О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 768 гр. София, 02.12.2013 година Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на десети октомври двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ЗЯПКОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 5564/2013 година. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Ю. България АД, [населено място] против определение № 234/2013 г., постановено в закрито заседание на 01.07.2013 г. по ч. гр. дело № 171/2013 г. на Апелативен съд, [населено място]. Ответниците Н. Г. И. и К. С. И. в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК поддържат, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, а по същество считат, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради следните съображения: Частният жалбоподател поддържа, че с цитираното по – горе определение, с което е потвърдено определение, постановено в закрито заседание на 03.04.2013 г. по гр. дело № 195/2012 г. на Сливенски окръжен съд, за спиране на производството, образувано по предявен от [фирма] – [населено място] иск по чл. 135 ЗЗД против Н. Г. И., Д. М. И. и К. С. И., Апелативният съд, [населено място] се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК по въпроса: „Налице ли е преюдициална връзка по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявения от кредитора с правно основание чл. 422 ГПК установителен иск за вземането и П. иск по чл. 135 ЗЗД ?”. Страната се позовава на решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. дело № 171/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 122 от 14.03.2011 г. по гр. дело № 1028/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 4 от 26.01.2011 г. по гр. дело № 551/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. дело № 754/2009 г. на ВКС, ІV г.о. В приложението са отразени правните разрешения, съдържащи се в приложената практика, които апелативния съд не е приел при произнасянето си по поставения въпрос. Посочено е, че съгласно разрешенията, приети в цитираните решения бъдещото решение по установителния иск по чл. 422 ГПК няма значение за произнасянето по основателността на иска по чл. 135 ЗЗД, правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по П. иск и ако по – късно качеството на увредения, като кредитор отпадне /в случай, че с влязло в сила решение се приеме, че вземането е погасено по давност/, непротивопоставимостта губи смисъла си. Цитираният правен въпрос е от значение за изхода на процесуалноправния спор, формира основание за допускане на касационно обжалване, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Изводът на апелативният съд, че намира за правилни изводите на първоинстанционния съд и че не споделя доводите, изразени в цитираната практика – решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. дело № 171/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 122 от 14.03.2011 г. по гр. дело № 1028/2010 г. на ВКС, ІV г.о. противоречи на практиката на ВКС – /изброените по – горе решения на състави на ВКС/. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на определението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Другият поставен от частния жалбоподател въпрос: „Следва ли съдът, който разглежда отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД да спре производството по отменителния иск, за да изчака решението по установителния иск по чл. 422 от ГПК, т.е. от значение ли е бъдещото решение по установителния иск по чл. 422 от ГПК за произнасянето по основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД ?” не е обоснован с конкретни правни разрешения на въззивния съд и други съдилища, а е въведен и при отсъствие на допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което по него не следва да се допусне касационно обжалване. В цитираната практика съставите на ВКС са приели, че ако в друг съдебен спор се установи, че вземанията, които кредиторът цели да обезпечи с иска по чл. 135 ЗЗД не съществуват, по – рано обявената от съда относителна недействителност, пораждаща последици само по отношение на увредения кредитор, при отпадане на това негово качество не може да се релевира. ВКС в настоящият си състав споделя тази практика и с оглед дадения в нея отговор на поставения въпрос приема определението на въззивния съд за неправилно. При така въприетите правни разрешения по съществото на частната касационна жалба трябва да се имат предвид следните съображения: В исковата молба се твърди, че [фирма] – [населено място] е кредитор на Надежда И., която по издаден на 05.02.2008 г. от [фирма] запис на заповед, с който дружеството се е задължило да заплати на ищеца сумата 945000 лв. с годишна лихва в размер на 9.648% върху сумата, считано от издаване на записа на заповед със срок на предявяване до 05.03.2009 г. е обезпечила задължението с авал. [фирма] – [населено място] е предявил иск по чл. 422 ГПК / гр. дело № 167/2013 г. на Сливенски окръжен съд/ срещу Надежда Г. И., Е. В. И. и В. Стоянова М., за да установи, че последните като авалисти по цитирания запис на заповед дължат суми по заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 6325/2011 г. на Сливенски районен съд и е предявило иск по чл.422 ГПК / гр. дело № 168/2013 г. на Сливенски окръжен съд / срещу посочените по – горе лица, за да установи, че те дължат суми по същата заповед, но по издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 776/2012 г. на Сливенски районен съд, с която е присъдена друга част от дължимата главница. Извода на въззивния съд, че споровете по посочените граждански дела са преюдициални по отношение на спора по чл. 135 ЗЗД предвид приетото правно разрешение е незаконосъобразен. Поради това следва да се приеме, че като е приложил чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК съдът е нарушил закона. Неправилно първоинстанционният съд е постановил спиране на производството по гр. дело № 195/2012 г. до приключване с влезли в сила съдебни актове на производствата по гр. дело № 167/2013 г. и по гр. дело № 168/2013 г. на Сливенски окръжен съд. Неправилно второинстанционният съд е потвърдил определението за спиране на съдебното производство. ВКС в настоящият си състав приема, че посочените определения следва да се отменят и делото да се върне на Сливенски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 234/2013 г., постановено в закрито заседание на 01.07.2013 г. по ч. гр. дело № 171/2013 г. на Апелативен съд, [населено място]. ОТМЕНЯ определение № 234/2013 г., постановено в закрито заседание на 01.07.2013 г. по ч. гр. дело № 171/2013 г. на Апелативен съд, [населено място] и потвърденото с него определение от 03.04.2013 г. по гр. дело № 195/2012 г. на Сливенски окръжен съд и ВРЪЩА делото на Сливенски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: