Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 88   София,  21.05.a2009 година     Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   при секретаря  Ирена Велчева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 109/2009 г.     Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Т. С. Т. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № 387 от 12.02.2008г. по в. гр. д. № 833/2007 г. на Софийски градски съд, ІV-„Г” въззивен състав, с което е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд, 25 състав решение от 14.11.2006 г. по гр. д. № 6646/2004 г. за отхвърляне на предявения от молителя Т. С. Т. от гр. С. срещу “К” А. , гр. С. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот от 27.12.2000 г. Молбата е основана на представен препис-извлечение от Протокол № 42 от 30.10.2000 г. на Управителния съвет на “К” А. , установяващ факта на изрично овластяване на подписалото предварителния договор лице Б. Б. - член на УС на “К” А. - да извърши необходимите действия по продажбата на жилищата, собственост на дружеството, на всички желаещи да ги закупят. С оглед на това ново доказателство, молителят счита за неправилно постановеното от въззивния съд решение, в което е прието, че предварителният договор е подписан от неоправомощено лице и следователно не ангажира ответното дружество. Ответникът по молбата - “К” А. , гр. С. оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 22.01.2009 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 305, т. 1 ГПК преклузивен 3-месечен срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - същата е и основателна. За да се счете, че е налице предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение, необходимо е обстоятелството или писменото доказателство, на което се позовава заинтересованата страна, да отговаря на няколко комулативно дадени изисквания, а именно - да е ново, да е от съществено значение за делото и да не е могло да бъде известно на страната при решаването му или същата да не е могла да се снабди с него своевременно. Тези изисквания в случая са налице. Видно от мотивите на атакуваното решение, решаващият аргумент на въззивния съд за отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е липсата на валиден предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот, обоснована с подписването на договора от лицето Б. Б. , което не е изрично овластено да представлява дружеството-продавач “К” АД. С оглед на това, представеният от молителя в настоящото производство препис-извлечение от Протокол № 42 от 30.10.2000 г. на Управителния съвет на “К” А. , съдържащ изрично решение на УС /т. 5.1./ за възлагане на зам. изпълнителния директор по преструктуриране и приватизация Б. Б. да извърши необходимите действия по продажба на жилищата, собственост на дружеството на всички, желаещи да ги закупят, следва да се прецени като писмено доказателство, което е от съществено значение за делото. И доколкото по делото липсват данни това доказателство да е било известно на молителя при разглеждането на спора в двете съдебни инстанции, същото може да бъде определено като ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Именно защото страната-молител не е знаела за съществуването на посоченото доказателство, непредставянето му по делото не представлява проява на процесуална пасивност от нейна страна и липса на дължима грижа за водене на процеса. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на атакуваното решение. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на молителя следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 574.14 лв., включващи 74.14 лв. - държавна такса и 500 лв. - платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0* от 24.03.2009 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 387 от 12.02.2008г. по в. гр. д. № 833/2007 г. на Софийски градски съд, ІV-„Г” въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ОСЪЖДА „К” А. , гр. С., кв. Ботунец да заплати на Т. С. Т. от гр. С., ж. к. „С”, ул. „И” № 26 направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 574.14 лв. /петстотин седемдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: