Р Е Ш Е Н И Е № 115 София, 27.11.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 19.06.2012 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Ирена Велчева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 61 /2011 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. З. Д. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 454 от 13.08.2010 год., по т.д.№ 2916/2009 год., в частта, с която при условията на чл.271, ал.1 и сл. ГПК е уважен предявения от [фирма] срещу касатора, като ответник, иск по чл.145 ТЗ за сумата 14 444 лв., представляваща стойността на причинени от последния, в качеството му на управител, вреди на ЮЛ. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, свързани с преценката на събраните по делото доказателства и правната характеристика на обясненията на страните, дадени по реда на чл.176 ГПК, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, свързан с предпоставките, при които може да бъде реализирана имуществената отговорност на управителя по реда на чл.145 ТЗ, като поддържа, че е необходимо изрично взето решение от ОС на съдружниците в този смисъл. Ответната по касационната жалба страна Т. „Р.”, със седалище [населено място] е изразила становище за основателността и, макар решението в частта по предявения срещу нея главен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД да е влязло в сила и да не е предмет на допуснатия касационен контрол на въззивния съдебен акт на Благоевградския окръжен съд. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не е заявил становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: С определение № 26 от 20. 01. 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по релевантния за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с предпоставките по чл.145 ТЗ и доказването на вредите, за които управителят на ООД имуществено отговаря. За да постанови обжалваното решение по предявения субективно евентуално съединен иск с правно основание чл.145 ТЗ въззивният съд е приел за доказано наличието на основание за ангажиране пълната имуществена отговорност на С. З. Д., за причинена в качеството му на управител на ищцовото ТД [фирма] в посочения в исковата молба период вреда на същото, възлизаща на сумата 14 444 лв.. Изложени са съображения, че по силата на възникналото мандатно правоотношение между управителя на ЮЛ- търговец, правно и структурно обособено в ООД и последното той е оправомощен да сключва от името и за сметка на търговското дружество договори с трети лица, свързани с предмета му на дейност, но по арг. от чл.284,ал.2 ЗЗД е задължен да всякога предаде на доверителя всичко онова, което е получил от изпълнението на конкретната сделка. Следователно обстоятелството, че директно платената на управителя Д. на 30.11.2004 год. от ответника по главния иск Т. „Р.” сума от 14 444 лв. , с която кооперативната организация е погасила част от задължението си по сключен между двете ЮЛ договор от 22.04.2004 год., нито е била осчетоводена, нито внесена по съответния ред в патримониума на кредитора [фирма], за когото е била предназначена, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обуславя правен извод, че е налице виновно нанесена от действията на управителя вреда на ищцовото ТД, за която същият следва да отговаря имуществено. При обосноваване на крайния си правен извод за наличие на елементите от фактическия състав на чл.145 ТЗ и настъпила за търговското дружество вреда от действията на неговия управител решаващата инстанция се е позовала на липсата на ангажирани по делото доказателства, съобразно въведената доказателствена тежест, които да подкрепят тезата на ответника, че с процесната сума са закупени от негова страна машини необходими на ЮЛ- търговец, представляващи чистачка и фреза и същите са надлежно заприходени като материален актив на последния, който освен това е разполагал вече с такъв вид инструменти и то закупени на цена, значително по- ниска от твърдяната за заплатена от управителя. Решението е неправилно. При постановяването му въззивната инстанция е допуснала твърдяното в касационната жалба нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, които пороци обуславят отмяната му. Преценявайки предпоставките, при които може да бъде реализирана специалната имуществена отговорност на управителя спрямо ищцовото ТД, решаващият съд незаконосъобразно е счел, че в случая са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл.145 ТЗ, като и не е обсъдил дали в предпоставките за реализиране на тази имуществена отговорност се включва решение от ОС на съдружниците на ТД [фирма] по чл. 137, т.8 ТЗ за предявяване на иск по чл.145 ТЗ, въпреки направеното в тази вр. оспорване от страна на ответника. Така възприетото разрешение, относимо към формулирания от касатора процесуалноправен въпрос е в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, изразена в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 41/29. 04. 2009 год., по т.д.№ 669/2008 год. на І-во т.о. на ВКС, според което решението на ОС на съдружниците за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу управител на ТД, правно структурно обособено в ООД, след като същият е освободен, към момента на подаване на исковата молба, се явява абсолютна процесуална предпоставка за търсене имуществена отговорност на управителя за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди, съизмерявани в разглеждания случай с претендираната сума. Горното разбиране следва от специалния характер на имуществената отговорност на управителя, като вид гражданска отговорност, но произтичаща от съществуващите между последния и ТД, правно и организационно обособено в ООД два вида правоотношения - договорно и органно , който позволява да се приеме, че фактическият и състав обхваща виновното противоправно и вредоносно неизпълнение/ действие или бездействие/ на задълженията на управителя, но предпоставка за реализиране на тази отговорност е наличието на взето решение от ОС на съдружниците, като върховен орган на ЮЛІ търговец, комуто законодателят е възложил правото и задължението на едновластна преценка, дали да търси или не имуществените последици от договорното и органно неизпълнение задълженията на неговия бивш управител. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното се явява наличието на изрично предоставена от законодателя възможност за опрощаване отговорността на управителя единствено с вземане на решение от ОС на съдружниците по реда на чл. 137, ал.1, т.5 ТЗ, дори когато фактическият състав на деянието е осъществен, което е изключителна негова компетентност, каквато е и вземането на решение по чл.137,ал.1, т.8 ТЗ, неподлежаща на прехвърляне. Затова и извън правомощията на новия управител на ищцовото ТД, като негов законен представител, е да предяви иск по чл.145 ТЗ без изрично взето от ОС на съдружниците решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, с което волеобразуващият за ООД орган всъщност е да отрекъл да е освободил ответника от отговорност. Обстоятелството, че въззивният съд въобще не се е произнесъл относно необходимостта или не от решение на ОС на съдружниците, като предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ , въпреки възражението на ответника по евентуалния иск за отсъствие на основание за ангажиране на имуществената му отговорност като бивш управител на ищцовото ТД по исков ред, налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски, направени пред касационната инстанция. Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.3 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 454 от 13. 08. 2010 год., по т.д.№ 2916/2009 год., само в частта му, по предявения от [фирма] срещу С. З. Д. иск за заплащане на сумата 14 444 лв., представляваща причинени на дружеството вреди в резултат на виновно неизпълнение на задълженията му като управител. ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. В ОСТАНАЛАТА част въззивното решение на Софийски апелативен съд е влязло в сила. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: