О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 280 София, 19.05.2022 година Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1661/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. Л. А., Р. Л. И.,Е. Л. И.,Зайде Л. А.,С. Л. И.,М. Л. И.,Алкан Л. И.,Ф. Л. И. със съгласието на неговата майка М. М. М. срещу решение №260048 от 25.01.2021г. по гр.д.15/21г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба – Застрахователно дружество Евроинс“АД, [населено място], не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите, чрез пълномощника си – адв. А. Г. са поддържали, че съдът с решението си се е произнесъл по въпрос, свързан с приложение на принципа за справедливост, „ въведен с чл.52 ЗЗД при определяне на кръга от материално легитимирани лица, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък“. Този въпрос страната е поддържала в хипотеза на чл.280,ал.1, т.1 ГПК, като е посочила, че „ въпросът за размера на обезщетението“ бил решен в противоречие с ТР ОСНГТК № 1/18г.в каквато връзка са направени кратки оплаквания за неправилност на изводите на състава за липса на активна материалноправна легитимация на ищците. Във връзка с тези оплаквания и след излагане на фактическата обстановка, с оглед защитната теза на страната са поставени въпросите –1/ „Следва ли когато се определя кръга от материално легитимирани лица имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък, във връзка с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, съдът да решава въпроса за наличие на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение, конкретно, за всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.“ 2/ „“Налице ли е изключително силна и дълбока емоционална привързаност между братя и сестри надхвърляща нормалната такава, когато загинал брат/ сестра не са създали свое собствено семейство, респективно техния близък семеен кръг се простира до братята и сестрите им“ и 3 / „Налице ли е изключителна и дълбока емоционална привързаност между братя и сестри надхвърляща нормалната такава в хипотеза на съвместно съжителство на деца при отсъствия на родител, когато между по-големи и по-малки деца се създават отношения заместващи отношенията с родител“. Отново общо е посочено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото е обвързано с изложените преди поставения въпрос твърдения за противоречие с обсъдената във връзка с първия въпрос задължителна тълкувателна практика. Страната общо и в контекста на кратко оплакване на неправилност на решението е поддържала и твърдения за очевидна неправилност на акта. Други доводи не са изложени. Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, първият въпрос не е релевантен, поради това, че касаторът е поддържал като негово основно съдържание определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД, т.е. въпросът е по отношение на определяне на размера на обезщетението, а решаващите мотиви на състава се изчерпват с преценката за липса на установеност на материалноправната активна легитимация т.е. доводи по основателността на иска, а не по определяне размера на обезщетенията. Така страната е смесила различни правни категории, като е обвързала определяне размера на обезщетение с оплакването си за неправилност на акта, поради приетото от съда, че ищците не установяват предпоставки за включването им към кръга от лица, на които се присъжда обезщетение за вреди, произтичащи от непозволеното увреждане в резултат на ПТП, при което е починал техният брат. От другите два поставени въпроса може да бъде изведен релевантен, като така би било налице само общо основание. Страната не установява допълнителен критерий за да се допусне решението до касационно обжалване. Не е налице поддържаното противоречие с ТР ОСНГТК № 1 /18г., поради това, че приетото от въззивния съд не е в отклонение от цитираната тълкувателна практика. Касаторите, възпроизвеждайки своите оплаквания за неправилност на решението, с оглед защитната им теза,са поддържали, че е установена емоционална връзка между братята и сестрите, надхвърляща обичайната, като са развили разбирането си, че това било доказано по спора, а съставът неправилно ценил доказателствата. Съдът, обаче, както вече бе отбелязано, с оглед фактите, установени по делото изрично е мотивирал недоказаност на тези твърдения, поради това, че по-големите братя са на сходна възраст, повечето са създали свое семейство, а от събраните доказателства, независимо, че в един кратък период от време бащата е живял в друго населено място не е установено починалият да е поел неговите функции, като осигуряващ заместваща грижа по отношение на по-малките си братя и сестри. Позовавайки се на цитираната от касаторите задължителна практика, съдът е приел, че за да е налице, основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, следва да бъдат доказани от ищците отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество- отношенията на обич и привързаност между братята. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на брата до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, е приел съставът, с оглед тези разрешения, всички установени факти обосновават, че отношенията между братята съставляват обичайните отношения между лица израснали в едно и също семейство и не са израз на такава дълбока връзка, установяваща изключението, определящо ищците като лица извън кръга очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Следователно, като е приел, липса на доказаност за връзка между ищците и починалия, надхвърляща нормалните отношения на привързаност между братята, съдът не е постановил акта си в противоречие, а в пълно съответствие с разгледаната задължителна практика на ВКС. Касаторите са поддържали в заключение и основание по чл.280, ал.2, предл 3-то ГПК, с лаконично общо оплакване, че съдът не бил извършил преценка за конкретните факти, а и не взел предвид оплакването за признанието на иска. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, тъй като обоснованото чрез лаконично оплакване за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК не установяват очевидна неправилност на акта, съобразно разгледаната дефинитивност на основанието. С оглед така депозираното изложение решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260048 от 25.01.2021г. по гр.д.15/21г. на Варненски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: