Гърция, като е поискал изтърпяната част от тях да бъде приспадната от общата санкция. ОС – Монтана е разгледал молбата и с определение от 05.12.2019 г., постановено по н.ч.д. № 138/2019 г., на основание чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК е определил на И. общо наказание в размер на осем години лишаване от свобода измежду наказанието, наложено с присъда, постановена по н.о.х.д. № 11/2015 г. по описа на ОС – Монтана и наказанието по н.о.х.д. №5736/2012 г. по описа на СРС, като постановил то да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Към така определената санкция съдът присъединил наказанието „глоба“ в размер на 500 лева, наложена с присъда по н.о.х.д. № 323/2014 г. по описа на РС – Костинброд. От общото наказание ОС – Монтана приспаднал изтърпяната част от наказанията, както и времето, през което осъденият е бил задържан в Република Гърция във връзка с изпълнението на ЕЗА. Така постановеното определение не е обжалвано от осъдения и е влязло в сила. Впоследствие осъденият И. поискал производството по същото дело да бъде възобновено, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон при постановяване на определението от ОС – Монтана. С решение № 80/24.06.2020 г., по н.д. № 253/2020 г., ВКС, І – во н. о. на основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК възобновил наказателното производство, отменил определението на ОС – Монтана и върнал делото за ново произнасяне по искането на осъдения за определяне на общо наказание между наложените му с присъди в Република България и в Република Гърция. В решението си ВКС е дал указания за събиране на доказателства по отношение на постановените и изтърпени от осъдения Г. И. присъди в Република Гърция, чиито правни последици следва да бъдат зачетени, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НК. При повторното разглеждане на делото, ОС – Монтана с определение от 19.08.2020 г., постановено по в.н.ч.д. № 89/2020 г. на основание чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК определил общо наказание в размер на осем години лишаване от свобода измежду наказанието по присъда, постановена по н.о.х.д. № 11/2015 г. по описа на ОС – Монтана и по н.о.х.д. №5736/2012 г. по описа на СРС, постановил осъденият Г. В. И. да изтърпи същото при първоначален „строг“ режим и приспаднал изтърпяната част от наказанията и времето, през което е бил задържан във връзка с изпълнение на ЕЗА. Към така определената санкция съдът присъединил наказанието „глоба“ в размер на 500 лева, наложена по н.о.х.д. № 323/2014 г. по описа на РС – Костинброд. Осъденият И. останал недоволен от съдебния акт на ОС – Монтана, постановен на основание чл. 25, ал.1 от НК, тъй като с него не било определено общо наказание измежду наложените от българските съдилища и наказанията, на които е осъден от съдилищата в Република Гърция. Той обжалвал определението на ОС – Монтана пред Софийски апелативен съд, където е образувано в. н. ч. д. №1009/2020 г. С решение № 107/25.03.2021 г., постановено по същото дело, САС отменил определението на ОС – Монтана в частта, с която е определено общо наказание лишаване от свобода измежду наказанията, наложени с посочените по - горе присъди, оставил без уважение искането на осъдения за групиране на наказанието по н.о.х.д. №11/2015 г. по описа на ОС – Монтана с присъдите, постановени спрямо осъдения Г. И. от гръцки съдилища. С решението САС потвърдил определението на ОС – Монтана в частта, с която на основание чл. 60 от ЗЕЕЗА във вр. с чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан в Република Гърция по издадената ЕЗА. Решението на САС е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в разпоредбите на чл. 13 и чл. 14, чл. 107 от НПК, довели до ограничаване на правата на осъдения Г. И., което налага неговата отмяна и възобновяването на наказателното производство. Въззивният съд не е изпълнил указанията на ВКС, дадени в решението, с което е възобновено наказателното производство по делото, като не е събрал необходимите доказателства, за да прецени дали следва да се уважи искането на осъдения Г. И. за определяне на общо наказание измежду наложените с присъдата на ОС – Монтана и с решение № 332/21.02.2018 г. на Едночленния Апелативен съд на Солун. В тази връзка е изложил противоречиви мотиви, които не дават възможност да се установи действителната му воля. Така на л. 6 от възз. решение е приел, че лицето, осъдено с решение № 332/21.02.2018 г. на Едночленния Апелативен съд на Солун е Г. В. И., а не Ж. Н. А., което било установено по несъмнен начин в екстрадиционното производство, а едновременно с това, на л. 9 от същото решение е мотивирал отказа си да приложи чл. 25 от НК, като е посочил, че всъщност информацията, получена от гръцките власти, не е достатъчна, за да се приеме, че И. / а не Ж. Н. А./ е лицето, което е било осъдено по разгледания от гръцкия съд обвинителен акт за осъществените две деяния – на 30.09.2015 г. и 15.02.2016 г. Видно е, че тези две деяния са извършени преди влизане в сила на присъдата по н.о.х.д. № 11/2015 г. на ОС – Монтана - на 29.09.2016 г. При това положение, въззивният съд е бил длъжен да събере допълнителна информация от компетентните гръцки власти за присъдите, чието групиране се иска – кога са постановени, от кой съд, кога са влезли в сила; лицето, което е осъдено с тях, за какви престъпления – време и място на извършване; вид, размер и начин на изтърпяване на наложено наказание; изтърпяна част от наказанието, подлежаща на приспадане. Едва след изискване и получаване на посочената информация за всички осъждания на Г. И. от гръцките съдилища, въззивният съд е следвало да прецени дали са налице предпоставките на чл. 25 от НК. Като не е сторил това апелативният съд не е изпълнил задълженията си, визирани в разпоредбите на чл. 13, 14, и чл. 107, ал. 2 от НПК, според които е длъжен да събира доказателства по искане на страните и по свой почин, като направи всичко необходимо за разкриване на обективната истина с цел правилното решаване на делото. Неизпълнението на тези задължения пряко рефлектира върху правата на осъдения, тъй като го лишава от възможността, която му е предоставена от разпоредбите на чл. 25 от НПК и чл. 8, ал. 2 от НК, чрез която е транспонирано Рамково решение 2008/675 ПВР на Съвета от 24.07.2008 г. в българското право. Касационният съд намира за нужно да посочи, че въззивният съд все пак е направил опит да събере посочената информация, използвайки обаче неособено удачен способ – чрез изготвяне на Европейска заповед за разследване, която е инструмент за събиране на доказателства в рамките на наказателното производство, въведен с Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г., транспонирана чрез Закона за Европейска заповед за разследване /ЗЕЗР/, обн. ДВ, бр.16 от 20.02.2018 г. Единственият съществен резултат от изпълнението на изготвената ЕЗР е установяването на факта, че Г. В. И. е осъждан в Гърция под имената на Ж. Н. А.. Видно от приложената във въззивното дело ЕЗР /л. 180/ чрез нея не е изискана информация за това кога са осъществени деянията, за които Г. И. е осъден в Република Гърция, която е от съществено значение за приложението на чл. 25 от НК. Необходимите сведения въззивният съд е могъл да поиска от Централното бюро за съдимост към Министерство на правосъдието на Република България, създадено в съответствие с РР 2009/315/ПВР на Съвета от 26.02.2009 г. относно организацията и съдържанието на обема на информация, получен от регистрите за съдимост, между държавите – членки. Съгласно чл. 47 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, Централното бюро за съдимост изпълнява задълженията на Министерство на правосъдието като централен орган по международни двустранни и многостранни договори и по актовете на ЕС относно приемане и предаване на информация за съдимост с други държави. Съобразно чл. 50 от същата наредба, искане за информация от регистъра за съдимост на друга държава членка за целите на наказателното производство срещу дадено лице се подава чрез Централното бюро за съдимост, което отправя искане към централния орган на другата държава членка, като предаването и приемането на информация става по системата ECRIS. Този механизъм за международноправно сътрудничество може да бъде използван от българските съдилища за получаване на данни за осъждания на български гражданин / а и чужд гражданин/ в друга държава членка. След получаване на пълната информация за осъжданията на И. и най - вече за това кога са постановени осъдителните присъди, кога са влезли в сила и кога са осъществени престъпленията, за които е осъден българският гражданин, може да се извърши преценка относно наличието на предпоставките на чл. 25 от НК, да се определи евентуално общо наказание измежду наложените от българския и гръцкия съд санкции, като се приспадне изтърпяната от тях част, при съобразяване с насоките, дадени с Решение от 21.09.2017 г. по дело № С – 171/16 г. на Съда на ЕС, постановено по преюдициално запитване на Софийски районен съд в рамките на производство по групиране на наказания по чл. 25, вр. с чл. 23 от НК на осъдения Т. Б.. Предвид изложеното, искането за възобновяване на наказателното производство е основателно и следва да бъде уважено. Воден от посочените съображения, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение, на основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 107/25.03.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1009/2020 г. и ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по него. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.