Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр. София, 03.11.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3237 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. А. Д., като ЕТ „Никис 72-Николай Дернев”, със седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул. „Генерал Заимов” № 3, чрез пълномощника му адв. Ел. Г. от П., против въззивното решение от 17.05.2019 год. по гр. д. № 164/2019 год. на Пловдивския апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 4.02.2019 год. по гр. д. № 1122/2017 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Община Пловдив установителен иск за собствеността на масивна едноетажна постройка /коктейл-бар/, монолитна конструкция, със застроена площ 177 кв. м., състоящ се от търговска зала, складова площ и санитарен възел, ведно със съответните ид. ч. от правото на строеж върху общинско дворно място в гр. Пловдив, ул. „Младежка” № 23, бивш ПИ 5180125 по кадастралния план на кв. "Русин махала" включен в УПИ І-жил. компл., кв. 429 на гр. Пловдив, при описаните граници – от юг-междублоково пространство, от запад – ул. „П. Славейков, от изток – жил. блок, от север – ул. „Младежка”, която сграда представлява самостоятелен обект с идентификатор 56784.518.124.2 по кадастралната карта на гр. Пловдив. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли за неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което предявеният иск за собственост бъде уважен с присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба – Община Пловдив, чрез юрисконсултите М. Т. и М. Д., оспорва жалбата като неоснователна по съображенията в писмения отговор, с искане въззивното решение да бъде потвърдено, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 218 от 14.05.2020 год. по настоящето дело на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК предвид вероятността същото да е недопустимо като постановено по непредявен иск с оглед съображенията относно обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца по отношение площта на недвижимия имот, мотивите на решаващия съд за липсата на спор за собствеността на имота с посочен идентификатор, с площ 135 кв. м. и произнасянето с отхвърлителен диспозитив за същия имот, с различна площ. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото и извърши служебна проверка на допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 293, ал. 4, във вр. с чл. 269 и чл. 270, ал. 3 ГПК, намира следното: Производството по делото е образувано по предявен установителен иск за собственост на посочените в исковата молба и уточнителната такава от 30.05.2017 год. две помещения на площ около 40 кв. м. от недвижим имот, представляващ „коктейл – бар” , подробно описан от ищеца. Същият се позовава на посочените придобивни основания – договор за покупко-продажба по нотариален акт 183/2006 год. на сградата, със застроена площ 135 кв. м., и придобивна давност с присъединяване на владението на праводателите си. Уточняването на спорния предмет и по направеното от ответната община възражение в писмения й отговор по отношение индивидуализацията му, е видно от становищата на страните в съдебното заседание на 16.11.2017 год., както и от мотивите на първоинстанционния съд при постановяване на определенията му по доказателствените искания на страните, както и в определението му по чл. 140 ГПК. По делото е установено и местонахождението на спорната площ в подблоковото пространство, а и между страните не е съществувал спор по този въпрос, както и по въпроса за собствеността на постройката, предмет на нотариалния акт № 183/2006 год., представляваща коктейл-бар с идентификатор 56784.518.124.2, с площ 135 кв. м. Въззивният съд приел в решението си, че всъщност ответникът не спори, че ищецът е собственик на описания имот с посочения идентификатор с площ 133 кв. м. Спорът касае допълнителна площ от около 40 кв. м., реално включена в съществуващия обект „Сграда за обществено хранене”, за която не е доказано да е част от предмета на договора за покупко-продажбата от 7.07.2006 год. по нот. акт № 183/2006 год. Съдът е обосновал извода си с приетото заключение на експертизата на вещото лице К.-Х., установяващо несъответствие на съществуващото положение в момента с одобрения проект от 23.10.2000 год., разрешението за строеж от 27.11.2000 год. и разрешението за ползване на строежа от 30.03.2001 год., които документи са за имот с площ 130.67 кв. м. Преустройството е извършено от праводателите на ищеца, но независимо от това как реално е осъществено то, същите не се легитимират за собственици на включената в придобития по покупко-продажбата имот допълнителна площ /спорната/, поради което и не са могли да се разпоредят с нея в полза на ищеца, сега касатор, поради липсата на доказателства за придобиването й. Поради това и независимо от приетото заключение на вещото лице П., че всички помещения в обекта са изпълнени като едно цяло и площта на целия имот е 175-180 кв. м., предявеният иск е приет за неоснователен, респ. първоинстанционното решение, с което същият е отхвърлен, е потвърдено. Същият извод е направен и по отношение на евентуално поддържаното придобивно основание – давностно владение в периода от преустройството на имота през 2001 год., по съображение за изключване на този придобивен способ по отношение държавни и общински имоти на основание параграф 1 от ДР на ЗИД ЗС. Произнасянето на съда е относно цялата масивна едноетажна постройка /коктейл-бар/ със застроена площ 177 кв. м., включваща спорната такава в подблоковото пространство. Настоящият състав намира, че постановеното въззивно решение е недопустимо като постановено по непредявен иск за собственост на цялата сграда, представляваща „коктейл-бар”, придобита от ищеца по покупко-продажба от 2006 год., вместо по предявения иск за собствеността на реална част от същата, представляваща оцветената в червен цвят такава на скицата /приложение 1/ към заключението на техническата експертиза на в. л. Б. К.-Х. /л. 218/, а и на следващата такава на л. 219 от първоинстанционното производство. Неяснота относно местонахождението на спорната част от заведението не е налице при изложените съображения в решението на съда и събраните доказателства, но с оглед обстоятелствата, изложени от ищеца в исковата молба и уточнителната такава за претенцията му относно площта на заведението, и несъответствието им със заявения петитум за признаване на собствеността му върху целия имот, с различна площ от сочената за придобита такава, съдът е следвало да констатира същото и да укаже на ищеца да отстрани това несъответствие между обстоятелствената част на исковата му молба и петитума. При твърденията за собствеността на реалната част от заведението с площ около 40 кв. м., находяща се в пространството на жилищния блок, за която общината му спори, петитумът за собствеността на цялата постройка с площ 177 кв. м. е несъответен. Налице е противоречие, което е следвало да се отстрани с оглед допустимото произнасяне на съда в решението по спорния предмет. В случая съдът се е произнесъл по непредявен иск за собствеността на цялата сграда, представляваща „коктейл-бар” при липса на спор между страните относно придобиването й от ищеца през 2006 год., което налага обезсилване на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за отстраняване на констатираната нередовност относно несъответствието на петитума с изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения по спорния предмет и произнасяне в рамките на търсената защита. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за направените в настоящето производство разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК в зависимост от изхода по делото. По тези съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 80 от 17.05.2019 год. по гр. д. № 164/2019 год. на Пловдивския апелативен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия въззивен съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на указанията за предприемане на процесуални действия за отстраняване противоречието в исковата молба относно спорния предмет и произнасяне по същество. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: