Р Е Ш Е Н И Е № 359 Гр.София, 28.10.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври, 2014 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1069/14 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда №253/20.06.13 г., постановена от РС-Варна /ВнРС/ по Н.О.Х.Д. 3802/12 г., З. Ж. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.195,ал.1,т.4 вр.чл.26,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да се търпи при първоначален строг режим в затвор. Със същата присъда П. Я. С. и Н. Г. П. са признати за виновни и осъдени за извършено престъпление по чл.215,ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК и вр.чл.54 НК им е наложено наказание лишаване от свобода–една година за С. и две години за П., изтърпяването на което и за двамата е отложено на основание чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок съответно от три и пет години. Тримата са осъдени да заплатят на конституираните граждански ищци съответни обезщетения за имуществени вреди. По жалби на З. С. и Н. П. е образувано В.Н.О.Х.Д. 963/13 г.по описа на ОС-Варна /ВнОС/, по което с решение № 47/12.02.14 г. горецитираната присъда е потвърдена изцяло. В законоустановения шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /12.02.14 г./, на 06.06.14 г. е постъпило искане /озаглавено молба/ от С. и П., чрез упълномощен защитник, в което се изтъкват трите касационни основания, визирани в разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на решението на ВнОС и присъдата на ВнРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВнРС. В съдебно заседание пред ВКС осъдените, редовно призовани, не се явяват. Упълномощеният от тях защитник поддържа искането с развитите в него съображения. Представителят на ВКП намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и изтъкнатите в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОСЪДЕНИЯ С.: В искането за възобновяване се оспорва осъждането на С., тъй като доказателствата по делото не установяват вината на лицето по безспорен и категоричен начин. Така формулирано, оплакването е за необоснованост на постановения съдебен акт, която, както насочва прочитът на нормата на чл.348 НПК, не е касационно основание и не следва да бъде обсъждана от върховната съдебна инстанция по наказателни дела, включително и в процедура по възобновяване. Краткият изказ по искането в частта за С. обаче дава повод за размисли в посока на касационно нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК- доколко е възможно да бъде осъдено едно лице на основание обясненията на негов съпроцесник и прочетени показания на свидетел от досъдебното производство, неразпитан в съдебно заседание. Трябва да се отбележи, че ако няма допуснати съществени процесуални нарушения при допускането, събирането, проверката и анализа на доказателствен материал, каквито в случая не са посочени, няма пречка за такова осъждане, стига, разбира се, решаващите съдилища да обосноват приетата от тях теза. Що се касае до свидетеля, вероятно се има предвид Ж. Банков, депозираните от него показания на досъдебното производство са прочетени в съдебно заседание пред ВнРС на 20.06.13 г.със съгласие на всички страни по делото. Така че упрек на такова основание би бил безпочвен. В производството по възобновяване по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК ВКС остава съд по правото, каквото е неговото основно предназначение, и в съобразие с нормите на чл.426 вр.чл.347 НПК по принцип следва да се произнася само по възраженията, обосноваващи съответните касационни основания, с които е сезиран и изхождащи от тях други важни за производството обстоятелства. По силата на официалното начало обаче той следи и за допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, защото при тяхно наличие проверяваният съдебен акт не е валиден, не бива да съществува в правния мир и да породи последици. Казаното, пренесено на плоскостта на конкретния случай, изисква отразяване на следното: В качеството си на осъден от първостепенния съд С. е депозирал жалба пред ВнОС, приложена на л.15 от второинстанционното съдебно дело. На л.108 и сл.от същото е приложено допълнение към въззивната жалба, в която С. е отразил многобройни свои доводи по твърдяната от него неправилност на постановената осъдителна присъда. В съдебно заседание на 23.01.14 г. назначеният на този осъден служебен защитник е изложил допълнителни аргументи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Видно от решението на ВнОС, съдът се е спрял изключително бегло само на казаното от адвокат И., като дори не е счел за нужно да поясни какви точно пропуски е визирала тя, които вече са неотстраними. Липсва произнасяне по допълнението към жалбата, депозирано от самия С. и не е взето никакво отношение по изключително съществени наведени от него доводи. Чл.339,ал.1 и 2 НПК императивно задължава контролиращата инстанция да изложи основното съдържание на жалбата и протеста /обикновено те се съдържат в допълненията, тъй като се изчаква изписването на мотивите от постановилия присъдата съд, когато е приложена нормата на чл.308,ал.2 НПК, както е по процесното дело/, кратко да отрази изтъкнатите в съдебно заседание доводи и да посочи основанията, поради които не възприема същите в случай на потвърждаване на присъдата. ВнОС е неглижирал тези си задължения /неясно дали поради недоглеждане или поради невъзможност да даде адекватни отговори на повдигнатите от С. възражения/. По този начин не е изготвил дължими мотиви, което е абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.2, пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, водещо до необходимост от възобновяване на въззивното наказателно производство, отмяна на решението на ВнОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОСЪДЕНИЯ П.: Искането в частта за осъдения П. не се различава много съществено от това за С.. Възведено е оплакване, че решаващият съд не е доказал субективната страна на престъплението по чл.215 НК за П.. Без да се задълбочава теоретично по въпроса, ВКС желае само да отбележи, че съдът е арбитър, а не обвинител и не той доказва, а страните доказват пред него в един състезателен процес, в който имат равни процесуални права/чл.12 НПК/. Същевременно обаче е релевирано оплакване, което ВКС отчита като съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК и по същество го приема за основателно. Става дума за ограничаване на процесуалните права на осъдения П. и в частност за нарушено право на защита, с недопускане на графологическа експертиза на договори, сключени между него и В. В. Я.. Това обстоятелство само е маркирано в искането, но трябва да се проследят действията на защитата и на решаващите съдилища в тази връзка. На л.192 от първоинстанционното дело е приложена молба от П., чрез защитника му адвокат А., видно от която във връзка с депозираните от свидетеля В. Я. показания в съдебно заседание на 18.04.13 г.,че не е подписвал договори за покупко-продажба от 18.07.11 г. и 23.07.11 г.и поради неизясняване на този въпрос в хода на досъдебното производство, се иска назначаване на съдебно-графологическа експертиза, която след вземане на сравнителен материал, да даде отговор дали подписите в цитираните договори за „продавач” са положени от лицето В. В. Я.. В съдебно заседание на 20.06.13 г.ВнРС е отказал да назначи такава експертиза, като е преценил, че този факт е без значение. Във въззивната жалба на П. изрично е повторено искането за назначаване на графологическа експертиза, което е отхвърлено с определение на ВнОС от 20.08.13 г., поради ирелевантност на тези факти спрямо възведеното обвинение. В съдебно заседание на 23.01.14 г. П. е дал обяснения пред втората инстанция и предвид произнасянето по отношение на експертизата, е пожелал да бъде съпоставен в очна ставка със свидетеля Я., за да настоява пред него за обстоятелството, че той е полагал подписи за продавач в цитираните договори. Искането е оставено без уважение, тъй като не по този начин се установявало авторство на документ. Преди да изрази становището си по същество, ВКС трябва да направи кратък преглед на казаното от Я. и П., което предпоставя извод за това дали отговорът на въпроса по исканата експертиза би се отнасял до установяване на съставомерен факт и следователно не е ирелевантен. В показанията, депозирани пред ВнРС, Я. е заявил, че не е полагал никакви подписи върху договорите, не е влизал в офиса на пункта, управляван от П., а само е дал личната си карта, която да се ползва. Предвид характера на повдигнатото обвинение П. и неговата защита са се опитвали да оборят тезата на обвинението за познанието на дееца, че съответните автомобили са крадени. Искателят се е позовавал на получаването им от продавач, който той счита за добросъвестен и който се е подписвал върху договорите за покупко-продажба. В този смисъл отговорът по исканата експертиза би разкрил релевантен факт, който би могъл да бъде отнасян към две обстоятелства- към присъствието или отсъствието у П. на умисъл за вмененото му деяние по чл.215 НК и към пълноценна преценка на показанията на свидетеля Я. с оглед достоверност на казаното от него и респективно негово дискредитиране. Ето защо, като не са допуснали искания от защитата доказателствен материал, решаващите съдилища са реализирали съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, което трябва да бъде отстранено при новото разглеждане на делото след възобновяване на наказателното производство. Разбира се, няма пречка, за да обоснове законосъобразната според него теза в зависимост от отговора на поставения въпрос на вещо лице-графолог, съдът да преразпита свидетеля Я. в третираната насока. Вече бе обяснено, че решението на втората инстанция не носи характеристиките на изготвен по силата на процесуалните правила съдебен акт и подлежи на отмяна. Нуждата от събиране на указания доказателствен материал изисква и съдебно следствие, което няма процесуална пречка да се проведе пред ВнОС. За охраняване правата на подсъдимите няма да бъде необходимо да се отменя и първоинстанционната присъда и делото да се разгледа отново от ВнРС, каквато претенция е отправена в искането. Трябва да се подчертае, че изходът на спора е относим и към гражданско-осъдителната част за С. и П., така че решението на ВнОС, което се отменя и с което изцяло е потвърдена присъдата на районния съд, касае и присъдените обезщетения за имуществени вреди на конституираните граждански ищци. Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр.чл.422, ал.1,т.5 вр.чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.1 и 2, пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.963/13 г.по описа на ОС-Варна. ОТМЕНЯВА решение №47/12.02.14 г.,постановено от ОС-Варна по В.Н.О.Х.Д. 963/13 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/. 2/.