1 Р Е Ш Е Н И Е № 125 С., 17.08.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на десети март две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 322/ 2010 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С решение № 2398/ 30.04.2009 г. по гр.д.№1445/2008 г. на Благоевградски районен съд, потвърдено с решение № 445 от 15.10.2009 г. по гр.д.№ 581/ 2009 г. на Благоевградски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от С. А. против К. Г. С. за признаване на ищцата за собственик на една сграда с производствено предназначение- дърводелска работилница, построена в имот с идентификатор 04279.15.2 по кадастралната карта на Б., м. “П. чифлик”. Решението е обжалвано от ищцата с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационната жалба е допусната до разглеждане с определение № 1090 от 3.12.2010 г. по въпроса за собствеността на сграда, построена преди възстановяване на земеделската земя от лице, на което същата земя впоследствие е възстановена. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното, включително и по реда на чл.290 ГПК. По делото не е имало спор, че процесната сграда е построена от ищцата върху земя, която впоследствие й е възстановена по реда на ЗСПЗЗ като наследник на бившия собственик К. Н. Н.. Със земята са били извършени няколко разпоредителни сделки, като последен собственик се явява ответникът, а след това и неговият баща Г. С.. Според ищцата тя запазила сградата за себе си, но въпреки това ответникът я узаконил на свое име и с това оспорва правата й, което е причина за предявяване на положителния установителен иск. За да отхвърли иска, съдът приел, че ищцата не е придобила сградата на поддържаното от нея основание- придобивна давност, тъй като намерил, че давностният срок би могъл да започне да тече едва от 8.02.1999 г., когато земята е възстановена на ищцата с решение на поземлената комисия, и до предявяване на иска- 22.08.2008 г. не е изтекъл необходимият десет годишен срок на владение. Посочил е, че преди възстановяването давност не е текла, тъй като имотът е бил държавна / общинска/ собственост. От данните по делото е установено, че сградата е построена от ищцата през 1995 г., когато процедурата по възстановяване на земята е била започнала, но още не е била приключила. След възстановяване на земята в лицето на ищцата се концентрира собствеността на целия имот- на терена и сграда, поради което е без значение обстоятелството, че към момента на изграждане на сградата земята не е била все още възстановена окончателно, както и че ищцата е строила без одобрени строителни книжа. От решение на поземлената комисия от 11 март 1993 г. се установява, че още към този момент имотът е бил определен за възстановяване в размер на 1500 кв.м. в местността „П. чифлик”, като е посочено, че точният размер, границите, съседите, категорията и местоположението на земите ще се определят при окончателно въвеждане във владение. С оглед на изложеното следва да се приеме, че е налице хипотеза, спрямо която следва да намери приложение принципа на приращението, тъй като ищцата е строила върху собствен терен и на това основание е собственик и на сградата. Ищцата е посочила като правно основание кратката придобивна давност, но тази квалификация не обвързва съда, тъй като с оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства относно начина на придобиване на земята и сградата, които покриват хипотезата на чл.92 ЗС, следва да се приеме, че това е действително заявеното правно основание на иска. От данните за извършените разпоредителни сделки с имота се установява, че предмет на продажбите е била само земята, но не и сградата и тъй като законът позволява те да бъдат собственост на различни лица, следва да се приеме, че като последен приобретател на земята се явявя ответникът, а ищцата е запазила собствеността върху сградата, която към момента на първото разпореждане през 2002 г. вече е била в довършен вид /завършена е към 1 март 1997 г/. Тълкуването на сключените договори и изследване на действителната воля на страните не дава основание да се приеме, че заедно със земята е била прехвърлена и сградата, за да може по отношение на ответника да се приложи чл.92 ЗС. По изложените съображения следва да се приеме по реда на чл.290 ГПК, че когато едно лице е построило сграда върху земеделска земя, която впоследствие му е възстановена, то придобива собствеността на целия обект по силата на това, че който е собственик на земята е собственик и на сградите върху нея. С оглед на това становище по правния въпрос, по който е допуснато обжалването и съгласно установените по делото обстоятелства решението на въззивния съд се преценява като неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени, като се постанови ново решение по съществото на спора с уважаване на предявения иск и признаване на ищцата за собственик на сградата. По изложените съображения и на основание чл.293, ал. 1 и 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 445 от 15.10.2009 г. по гр.д.№ 581/ 2009 г. на Благоевградски окръжен съд и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Г. С. от [населено място], че ищцата С. Н. А. от с.гр. е собственик на промишлена сграда на два етажа, с идентификатор 04279.15.2.1 по кадастралната карта на Б., със застроена площ 355 кв.м., намираща се в имот с идентификатор 04279.15.2 по кадастралната карта на [населено място], м.”П. чифлик”- ІІІ.21. Осъжда К. Г. С. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Н. А. от [населено място], ЕГН / / разноски по делото за всички инстанции в размер на 2819 лв./ две хиляди осемстотин и деветнадесет лв./ Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: