Р Е Ш Е Н И Е   №  54..   София, 30.04., 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 27.03.2009 година, в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                         МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                                                                                                                                                        при участието на секретаря  Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията   ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА т.дело № 49 /2009 година   Производството е по чл.303, ал.1,т.2 ГПК. Образувано е по молбата на Е. К. Х. К. , упражняващ търговска дейност под фирма „В”, с. Р., община К. за отмяна на влязлото в сила решение на Кърджалийския окръжен съд № 200 от 08.11.2005 год. по гр.д. № 188/2005 год., с което е осъден молителя да заплати на ”Т” Е. , гр. А. сумата 11897.53 лв., произхождаща от договор за доставка на стоки, описани във фактури с № 3* и № 3* всичките с дата 17.12.2003 год. , ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 13.06.2005 год.до окончателното и изплащане и обезщетение за забава от 2 178.32 лв., за периода 20. 12. 2003 год.- 13.06.2005 год.. За да обоснове молбата си за отмяна молителят се позовава на влязло в сила решение по гр.д. № 929/2006 год. на Кърджалийския районен съд, с което на осн. чл.97, ал.4 ГПК/ отм./ е признато за установено по отношение на ТД ”Т” Е. , гр. А., че издадените от последното, като доставчик, данъчни фактури № 3* и № 3* всичките от 17.12.2003 год., с положен подпис за получател от Е. К. Х. К. , упражняващ търговска дейност под фирма „В”, с. Р., община К. са подправени. Обстоятелството, че писмените доказателства, обусловили крайния правен резултат по спора, предмет на атакуването решение, са приети за неистински /неавтентични и неверни/, според изложеното в обстоятелствената част на молбата за отмяна е достатъчно, за да се счете формалната им доказателствена сила за оборена и да се допусне исканата отмяна на въведеното с чл.303, ал., т.2 ГПК основание. Ответната по молбата страна е възразила по основателността и по реда на чл.306, ал.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното от страните, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.307, ал.2 и сл. ГПК, намира: С определение № 15 от 03.02.2009 год. по т.д. № 49/2009 год. подадената от Е. К. Х. К. , упражняващ търговска дейност под фирма „В”, с. Р., община К. молба за отмяна е приета за процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. Основанието за отмяна, въведено с чл.303, ал.1,т.2 ГПК е налице тогава, когато влязлото в сила решение е основано на документ, неистинността на който е установена по надлежния съдебен ред, както е в разглежданият случай. Следователно обстоятелството, че с влязло в сила решение № 142 от 18.01.2007 год. по гр.д. № 929/2006 год. на Кърджалийския районен съд по реда на чл. 97,ал.4 ГПК/отм./е призната неистинността /неавтентичността/ на приложените по гр.д. № 188/2005 год.на КОС писмени доказателства-фактури № 3* и № 3* всичките издадени на 17.12.2003 год. с доставчик ”Т” Е. , гр. А., въз основа на които е изграден крайният правен извод на решаващия съд за осъществена на Е. К. Х. К. , настоящ молител, доставка на описаната в тях стока, получена, но останала незаплатена от него, обоснова наличието на елементите от фактическия състав на чл.303, ал.1,т.2 ГПК. Що се касае до въпросът дали и при изключването на процесните фактури от доказателствения материал по делото решаващата инстанция би изградила идентичен правен извод за основателност на претендираната от „Т” Е. суми от 11897.53 лв. главница и 2 178.32 лв. обезщетение за забава, то същият, предвид характера на настоящето извънинстанционно производство не може да бъде предмет на обсъждане, доколкото именно и признатите за неистински писмени доказателства са обусловили решаващите мотиви на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия на осн. чл.307, ал.3 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1,т.2 ГПК   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА влязлото в сила решение на Кърджалийския окръжен съд № 200 от 08.11.2005 год., постановено по гр.д. № 188/ 2005 год., по описа на с.с. ВРЪЩА делото на Кърджалийския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: