О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 480 София, 10.06.2022 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5030 по описа за 2021 г. взе предвид следното Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Община Несебър, представлявана от кмета Н. Д., чрез юрисконсулт В. Р., срещу въззивно решение № 311 от 20.08.2021 г., постановено от Бургаски окръжен съд по въззивно гр.д. № 1250/2021 г. Касаторът излага доводи за неправилност. Насрещната страна Г. С. Ж., чрез адвокат Е. Д. - В., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Бургаски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Несебърски районен съд, отменил уволнението на Г. С. Ж., извършено с изтичане на предизвестие Н1-0а12129 от 04.05.2020 г. от работодателя Община Несебър, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил Ж. на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдил работодателя да й заплати Г. Ж. обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 5898,90 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски по делото. Възложил на работодателя тежестта за дължимите по делото държавни такси. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че страните са били в трудово правоотношение по безсрочен договор, като Ж. е заемала длъжността “главен специалист“ в отдел “Устройство на територията“, дирекция “Устройство на територията, инвестиционно планиране, строителство и контрол на строителството“. На 04.05.2020 г. работодателят изпратил предизвестие до служителя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата. Издал и нарочна заповед № 69 от 13.07.2020 г., с която констатирал уволнението. Съкращението е основано на решение от 24.04.2020 г. на Общински съвет Несебър, с което е приета нова структура на общинската администрация, считано от 1.05.2020 г., като отделът, в който е работила Ж., е намален с три щатни бройки, всички за длъжността “главен специалист“. Преди съкращаването е извършен подбор, в който са участвали всички служители, между които е трябвало да подбира работодателя, а това са тези, заемали длъжността “главен специалист“. Съдът приел обаче, че извършеното оценяване не е обективно и по двата критерия – квалификация и качество на извършваната работа, поради което заключил, че е нарушен чл. 329 ГПК и уволнението е незаконно. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса: трудовият стаж (общ и професионален) елемент ли е от критерия “професионална квалификация“, като твърди противоречие на въззивното решение с решение № 479/25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1000/2009 г., III г.о. и решение № 428/12.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 2850/2014 г., IV г.о. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По поставения правен въпрос съдът не се е произнесъл в противоречие с цитираната практика, а и въпросът не засяга същината на изложените правните съображения относно подбора по чл. 329 КТ относно критерия „квалификация“, а те са, че работодателя на практика го е подменил с критерий образование, като е дал преимущество с точки на този подпоказател и, че е отчел само общия трудов стаж, но не и трудовият стаж на длъжността. Независимо от казаното, разрешението по този въпрос не би могло и да промени резултата по спора, защото съдът е намерил подбора за незаконен и поради други причини във връзка с критерия „качество на извършената работа“, които сами по себе си са достатъчни да обосноват извод за незаконност на уволнението. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност, но нито касационните оплаквания, нито служебната проверка на съда установяват да е налице такъв порок на въззивното решение, че да бъде допуснато то до касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК – нищожност, недопустимост, очевидна неправилност. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 2 500 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 311 от 20.08.2021 г., постановено от Бургаски окръжен съд по въззивно гр.д. № 1250/2021 г. ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на Г. С. Ж. сумата в размер на 2 500 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: