Р Е Ш Е Н И Е № 47 София, 15.03.2017 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретар София Симеонова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 2227/ 2016 год. Производството е по чл. 47 ЗМТА, образувано по искова молба на В. С. К. - от [населено място] срещу [фирма] - [населено място] за отмяна на решение №119 от 25.07.2016 г. по арб.д. №119/2016 г. на Арбитър ад хок Бисерка Й. Газдова - [населено място], [улица], вх.”А” ет.1, ап.2, с което е осъдена да плати сумата 4150.06 лв., дължима на основание Договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 28.09.2012 г. и Общи условия на [фирма] към ДРЗ за физически лица, с които е уговорена арбитражна клауза - т.13.1 от ОУ, със законната лихва от датата на решението и разноски по делото. Ответникът по делото [фирма] - [населено място] оспорва иска, като недопустим - предявен след изтичане на срока по чл. 48 ал. 1 ЗМТА; оспорва иска и като неоснователен, като поддържа, че не са налице заявените от ищцата основания за отмяна: по основанието по чл. 47 т. 2 ЗМТА счита, че е налице действително арбитражно споразумение, съдържащо се в подписан от ищцата договор за револвиращ заем и Общи условия, неразделна част от същия; по основанията по чл. 47 т. 4 пр.1 и пр. 3 ЗМТА, като обсъжда данните по арб.производство, възразява, че не са налице; както и че не е налице основанието по чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, преди да обсъжда събраните доказателства и доводите на страните във връзка с поддържаните основания за отмяна на арбитражно решение, счита, че следва да се произнесе дали арбитражното решение, чиято отмяна се иска, е валидно, която преценка следва да извърши служебно. По възражението на ответника за недопустимост на иска, като предявен след изтичане на срока по чл. 48 ал. 1 ЗМТА: същото е неоснователно, тъй като искът е предявен на 25.10.2016 г., при връчено на 31.07.2016 г. на ищцата копие от арбитражно решение - тримесечният срок по чл. 48 ал. 1 ЗМТА е спазен. Въпросът за валидността на постановеното от арбитражен съд решение е процесуалноправен, затова следва да се реши съгласно сега действащата нормативна уредба - в чл. 19 ал. 1 ГПК (ЗИД ГПК, обн.Д.в.бр.8/24.01.2017 г.) и в чл.47 ал.2 ЗМТА(ЗИД ГПК,обн.Д.в. бр. 8/24.01.2017г.) е установена забрана за разрешаване от арбитраж на потребителски спорове, като са прогласени за нищожни постановените по тях арбитражни решения. Със ЗИД ГПК (Д.в.бр.8/24.01.2017 г.) - чл. 19 ал. 2 ГПК - е създадена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП; със същия закон е допълнена разпоредбата на чл. 3 от Закона за защита на потребителите, и в новата ал. 4 е предвидено, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон, е недействителна. Понятието потребител по смисъла на ЗЗП има легална дефиниция в §13 т.1 от ДР на ЗЗП, съгласно която „потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност”. Съгласно §6 ал. 2 от ПЗР на ЗИД ГПК(Д.в.бр.8/24.01.2017 г.) започналите арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове по см. на §13 т.1 от ДР на ЗЗП до влизане в сила на този закон, се прекратяват - по тях арбитражно решение не може да се постанови. Това правило следва симетрично да се приложи по отношение на неарбитруемите спорове със страна потребител, по които е постановено арбитражно решение, чиято отмяна се търси с иск по чл. 47 ЗМТА от ВКС, по който е образувано дело, по което ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на ЗИД ГПК(Д.в.бр.8/24.01.2017 г.) - съгласно §6 ал. 1 от ПЗР на ЗИД ГПК(Д.в. бр.8/24.01.2017 г.) висящите производства във ВКС се разглеждат по реда на този закон, а съгласно сега действащата разпоредба на чл. 47 ал. 2 ЗМТА(изм. ЗИД ГПК-Д.в. бр.8/24.01.2017 г.) арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В т.3 на Решение №9/24.10.2002 г. по конст.дело №15/2002 г. на Конституционния съд на РБ е дадено тълкуване на защитата срещу постановените в арбитражно производство решения - защита, която в нейната цялост се осигурява в два стадия: първи стадий в рамките на арбитражния процес пред арбитражния орган и следващ стадий защита по исков ред пред държавния съд - ВКС. Съгласно сега действащата нормативна уредба, подлежи на прекратяване завареното производство в първия стадий - пред арбитражния орган - чл. 19 ал. 1 ГПК (ЗИД ГПК, Д.в. бр.8/24.01.2017 г.), вр. §6 ал. 2 от ПЗР на ЗИД ГПК(Д.в.бр.8/24.01.2017 г.). Ако защитата при постановено арбитражно решение е преминала във своя втори стадий и е налице заварено производство за защита по исков ред пред ВКС, последният, пред когото е фазата на втория стадий на защита, следва да констатира, че арбитражното решение е било постановено по спор, неподведомствен на арбитража, което решение е нищожно, съгласно чл. 47 ал. 2 ЗМТА (изм.Д.в.бр.8/24. 01.2017 г.) и ВКС по висящото дело да прогласи нищожността на арбитражното решение, като постановено по неарбитруем спор. Този извод може да се обоснове и въз основа разпоредбата на чл. 405 ал. 5 ГПК(нова, създадена със ЗИД ГПК-Д.в. бр.8/24.01.2017 г.), която предвижда, че съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по см. на чл. 47 ал. 2 ЗМТА - процесуална норма, която действа от влизането й в сила; на по-голямо основание ВКС дължи преценката за нищожност по висящите производства, образувани по иск по чл. 47 ЗМТА, заварени от ЗИД ГПК (Д.в. бр.8/24.01.2017 г.). Ищцата по делото има качеството на потребител по см. на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, като страна по договор за заем, предоставен на физически лица и като възразява относно неустойката, че е съглашение, което е неравноправно за двете страни, търси защита на правата си в това качество въз основа на специалния закон - чл. 146 ал. 1 ЗЗП. Предявеният иск е за отмяна на арбитражно решение на арбитър ад хок, с което е решен спор на потребител по см. на §13 т.1 от ДР на ЗЗП с [фирма], който спор е неарбитруем. Арбитражното решение, чиято отмяна се иска от ВКС във втората фаза на защитата, следва да се прогласи за нищожно. Ответникът по делото следва да плати на ищцата направените разноски по делото, посочени в представения Списък: внесена държавна такса 166.02 лв. и платен адвокатски хонорар 650 лв., съгласно Договор за правна защита и съдействие - общо 816.02 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение №119 от 25.07.2016 г. по арб.д. №119/2016 г. на Арбитър ад хок Бисерка Й. Газдова - [населено място], [улица] -90, вх. ”А”, ет.1, ап.2. ОСЪЖДА [фирма] - [населено място] да плати на В. С. К. - от [населено място] 816.02 лв. -разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: