4 Р Е Ш Е Н И Е № 675 София, 12.10.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година в състав: Председател: Светла Цачева Членове: Албена Бонева Владимир Йорданов при секретаря С. Т., изслуша докладваното от съдията Ц. гр.д. № 972 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1329 от 28.09.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 89 на Р. окръжен съд от 12.03.2009 година по гр.д. № 110/2009 година, с което са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявени от Й. Б. А. от с. Ц., Р. област против В. И. И. и А. И. И. от с. Ц. за разваляне на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, обективиран в нот. акт № 2, том ІХ, дело № 3966/1999 г. на нотариус с рег. № 232 с район на действие Б. районен съд. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 129, ал.1 ГПК и чл. 87, ал.3 ЗЗД относно неделимостта на задълженията по алеаторен договор, поети от приобретателите на имот. По приложението на чл. 129, ал.1 ГПК и чл. 87, ал. 3 ЗЗД: Неделимостта, като характеристика на задължението се състои в това, че предметът на задължението не може да бъде предаден на части, а само изцяло. В чл. 129, ал.1 ЗЗД се предвижда, че когато кредиторите са повече, предметът на задължението трябва да се предаде общо на всички кредитори, но всеки от кредиторите може да иска дължимото да се предаде за пазене съгласно чл. 97 ЗЗД, а за всичко останало спрямо неделимите задължения се прилагат съответно правилата относно солидарните задължения. В закона няма разпоредба, която да постановява, че когато длъжниците са повече, всички длъжници общо трябва да предадат предмета на задължението или че всеки длъжник отделно от другите трябва сам да предаде предмета на задължението. Обратното - чл. 129, ал. 2 ЗЗД разпорежда, че за всичко останало спрямо неделимите задължения се прилагат правилата относно солидарните задължения, а съгласно чл. 123, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Удовлетвореният кредитор няма никакви права спрямо вече освободените съдлъжници, като отношенията между изпълнилия и неизпълнилите длъжници се уреждат от чл. 127 ЗЗД. Когато на кредитора по алеаторен договор се предоставят грижи и издръжка в пълния им, уговорен в договора обем, неизпълнението от някои от длъжниците не може да доведе до развалянето на договора нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия длъжник, тъй като кредиторът е удовлетворен. В обжалваното въззивно решение на Р. окръжен съд е прието, че ищцата Й. Б. А. е прехвърлила на ответниците собствено дворно място в с. Ц., област Р., ведно със застроените в него полумасивна жилищна сграда и стопански постройки срещу задължение да и осигурят спокоен и нормален живот, медицинска помощ и техническо обслужване на недвижимия имот, върху който прехвърлителката си е запазила доживотно право на ползване. В решението е прието, че приобретателите не са изпълнили точно поетото по алеаторния договор задължение, тъй като въпреки извършения от тях ремонт на прехвърления имот и установяване на съвместно домакинство с прехвърлителката, полаганите грижи не са били в пълния им дължим обем. Прехвърлителката е получавала храна от социален патронаж; не и е била осигурявана храна през почивните дни и е било ограничено правото и да отглежда зеленчуци в незастроената част от дворното място. Прието е, че поетото от ответниците задължение е неделимо, с оглед на което и съгласно чл. 129, ал.1 ЗЗД е следвало да полагат грижите по гледане и издръжка на прехвърлителката общо, а постигнатото помежду им съглашение да разпределят задълженията си за гледане и издръжка е без участие на прехвърлителката, поради което не я обвързва. В касационните жалби против въззивното решение на Р. окръжен съд, постъпили от А. И. И. и В. И. И. от с. Ц., област Р. се поддържа, че съдът е формирал необосновани изводи за неизпълнение на поетото от приобретателите задължение за издръжка и гледане в пълния му обем и е приложил неправилно чл. 129, ал. 1 ЗЗД, тъй като задължението е поето солидарно от ответниците и съгласно чл. 123, ал.1 ЗЗД, изпълнението от страна на един от длъжниците освобождава останалите, а самото естество на дължимите грижи предпоставя разпределение на задълженията помежду им. Ответницата по касационните жалби Й. Б. А. ги оспорва като неоснователни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира релевираните касационни оплаквания за основателни. В нарушение на чл. 129, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че поетото от ответниците задължение е неделимо; че ответниците е следвало да полагат грижите по гледане и издръжка на прехвърлителката общо, а постигнатото помежду им съглашение да разпределят задълженията си за гледане и издръжка не обвързва прехвърлителката. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 129, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 123, ал.1 ЗЗД, съществения за изхода на делото въпрос е изпълнявано ли поетото от ответниците задължение по алеаторния договор от 28.12.1999 г. в пълния му обем, независимо дали длъжниците са разпределили задълженията помежду си и кой от тях е осигурявал издръжка на прехвърлителката или е изпълнявал пряко задължението за гледане. Необоснован, в несъответствие със събраните по делото доказателства е и изводът на въззивния съд за неизпълнение на поетите от ответниците задължения за гледане и издръжка в пълния им обем. По делото е установено по безсъмнен начин – факт, който е приет за установен и в обжалвания съдебен акт, че след прехвърлянето на имота, ответниците са извършили сериозен ремонт на жилищната сграда и установили съвместно домакинство с прехвърлителката. Установено е и че кредиторката е била с влошено здравословно състояние – страдала е от сърдечна хипертонична болест, захарен диабет с инсулиново лечение и диабетна ретинопатия, налагащи грижи и издръжка в по-голям размер. Във връзка с това обстоятелство обаче не са отчетени доказателствата за полаганите грижи от ответницата А. И.; не са обсъдени показанията на свидетелите Д. С. Р., личен лекар на прехвърлителката, А. М., Б. И. и А. И., съгласно които при всяко посещение в медицинската служба прехвърлителката е била придружавана от ответницата А. И., която е заплащала и всички лекарства и медицински манипулации, лично е поставяла инсулиновите инжекции и е придружавала прехвърлителката при постъпването и на болнично лечение. Установява се също, че на прехвърлителката са били осигурени всички битови удобства, в т.ч. от ответниците са били заплащани отопление и други консумативи; ответницата А. И. е палела печката в обитаваната от прехвърлителката стая и е осигурявала храна от общо приготвяната за семейството. Така установените факти обуславят извод, че поетите в алеаторния договор задължения са били изпълнявани в пълния им обем, а обстоятелството, че всички преки грижи са полагани от ответницата А. И., а ответникът В. И. е участвувал с парични средства в издръжката (свид. А. И. И.) е без правно значение относно преценката за изпълнение на договора, тъй като кредиторът е бил изцяло удовлетворен. Формираните от въззивния съд изводи за неизпълнение на задължението за гледане и осигуряване на спокоен живот, тъй като прехвърлителката е получавала храна от социален патронаж и е било ограничено правото и да отглежда зеленчуци в незастроената част от дворното място са необосновани. Необосновани са и изводите, че ответниците не са заплащали получаваната от социален патронаж храна; че не са осигурявали на прехвърлителката храна през почивните дни, което я е мотивирало да си набавя храна с помощта на съседи. Тези изводи съдът е формирал въз основа на показанията на свидетелката Ж. М., които се явяват изолирани, в противоречие с тези на останалите разпитани по делото свидетели, а по отношение на определени факти и тенденциозни. Така показанията и относно липсата на подходящо отопление в помещението на прехвърлителката през зимните месеци се опровергават от факта, че свидетелката не е пребивавала през зимата в същото населено място, поради което не може да има лични впечатления (свид. А. И. и С. Маринов). Не могат да бъдат ценени като достоверни и показания и досежно закупуване на лекарства лично от прехвърлителката предвид противоречието им с тези на останалите свидетели и в частност с показанията на свидетеля Д. Р., която като личен лекар на прехвърлителката има преки впечатления за начина на набавяне на лекарствата, които не са могли да бъдат закупувани от местната аптека и които лекарства са били набавяни от ответницата А. И. от гр. Бяла и гр. Н., а протокола за инсулинови инжекции е бил заверяван от нея в гр. Р.. Показанията и относно лоши битови условия в помещението, обитавано от прехвърлителката в резултат на пожар и наводнение също не могат да бъдат ценени като достоверни предвид противоречието им с тези на останалите свидетели, в т.ч. с показанията на свидетеля А. М., извършил необходимите ремонти, поръчани и заплатени от ответниците. По делото е безспорно установено, че на прехвърлителката ежедневно е била предлагана храна от тази, приготвяната от ответницата И. за нея и непълнолетния и син; че прехвърлителката често е отказвала предлаганата и храна, предпочитайки да и се доставя храна от социалния патронаж в селото, но този факт не сочи за неизпълнение на договора. На кредитора не могат да бъдат натрапени грижи, които той не е готов да приеме – в случай, че прехвърлителката е отказвала предлаганата и домашна кухня, нейно право е било да предпочете храната от социален патронаж, заплащана от ответниците, а инцидентното лично заплащане на таксите по нейна преценка не сочи за неизпълнение на договора, даващо основание за развалянето му. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявените субективно съединени искове се отхвърлят като неоснователни. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, на касаторите – ответници по иска следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер на 330 лева на А. И. И. и 975 лева на В. И. И.. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 89 на Р. окръжен съд от 12.03.2009 година по гр.д. № 110/2009 година. ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Б. А. с ЕГН xxxxxxxxxx от с. Ц., Р. област против В. И. И. с ЕГН xxxxxxxxxx и А. И. И. с ЕГН xxxxxxxxxx, двамата от с. Ц., Р. област, субективно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, обективиран в нот. акт № 2, том ІХ, дело № 3966/1999 г. на нотариус Д. Д. с рег. № 232 и район на действие Б. районен съд. ОСЪЖДА Й. Б. А. от с. Ц., Р. област, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на В. И. И. с ЕГН xxxxxxxxxx сумата 975 (деветстотин седемдесет и пет) лева и на А. И. И. с ЕГН xxxxxxxxxx сумата 330 (триста и тридесет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: