Ключови фрази

1




Р Е Ш Е Н И Е

№ 63

София, 24.06.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №2763 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№1762/30.04.2019г., подадена от И. С. Б. от [населено място] срещу решение от 25.03.2019г., постановено от Монтанския окръжен съд по в.гр.д.№ 358/2018г., с което е обезсилено първоинстанционното решение от 11.10.2018г. по гр.д.№ 779/2017г. на Районен съд Берковица, с което е уважен предявеният от касатора против Община Берковица отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ответникът не е собственик на ПИ № ........... по КККР на [населено място], бивш имот №.........., с адрес на имота – [населено място], м.А.в б., с площ от 4321кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – осма, при граници и съседи: имоти с №№........., ......., ......., ...... и ........, като производството е прекратено поради недопустимост на така предявения иск. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и при необоснованост. Поддържа, че в решението си въззивният съд не е обсъдил нито доводите ѝ относно факта на владението към момента на предявяването на отрицателния установителен иск, нито събраните доказателства за този факт и по-специално показанията на св.Ц. А., както и на св.П. К. и Г. Д.. Допълнителни съображения излага в писмена защита, представена в проведеното по делото открито съдебно заседание. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да реши спора по същество.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба Община Берковица, представлявана от кмета М. Д., чрез процесуалния си представител адвокат Ж. С., изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С определение №573/16.12.2019г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Монтанския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /посочените в изложението решение №54/08.08.2014г. по т.д.№3035/2013г. на Второ ТО на ВКС; решение №36/24.03.2014г. по т.д.№2366/2013г. на Второ ТО на ВКС; решение №553/27.06.2013г. по гр.д.№196/2012г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на Второ ТО на ВКС; решение №7/08.02.2012г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№510/2011г. и решение №24/28.01.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№4744/2008г./.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
Производството е образувано по предявен от И. С. Б. срещу Община Берковица отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ответникът не е собственик на ПИ № .......... по КККР на [населено място], бивш имот № ........., с адрес на имота – [населено място], м. А. б., с площ от 4321кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – осма. В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че владее процесния имот от години като на 18.07.2016г. е научила, че за същия е съставен акт за частна общинска собственост на основание решение на ОСЗ Б. за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници № ........ от 21.04.1999г. по преписка по заявление вх. № 8005/01.04.1992г. на Община Берковица. Правния си интерес от предявяване на иска ищцата обосновава с твърдения, че признатото на ответника право на собственост в реални граници създава опасност владението й върху имота в бъдеще да бъде смутено или отнето, както и че след успешното отричане правата на ответника, за нея се открива възможност да придобие имота на оригинерно основание по давност, като актуването на имота като общински пречи на този етап тя да се снабди с констативен нотариален акт за собственост. След уточнение на исковата молба поддържа, че е владяла процесния имот повече от 10 години, считано преди датата на подаване на исковата молба и че се позовава и на фактическото състояние владение като самостоятелен факт, обосноваващ правния й интерес и че началото на давностното владение датира от преди образуването на ТКЗС и имотът не е бил внасян в тази или друга организация, както и че имотът ѝ е наследствен и семейството ѝ винаги го е владяло.
За да обезсили първоинстанционното решение, с което предявеният отрицателен установителен иск е уважен и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала правния си интерес за водене на иска. Изложени са съображения, че съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 8 от 27.11.2013г. по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице: когато ищецът притежава самостоятелно право, оспорвано от ответника; когато се позовава на фактическо състояние и когато има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Наличието на правен интерес подлежи на доказване, тъй като с този иск е налице вмешателство в чужда правна сфера - отрича се чуждото право. Ищецът трябва да докаже твърденията си, с които обосновава правния си интерес и наличието на свое защитимо право като докаже фактите, от които то произтича. Посочено е, че в случая ищцата не е доказала твърдението си, че е владяла процесния имот към момента на предявяване на иска и че искът е предявен в шестмесечния срок от установяване на твърдяното смущаване на владението, което трябва да е реално възникнало, а не бъдещо и предполагаемо, за да е налице интерес от защитата му. Прието е за установено от показанията на свидетелката А. - съседка на имота, че семейството на ищцата е притежавало процесния имот преди образуването на ТКЗС и след това родителите й са продължили да го ползват, засаждайки царевица, картофи и др., а след смъртта на майка ѝ, ищцата е ползвала имота, но не е установено състоянието на имота към момента на предявяване на иска, както и че към този момент процесният имот е владян от ищцата. Посочено е, че свидетелите К. и Д., установяват в показанията си, че са ходили да орат процесния имот последно преди 4-5-6 години, когато имотът бил заграден от всички страни. Прието е, че с договор от 13.02.2017г. за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд, вписан на 06.06.2017г. в Служба по вписванията Б. се установява, че процесният имот като земеделска земя-частна общинска собственост, е предоставен от общината под наем за временно възмездно ползване на Н. Ц., като от заявление от 07.06.2017г. се установява, че при започване на обработката на процесния имот, наемателят Ц. е констатирал, че част от имота-около 1 дка е заградена и се ползва от друго лице, за което е поискал проверка по случая от Община Берковица. Взето е предвид, че разпитан като свидетел по делото наемателят е заявил, че когато отишли да оразмерят имота установили, че половината от имота е заградена от С., която живее в неговата махала и която ползва имота като сади едногодишни насаждения. Посочено е, че съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза имотът има статут на земеделска земя, не е урбанизирана територия, не е застроен, не е установило имотът да е включван в ТКЗС, ДЗС или АПК, не е заявяван за реституция пред ОСЗ Б. по реда на ЗСПЗЗ като е пояснено, че след посещението на имота на място не може да каже колко е обработен, тъй като има снежна покривка, но има затревена територия и граници с по-висока трева и в имота и покрай имота.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът се позовава на фактическо състояние, но в случая ищцата не е доказала, че е владяла имота към момента на предявяване на иска, поради което не е налице правен интерес от водене на делото, нито с оглед смущаване на владението ѝ, нито от възможността да придобие процесния имот на оригинерно придобивно основание при условията на чл.79 ЗС, като отрече правата на ответника. Формиран е решаващ правен извод, че предявения отрицателен установителен иск за собственост е недопустим поради липса на правен интерес и производството по него следва да бъде прекратено.
Изложените от въззивния съд съображения за необходимостта от доказване на фактите, обуславящи правния интерес на ищеца за предявяването на отрицателен установителен иск, следва да бъдат споделени. При предявен отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот ищецът е длъжен да докаже фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва и отрича правата на ответника върху спорния имот. Когато твърди, че има възможност да придобие правото на собственост по давност, ако отрече правата на ответника, ищецът е длъжен да докаже факта на продължило в срока по чл.79 ЗС владение като фактическо състояние и при прилагане на презумпцията по чл.69 ЗС, както и на правилото на чл.83 ЗС. Когато обект на владение е имот, актуван като държавен или общински, предвид установения с §1 ЗИД ЗС мораториум, до отричане със сила на пресъдено нещо на правата на държавата, респ. общината, владелецът не би могъл да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност, което именно обуславя правния му интерес от предявяването на отрицателен установителен иск срещу държавата или общината.
Извършената от съда преценка за наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск обаче следва да се основава на анализ на всички данни, съдържащи се в събраните по делото доказателства, т.е. на обсъждане поотделно и в тяхната съвкупност на всички събрани по делото доказателства, при което съдът следва да посочи кои факти приема за установени, а кои не, въз основа на кои доказателства, като изложи и съображенията, поради които не възприема съдържащите се в част от събраните доказателства данни. В този смисъл практиката на ВКС е трайна, последователна и непротиворечива / решение №54/08.08.2014г. по т.д.№3035/2013г. на Второ ТО на ВКС; решение №36/24.03.2014г. по т.д.№2366/2013г. на Второ ТО на ВКС; решение №553/27.06.2013г. по гр.д.№196/2012г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на Второ ТО на ВКС; решение №7/08.02.2012г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№510/2011г. и решение №24/28.01.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№4744/2008г./. С така установените в съдебната практика изисквания в настоящия случай въззивният съд не се е съобразил. Събраните по делото доказателства са обсъдени не в тяхната съвкупност, а изолирано, при което преценката на съдържащата се в тях информация не е извършена с оглед правната и житейска логика между установените по делото факти и обстоятелства, както и правните им последици. Взети са предвид само част от фактите, данни за които се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели.
Действително свидетелите П. К. и Г. Д. са заявили пред съда, че са ходили да орат процесния имот последно преди 4-5-6 години, но в показанията на тези, а и на останалите свидетели, се съдържат и други данни, които въззивният съд не е взел предвид.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства /показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства/ се установява, че И. С. Б. е ползвала имота и към момента на предявяването на иска. В този смисъл св.Ц. А. е заявила пред съда, че имотът е работен непрекъснато първо от Р. /майка на И. Б./, а след смъртта ѝ И. си го ползва и работи целия имот. Използвайки същия изказ и св.Г. Д. е заявила, че И. си сади имота. В показанията си свидетелите използват сегашно време, което сочи на данни за извършване на действията, за които дават показания, и към момента на провеждане на разпита пред съда. Изолирани са само показанията на св.Н. Ц., който обаче като наемател на общината, е заинтересован от изхода на спора. Въпреки това следва да бъде отчетено обстоятелството, че този свидетел след сключването на договора за наем е уведомил общината, че част от имота се ползва от друго лице без да посочва името му /заявление от 07.06.2017г./, както и че имотът е ограден. Извършвайки преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и при липсата на данни установената от И. Б. фактическа власт върху имота да е била отнемана или прекъсвана, настоящият състав приема за установено, че И. Б. е упражнявала фактическа власт върху процесния имот и към предявяването на иска /13.09.2017г./, като по този начин е доказала наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск срещу Община Берковица. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск е допустим и не е налице процесуална пречка спорът да бъде решен по същество.
По реда на чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за произнасяне по съществото на спора.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивното решение от 25.03.2019г, постановено от Окръжен съд-Монтана по в.гр.д.№358/2018г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд-Монтана.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: