Ключови фрази
Набедяване в престъпление пред орган на власт * незаконен съдебен състав


3
1

Р Е Ш Е Н И Е
№ 439
София, 26 ноември 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА

при участието на секретаря Мира Недева
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 1362 по описа за 2014 година.

С присъда по нохд № 510/14 г. Районният съд-гр.Русе осъдил подсъдимия М. Г. К., както следва: 1) за деяние, извършено на 17.06.2013 г., на основание чл.286, ал.1 и чл.54 от НК на 1 година лишаване от свобода и обществено порицание; 2) за деяния, извършени на 17.06.2013 г., на основание чл.309, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 НК на 6 месеца лишаване от свобода, като за деяние, извършено на 30.05.2013 г. подсъдимият е оправдан по първоначално предявеното обвинение по чл.309, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК; 3) на основание чл.23 НК на подсъдимия е наложено едно общо наказание, най-тежкото, а именно – 1 година лишаване от свобода с отлагане на изпълнението му за срок от 3 години; 4) на основание чл.23, ал.2 НК към общо определеното наказание е присъединено наказанието обществено порицание.
С решение № 112 от 30.06.2014 г., по внохд № 358/14 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд-гр.Русе потвърдил присъдата на РРС.
Осъденият К. е направил искане за възобновяване на наказателното дело, като претендира да са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК. Пред ВКС осъденият поддържа искането си, като заявява, че изискванията на чл.36 НК могат да бъдат изпълнени и с по-леко наказание, в която посока смята, че съдебният акт на РОС следва да бъде изменен.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:
Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно.
Осъденият претендира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, от кръга на тези по чл.348, ал.1, т.2 НПК, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане, за отстраняването им. Доводите в тази посока са: незаконосъобразно не е уважено искането за отвод на всички съдии при РРС; при разглеждане на делото молителят е бил лишен от защитник; неоснователно не са кредитирани показанията на свидетелите С. и Т.; разследването не е предявено.
Така направените възражения са неоснователни. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2, във връзка с чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Първоинстанционния съдебен акт не е постановен от незаконен състав. За членовете на съдебния състав не са налице условията на чл.29, ал.1 и 2 НПК. Обстоятелството, че подсъдимият е адвокат, надлежно вписан в АК-гр.Русе, упражняващ професията си в района на РРС и РОС, не налага друг, различен извод. При липсата на други фактически обстоятелства, това, на което е поставен акцент от молителя, поначало и непременно не води до извод за наличието на „предубеденост” или „заинтересованост” пряко или косвено от изхода на делото. Данните по последното не дават основание да се приеме, че е налице порок във вътрешното убеждение по релевантните факти. То е формирано свободно и само въз основа на събраните и проверени в съдебно заседание доказателствени материали, анализирани съответно на обективното им значение, а отделните елементи на доказателствената съвкупност са оценявани и във връзката помежду им.
Правото на защита на молителя не е накърнено, щом съдът по същество – РРС, а преди това и органите на досъдебното производство, при отсъствието на предпоставките на чл.94 НПК - за задължително участие на защитник, са се съобразили с неговата воля за това, а именно, че не желае участието на такъв. По-късно, пред въззивния съд, осъденият е променил становището си и е осигурил защитата си.
Разследването не е предявено на молителя, тъй като при разпитите му в качеството на обвиняем (л.л.35 и 37), последователно е заявил, че не желае това. Съгласно чл.227, ал.2 НПК обвиняемия се призовава за предявяването на разследването, ако е поискал това.
Възражението относно оценката на показанията на св.С. и Т., е било поставено на вниманието на въззивния съд, който е изпълнил задължението си да му даде отговор, съответно на изискванията на чл.339, ал.2 НПК (л.63 от мотивите на решението). Внимателният прочит на показанията на коментираните свидетели сочи, че молителят им придава значение, каквото те в действителност нямат. По-важно е друго, че показанията им не са отхвърлени като недостоверни, още по-малко са игнорирани.
Не е налице незаконосъобразност, по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК. В рамките на фактите, приети за установени от РОС, законът правилно е приложен. Като е установил признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави, съдът е имал основание да ангажира отговорността на молителя.
Наложените наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. При отсъствието на условия за приложението на института на смекчената наказателна отговорност, правилно наказанията са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона. Определените наказания по вид, размер и начин на изтърпяване способстват постигането на целите на наказанието. Приложението на чл.78а, ал.1 НК, за престъплението по чл.309, ал.1 НК, се препятства от наличието на „множество престъпления”, по смисъла на чл.78а, ал.7 НК. Искането на осъдения за определянето на друго по вид наказание, различно от лишаване от свобода, не е възможно за престъплението по чл.286 НК, дори при приложението на чл.55 НК, а тъкмо това наказание е определящо по реда на чл.23 НК. Друг е въпросът, че както вече се посочи, данните по делото не позволяват положителен извод за наличието на многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Водим от горното като не установи основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Г. К. за възобновяване на внохд № 358/14 г. по описа на Окръжния съд-гр.Русе.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: