Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4 686_10_dec_290gpc.doc Р Е Ш Е Н И Е № 173 С., 08.04. 2011 година Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Й. гр.дело N 686 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. „Х. Б.”,[населено място] срещу въззивно решение от 27.01.2010 г. по въззивно гр.д. № 23 /2009 г. на Д. окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 03.12.2008 г. по гр.д. № 160 /2008 г. по описа на Б. районен съд, в частта, с която са уважени исковете на Р. Д. Б. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1,2 и 3 КТ за уволнение на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ и жалбоподателят е осъден за разноски. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 1097 /21.10.2010 г. по материално-правния въпрос : дали работодателят има право да поставя по-високи изисквания за квалификация и образование, когато те са предвидени в нормативен акт, като е прието, че повдигнатият въпрос е от значение за постановения резултат и е разрешаван от съдилищата противоречиво (основание за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК): с решение № 1238-2005-ІІІ-г.о. ВКС по гр.д. № 770 /2003 г. е прието, че във всички случаи независимо дали изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност се предвиждат в законите и другите нормативни актове, няма законна пречка работодателят да предвиди по-високо по степен образование с оглед нуждите на предприятието, а в Р-241-2007-ІІІ г.о. ВКС по гр.д. № 1212 /2004 г. е прието, че работодателят може във всички случаи да променя изискванията за образование и квалификация, когато същите не са предвидени в нормативен акт. Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения – необсъждане на доводи на жалбоподателя, че съгласно разпоредба в ПР на Инструкцията (№2 /94 г.), с която са предвидени изисквания за заемане на длъжността „логопед”, е предвидено право на работодателя да определи по-високи изисквания за образование и квалификация, т.к. той черпи това свое право от нормативен акт от по-висока степен – чл.328,ал.1,т.6 КТ; че това право на работодателя не подлежи на съдебен контрол; неправилно приложение на материалния закон – на правилото на чл.328,ал.1,т.6 КТ, което предвижда посоченото по-горе право на работодателя, което не може да бъде ограничавано[населено място]. Оплакванията се свеждат до това дали е законосъобразно изменението на длъжностната характеристика и извършеното на това основание уволнение. Ответникът в това производство Р. Д. Б. оспорва основателността на жалбата с доводи, които се свеждат до това, че работодателят има право да определи по-високи изисквания за образование и квалификация, когато те не са определени нормативно, както е в случая, претендира разноски. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: По изведените въпроси настоящият състав намира, че : Настоящият състав намира за правилно разрешението в първото посочено решение – № 1238 от 17.06.2005 г. по гр.д. № 770 /2003 г. на ВКС, ІІІ-г.о., според което : Няма законова пречка работодателят да предвиди по-високи по степен образование и квалификация от предвидените в законите и другите нормативни актове, предвид нуждите на предприятието. Съответно настоящият състав не споделя разрешението, прието с второто цитирано Решение № 241 от 13.03.2007 по гр.д. № 1212 /2004 г., на ВКС, ІІІ г.о., според което : Работодателят има право с длъжностните характеристики да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт (или : когато изискванията за образование и квалификация за определена длъжност са определени в нормативен акт, работодателят няма право да ги променя с длъжностните характеристики). Настоящият състав споделя първото разрешение при условие, че то не представлява злоупотреба с право. По обжалваното решение : Исковете се основават на твърдения, че ищецът е заемала в ответното училище длъжността „логопед”, от която е уволнена на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ с мотиви, че не притежава необходимото образование и професионална квалификация – „магистър по логопедия – комуникативно нарушение на развитието” за специалисти, завършили образователно квалификационна степен „бакалавър по логопедия”. Уволнението е незаконосъобразно, защото ищецът отговаря на държавното образователно изискване съгласно ЗНП, ППЗНП и Инструкция № 2 /1994 г. на Министъра на науката и образованието – висше образование степен магистър по специалността „българска филология”, както и призната от висше училище (СУ „Св. Кл. О.”) квалификация „логопед”, поради което и изменените изисквания за заемане на длъжността са незаконни. Ответникът се брани с доводи, че има право да въвежда други – завишени изисквания, което и направил преди да уволни ищеца. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че и в момента на уволнението на ищеца е действала Инструкция № 2 /29.07.1994 г. на Министъра на науката и образованието, издадена на основание посочени разпоредби от действалия ЗНП и ППЗНП, Действието на Инструкцията е продължено с действащия ППЗНП. С § 1,т.1-3 ДР Инструкцията са въведени изискванията за длъжността „логопед” в логопедичен кабинет на училището, правилото е императивно. Действието на Инструкцията е продължено с действащия ППЗНП. А щом изискванията за образование и квалификация за длъжността „логопед” са определени в нормативен акт, работодателят няма право да ги променя (завишава) с щатното разписание или длъжностна характеристика. Ищецът притежава образование и квалификация, каквито се изискват в т.2 на пар.1 от ДР на Инструкцията и работодателят е прекратил трудовото правоотношение с нея незаконосъобразно. По оплакванията за неправилност на решението по чл.281 ГПК : При дадения отговор на поставения въпрос съдът намира доводите на касационния жалбоподател за съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на материалния закон за неоснователни : По делото е доказано и не се спори, че ищецът отговаря на изискванията, установени с пар.1,т.2 от ДР на Инструкция № 2 от 29.07.1994 г. за изискванията за заемане на длъжността „учител” или „възпитател” съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност за заемане на длъжността "логопед" в логопедичен кабинет към училище - висше образование по специалността "българска филология" с преквалификация по логопедия и е отговаряла на тях към момента на провяната на длъжностната характеристика и на уволнението и. Работодателят е променил тези изисквания, като ги е завишил. с това е упражнил свое право. Работодателят обаче не твърди и не доказва, че спецификата на работата в училището са изисквали за заемането на длъжността „логопед” в логопедичния кабинет към училището образователната степен „магистър по логопедия – комуникативно нарушение на развитието” за специалисти, завършили образователно квалификационна степен „бакалавър по логопедия”, нито, че с установените в Инструкцията образование и квалификация не се оказва квалифицирана помощ на децата в училището. Настоящият състав приема, че в случая работодателят е упражнил правото си недобросъвестно – за да бъдат увредени правата и законните интереси на ищеца да заема длъжността, на която работи, злоупотребата с право е противоправна, а вината на работодателя във формата на неполагането на дължимата грижа, се предполага до доказване на противното, което не е извършено, поради което и обуславя незаконност на уволнението, извършено на това основание. От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Жалбоподателят претендира разноски, но с оглед изхода от спора няма право на разноски. Ответникът претендира разноски и с оглед изхода от спора следва да и се присъдят заплатените 200 лева за процесуално представителство в това производство, заплащането на които е доказано с представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 27.01.2010 г. по въззивно гр.д. № 23 /2009 г. на Д.окръжен съд, г.о. Осъжда С. „Х. Б.”,[населено място], да заплати на Р. Д. Б. 200 лева разноски за процесуално представителство в касационната инстанция. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.