Р Е Ш Е Н И Е № … С., ……………….. 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА..……. и с участието на прокурора ………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1667 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на А. Н. К. от Б. (с вх. № 3185/9.VІ.2016 г.) с предмет отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 2366 на Благоевградския ОС, ГК, от 27.ІV.2016 г., постановено по гр. д. № 962/2015 г., с което в исково пр-во по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 410 ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД е било признато за установено по отношение на настоящия молител, че ищцовото [фирма]-С. има съществуващи вземания в размер на сумата 1 599.06 лв. (хиляда петстотин деветдесет и девет лева и шест стотинки), представляваща „неоснователно изплатена главница като застрахователно обезщетение във връзка с ПТП, настъпило на 17.VІ.2010 г.”, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /8.V.2015 г./ и до окончателното й изплащане, а също и такова в размер на 326.86 лв. (триста двадесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки), представляващо мораторна лихва върху горепосочената главница за тригодишен период, предшестващ образуването на заповедното пр-во, в хода на което застрахователят е бил снабден със Заповед за изпълнение № 3665/12.V.2015 г., издадена по ч. гр. дело № 922/2015 г. по описа на РС-Благоевград. Молителят К. претендира отмяна на това влязло в сила въззивно решение на основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК, поддържайки твърдение, че „преди около седмица” бил установил, че приложената по делото административна преписка от сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Б. „не е била в цялост, т.е. в същата са се съдържали снимкови материали, които незнайно защо не са били приложени по делото пред Благоевградския районен съд”, но до приключване на въззивното производство пред ОС-Благоевград той не е имал възможност да узнае това обстоятелство, понеже същата преписка била изискана от службата „Пътна полиция”-Б. на база издаденото му съдебно удостоверение, но без да е му е било разрешено от служителите на администрацията към Сектора „ПП-Б.” да се запознае с нея „лично”, като му били предоставени само копия, придружени от нарочно писмо. Поради това той представя с настоящата си молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение „3 бр. снимков материал”, намирайки, че последният бил „относим и релевантен към казуса”, понеже от него ясно се установявало мястото на удара и същият имал отношение към точното определяне на техническите възможности за предотвратяване на процесното ПТП от водачите на двата автомобила „и т.н.”. По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК ответното по тази молба за отмяна [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б. (адвокатско дружество „С.”) по основателността на съдържащото се в нея искане с правно основание по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК, претендирайки за оставянето й без уважение и за присъждане на разноски в размер на сумата 414.83 лв. (четиристотин и четиринадесет лева и осемдесет и три стотинки), съгласно приложените по делото пълномощно с договор за правна защита и съдействие № АВ-[ЕГН]/18.VІ.2016 г. и Списък по чл. 80 ГПК. Като подадена в пределите на 3-месечния срок, считано от датата на влизане в сила на въззивното решение, чиято отмяна се претендира, молбата на А. Н. К. от Б. е счетена за процесуално допустима и образуваното по нея дело е внесено за разглеждането й по същество в открито съдебно заседание. В настоящето извънинстанционно производство по чл. 307, ал. 2 ГПК, редовно призован, молителят А. К. не се e явил, докато ответното по молбата за отмяна [фирма]-С. повторно е изразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б. становището, застъпено в писмения му отговор за нейната неоснователност, а също и претенцията си за присъждане на разноски в размер на платеното възнаграждение за един негов адвокат. Като взе предвид твърдението на подателя на настоящата молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, приложените към нея т. нар. писмени доказателства /”3 бр. снимков материал”/, представляващ черно-бели ксерокопия във формат А-4 на фотографски изображения, както следва: 1./ На предницата на лек автомобил марка „Форд” с ДК [рег.номер на МПС] ; 2./ На предницата на друг лек автомобил от марката „Опел”, модел „Т.” с ДК [рег.номер на МПС] ; 3./ На същите два автомобила, но с поглед отзад, както и след като съобрази становището на ответното по молбата застрахователно дружество, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира следното: Молбата за отмяна на влязло в сила въззивно решение, с което срещу подателя й са били уважени положителни установителни искове на застраховател за съществуването на негови вземания срещу К. в размер на 1 599.06 лв. и съответно – на 326.86 лв., на посоченото в нея правно основание по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК, е неоснователна. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи тези две искови претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, Благоевградският ОС изрично е посочил в мотивите си, че не възприема констатациите в протокола за ПТП от 17.VІ.2010 г., макар те да са били подкрепени от показанията на свидетелите К. и К.. Освен, че тези показания са били опровергани от показанията на свидетеля С., както и от заключението на изслушаната по делото съдебна авто-техническа експертиза, полицейският служител /св. К./ изрично е признал, че „на място бил установил механизма и вината за ПТП единствено от разговорите с водачите”, участници в настъпването му. Но изхождайки от противоположните им тези, т.е. без горния доказателствен материал (заключение на вещото лице инж. С. М. М., както и при зачитане на отмяната на съставеното на другия водач НП с влязло в сила решение № 9222/1.ХІІ.2010 г. по н.а.х.д. № 966/2010 г. по описа на РС-Благоевград), въззивната инстанция е приела, че това не е достатъчно за разрешаване на повдигнатия спор – още повече, че обясненията на страна в процеса освен доказателствено средство е и средство за нейната защита. Следователно нито фактическите констатации на въззивния съд, нито решаващият негов правен извод за виновно поведение на ответника - настоящ молител, са били изградени пряко върху представен по делото снимков материал. Ангажираният в случая такъв /”3 бр.”/, който молителят К. квалифицира в настоящата си молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение като „ново обстоятелство”, което сочело на недоокомплектоване на административната преписка /”пропуск да бъде приложена в цялост”/ няма естеството на ново обстоятелство от съществено значение за изхода на делото пред Благоевградския окръжен съд. Това е така поради следното: На листове 75-81 от досието на първоинстанционното дело е била приложена „в цялост” поисканата от настоящия молител административнонаказателна преписка, касаеща настъпилото на 17.06.2010 г. с негово участие пътно-транспортно произшествие. Не се констатира тази преписка да е включвала и албум на посетеното местопроизшествие – при положение, че съдебното досие по делото е надлежно прошнуровано и прономеровано, а от сега представения с молбата за отмяна снимков материал /”3 бр.”/ не може да се направи извод, че той някога надлежно е бил приобщен към същата административнонаказателна преписка и затова представлява неразделна част от нея. По същество се касае за веществени, а не за писмени, доказателства, които в процесния случай са преценени по реда на чл. 204, ал. 1 ГПК посредством оглед с участието на вещо лице, съставило в резултат от това мащабната скица на местопроизшествието, с която К. е бил своевременно снабден в хода на процеса пред въззивния съд. Отделно от това със своя молба от 6.І.2016 г. до ОС-Благоевград, основаваща се на чл. 266, ал. 3 ГПК, той е поискал прилагането по делото на 4 бр. цветни снимки, изготвени върху гланцова фотографска хартия (с формат 18/12 см), всички с изображения на деформиран в предната си лява част тъмносин лек автомобил от марката „Опел”, модел „Т.” и с ДК [рег.номер на МПС] , за които изрично е посочил, че те „са от значение за спора и относими към заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза”. Видно от резолюцията върху тази молба и протоколното определение от откритото с.з., проведено на 21.І.2016 г. пред Благоевградския ОС, точно това доказателствено искане на въззиваемия К. е било оставено без уважение. Ето защо в процесния случай не е налице и нововъзникнало обстоятелство, което да е от съществено значение за делото и да не е било известно при решаването му, а още по-малко такова, с което страната да не е могла да се снабди своевременно. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба (с вх. № 3185/9.VІ.2016 г. по описа на РС-Благоевград) на А. Н. К. от Б. ЗА ОТМЯНА на влязлото в сила въззивно решение № 2366 на Благоевградския окръжен съд, ГК, от 27.ІV.2016 г. , постановено по гр. дело № 962/2015 г. О С Ъ Ж Д А молителя А. Н. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по молбата за отмяна [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 414.83 лв. (четиристотин и четиринадесет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Б. (адвокатско д-во „С.”), съгласно приложените по делото пълномощно и д-р за правна защита и съдействие № АВ-[ЕГН]/18.VІІ.2016 г. и Списък по чл. 80 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2