Р Е Ш Е Н И Е № 120 Гр.София, 27 април 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април, 2017 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА МИЛЕНА ПАНЕВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 266/17 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №6208/30.11.16 г.,постановена от ОС-Благоевград /БлОС/ по В.Н.О.Х.Д.236/16 г., е отменена осъдителна присъда № 3688/12.05.16 г.,постановена от РС-Благоевград /БлРС/ по Н.О.Х.Д.599/16 г., и подсъдимият Р. А. А. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.343 В,ал.2 вр.ал.1 НК. Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест на представител на ОП-Благоевград,в който са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се присъдата на БлОС да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста с отразените в него доводи. Самият подсъдим и упълномощеният му защитник молят присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста на БлОП и аргументите по него, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: За да постанови атакувания съдебен акт, въззивният съд е направил собствена преценка на показанията на основния свидетел по делото-М.. На основа на тях и на изводите по назначената в хода на първостепенното съдебно производство графологическа експертиза /установяваща, че подписът, за който се твърди,че е положен от подсъдимия върху процесното наказателно постановление, не е изпълнен от него/, е изведена липса на познание от страна на А. за издаденото срещу му наказателно постановление, с което по административен ред е лишен от право на управление на МПС. В тази връзка е правен анализ, в съдържателен план различен от този на първата инстанция, довеждащ до заключение за неустановеност на обстоятелството наказателното постановление да е влязло в сила на определена дата, както се твърди от държавното обвинение, и подсъдимият да е заловен да управлява МПС в едногодишен срок от тази дата без съответно свидетелство за управление. Основният упрек на прокуратурата е,че решаващата втора инстанция е нарушила процесуалните правила и тези на формалната логика при обмисляне на показанията на свидетеля М.. И съпоставяйки съдържанието на съобщеното от този свидетел, което е незаконосъобразно огледано, с изводите по споменатата графологическа експертиза, процедурно невярно е достигнато до неустановяване на авторството на деянието, което пък е довело до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на А.. Касационната инстанция като такава по правото в случаи като настоящия трябва да прецени дали съответният атакуван доказателствен материал е процесуално правилно допуснат, събран, проверен и оценен от решаващите съдилища. Конкретната преценка обуславя установяване на обстоятелството дали доказателствата са огледани едностранчиво, непълно, без да се отдава внимание на действителното им съдържание и дали са игнорирани изцяло някои от тях. При това не се очаква те да бъдат разчетени сами за себе си, а в тяхната взаимовръзка. БлОС е намерил, че показанията на свидетеля М. не могат да бъдат отнесени към данни за полагане на подпис от страна на подсъдимия върху НП 720/13 от 16.05.13 г., при връчването му на 13.09.15 г., което пък от своя страна доказвало липса на познание за издаденото наказателно постановление и респективно влизане на същото в сила. Въззивната инстанция е допуснала сериозен процедурен недостатък, оценявайки тези показания самостоятелно, без да разгледа детайлно тяхното съдържание с отнасяне към други събрани по делото доказателствени материали от една страна. От друга, изложилd е аргументи, чиято същност ги прави релевантни не за принципна невъзможност да се установят допълнителни обстоятелства по дирената в този процес обективна истина чрез провеждане на допълнително въззивно съдебно следствие, при което да се допусне преразпит на този свидетел; а за неяснота, макар и това да не е казано директно, отдавана на некачествено проведения разпит на този свидетел пред първостепенния съд. Не може да има спор, че М. не е твърдял да е присъствал на полагането на подпис от страна на дееца върху процесното наказателно постановление при връчването му от неговия колега Р.. Според БлОС обаче не било ясно дали възпроизвежданите от този свидетел събития са относими към факта, че той е разбрал подсъдимият да е положил върху разписката за връчване на обсъжданото наказателно постановление подпис пред самия Р. /с когото заедно били отишли до дома на А./. Подминато е обстоятелството, че в съдебно заседание пред БлРС на 26.04.16 г.представителят на РП-Благоевград е представил, а РС е приел, оригинал на НП 720/13 г.от 16.05.13 г. и разписка за предаване на същото на 13.09.15 г., както и писмо с изх. № р.12748/19.09.15 г., с което конкретно посоченото постановление е изпратено на началник сектор „ПП”-ОДМВР, гр.Благоевград като връчено /л.25 и 26 от първоинстанционното дело/. Подминато е изявлението на представителя на прокуратурата, че моли да бъде допуснат като свидетел М. /така е и уважено то/, който ще даде показания, относими към предмета на доказване по производството- за познанието му за връчване на подсъдимия именно на процесното в материалноправен план наказателно постановление, което се представя наред с цитираното писмо. По време на разпита на обсъждания свидетел никоя от страните не се е усъмнила за кое точно наказателно постановление се разпитва лицето. По-нататък, състоятелно е оплакването на изготвилия протеста прокурор, че показанията на свидетеля М. е следвало да бъдат преценени на фона на съдържанието на приложеното на л.25 от първостепенното съдебно производство писмо от полицай Ралински /който се твърди,че е връчил НП, но е разследващ орган по процесното дело, в каквато връзка има забрана да бъде разпитан като свидетел/. Това не е сторено, въпреки относимостта му към третираните гласни доказателствени средства. Затова може да се приеме,че непълно с оглед решителни аргументи е обсъдена от страна на въззивната инстанция информацията по приобщено по надлежен ред гласно доказателствено средство,като тя е ценена незаконосъобразно и поради игнорирането на писмен доказателствен материал. Ако прочитът би бил процедурно верен, дори и при съпоставяне с изводите по приложената графологическа експертиза би могло да се достигне до различни от направените от БлОС изводи по престъпната деятелност на А.. Като не е подходила по законосъобразен начин, въззивната инстанция е допуснала нарушение на процесуалните правила,залегнало в нормата на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. То от своя страна е рефлектирало върху правилното прилагане на материалния закон. Казаното е достатъчно,за да се прецени основателност на касационния протест и да се наложи атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Що се касае до следващия довод, изтъкнат в прокурорския протест, относно необходимостта от допускане на тройна графологическа експертиза, която да отговори на определени въпроси, тази инстанция няма да вземе отношение. И това е така, тъй като подобно искане не е било отправяно пред БлОС, чийто акт е предмет на ревизиране от страна на ВКС. Изготвената единична графологическа експертиза пред БлРС не е била оспорвана. Липсата на генерирана активност от страните не е дала повод за размисъл и на съда в посока на служебна преценка за назначаване на подобна експертиза, още повече че следва да бъдат налице предпоставките на чл.153 НПК. Ето защо върховната съдебна инстанция по наказателни дела не счита,че трябва да дава указания за събиране на доказателства в аспект на доказване на обвинението от страна на прокуратурата. Разбира се, няма никаква пречка при новото разглеждане на делото този въпрос да бъде разгледан, било то в отговор на законосъобразно отправено искане от претендиращата страна, били то по силата на официалното начало за съда, при излагане на дължима аргументация за активирането на този принцип. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда №6208/30.11.16 г.,постановена от ОС-Благоевград по В.Н.О.Х.Д.236/16 г.по описа на същия съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/