5 решение на ВКС, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 7749 по описа за 2013 г. Р Е Ш Е Н И Е № 178 София 09.07. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр.д.№ 7749 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Я. В. срещу решение № 3059 от 26.04.2013 г., постановено по гр.д. № 2734 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-Г състав, с което е отменено изцяло решение от 11.04.2012 г. по гр.д.№ 46244 от 2009 г. на Софийския районен съд, 60 състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Е. Я. В. срещу [фирма] иск за делба на следния недвижим имот: нива с площ от 1 620 кв.м., съставляваща имот № 011025 по плана на землището на кв.Б., Столична община, район „Искър”, м.”Аджийница” при граници на имота: имот № 011094, имот № 000262, имот № 011026 и имот № 011039. Пълномощникът на касаторката Е. Я. В. твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 13.12.2013 г. и в съдебно заседание пълномощниците на ответника по жалбата [фирма] оспорват жалбата. Претендират за разноски. Пълномощникът на третите лица-помагачи на страната на ответника Х. Я. Я. и Г. Б. Я. оспорват касационната жалба. С определение № 96 от 19.02.2014 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следния правен въпрос: Може ли да бъде присъединено владение по чл.82 от ЗС в конкретната хипотеза, когато позоваващият се на придобивната давност е добросъвестен владелец, а неговият праводател е владелец по договор, който е относително недействителен на основание чл.76 от ЗН спрямо ищеца по делото. По този въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: Съгласно чл.82 от Закона за собствеността владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. Тоест, присъединяването на владението е допустимо само при наличие на правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, например решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр.д.№ 2246 по описа на Второ г.о. на ВКС за 2008 г., постановено от ВКС, Първо г.о., решение № 699 от 02.11.2010 г. по гр.д.№ 1572 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и др. постановени по реда на чл.290 от ГПК. Когато се присъединява еднородно владение /например когато и праводателят и правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и праводателят и правоприемникът са недобросъвестни владелци/, необходимият срок за придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл.79 от ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно владение на праводателя и на правоприемника. Когато владението е разнородно /владението на праводателя е недобросъвестно, а на правоприемника е добросъвестно или обратно/, събирането на периодите на владение на праводателя и на правоприемника може да стане само чрез незачитане на добросъвестното владение като такова. Тоест, при присъединяване на разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно владение /10 г. съгласно чл.79, ал.1 от ЗС/, а не срокът, предвиден за придобиване по давност при добросъвестно владение /5 г. съгласно чл.79, ал.2 от ЗС/. В хипотезата, при която позоваващият се на придобивната давност е добросъвестен владелец, а неговият праводател е владелец по договор, който е относително недействителен на основание чл.76 от ЗН, спрямо лицето, позоваващо се на относителната недействителност, е налице разнородно владение на двамата владелци: владението на позоваващият се на придобивната давност е добросъвестно, а владението на неговия праводател- приобретател по относително недействителната сделка е недобросъвестно по аргумент за противното от чл.70, ал.1 от ЗС /тъй като макар и действителна между страните, тази сделка няма действие спрямо позовалия се на недействителността по чл.76 от ЗН наследник и съответно спрямо него не е годна да прехвърли собственост/. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, например решение № 221 от 13.01.2014 г. по гр.д.№ 2033 от 2013 г. на ВКС, Първо г.о. Поради това и в тази хипотеза е налице присъединяване на разнородно владение, поради което необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е 10-годишен, а не 5-годишен. Горното е вярно само в случаите, в които сънаследникът се е позовал на относителната недействителност по чл.76 от ЗН /съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана например в решение № 397 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 711 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., съдът не може служебно да прилага тази недействителност/. Когато обаче сънаследникът не е направил искане за прогласяване на тази относителна недействителност /а напротив- иска делба с лицето, което е закупило наследствения имот от неговия сънаследник/, съдът следва да зачете сделката като действителна и да приеме, че по отношение на този наследник приобретателят по иначе относително недействителната сделка също е добросъвестен владелец. Поради това в този случай е допустимо придобиването на имота по кратката давност- след изтичане на 5 г. общо владение на имота от приобретателя по иначе относително недействителна сделка и от приобретателя по последващата сделка. Предвид отговора на поставения правен въпрос, правилно е обжалваното решение, в което въззивният съд е приел, че от момента на закупуването на процесния имот с нотариален акт № 91 от 11.02.2004 г. Б. Г. Я. и Х. Я. Я. са били добросъвестни владелци на имота /тъй като Е. В. не е предявила искане за прогласяване относителната недействителност на обективираната в нотариален акт № 91 от 11.02.2004 г. сделка, по силата на която брат й Б. Я. К. е прехвърлил на Б. Г. Я. и на съпругата му Х. Я. Я. наследствения имот и тъй като съгласно чл.70, ал.2 от ЗС добросъвестността се предполага до доказване на противното/ и че след присъединяване на срока на тяхното владение /от 11.02.2004 г. до продажбата на имота на ответното дружество с нотариален акт № 30 от 13.12.2004 г./ към срока на добросъвестното владение на ответното дружество /осъществявано през периода от закупуването на имота на 13.12.2004 г. до завеждане на настоящото дело за делба на 09.10.2009 г./ е изтекъл необходимият съгласно чл.79, ал.2 от ЗС петгодишен срок за придобиване на имота по давност. Неоснователни са и останалите посочени в касационната жалба и уточнението на същата с молба от 08.10.2013 г. доводи на Е. В. за неправилност на решението на Софийския градски съд: 1. Неоснователно е твърдението на касаторката за неправилност на въззивното решение в частта му, в която е прието, че и след предявяването на иска за изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС ответното дружество е продължило да бъде добросъвестен владелец на процесния имот: Съгласно чл.70, ал.1 от ЗС добросъвестен е владелецът, който владее на правно основание, което е годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Дали владението на един имот като основание за придобиването му по давност е недобросъвестно или добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС се преценява към момента на възникване на правното основание за владението /чл.70, ал.1, изр.2 от ЗС/. Поради това последващото /след сделката, която представлява правно основание, годно да направи владелеца собственик/ узнаване от приобретателя на факта, че неговият праводател не е бил собственик на част или на целия прехвърлен имот, не е основание да бъде отречено правото на този приобретател да придобие владения имот по кратката придобивна давност като добросъвестен владелец. 2. Неоснователен е и доводът на касаторката за неправилност на решението в частта му, с която е прието, че предявяването на иска за изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС не е прекъснало срока на придобивната давност, тъй като производството по този иск е било прекратено: Съгласно чл.116, б.”б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск за спорното право. В този случай прекъсването на давността е условно- само ако искът бъде уважен /в този смисъл е чл.116, б.”б”, предл.2 от ЗЗД, че ако искът не бъде уважен, давността не се смята за прекъсната/. Тъй като с прекратяване на делото отпадат с обратна сила и правните последици от предявяването на иска, каквито са спирането и прекъсването на давността, давността не се счита за прекъсвана и в случаите, в които производството по този иск бъде прекратено, независимо от основанието за това прекратяване- отказ от иска, оттегляне на иска, прекратяване поради нередовност на исковата молба и др. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, например решение № 10 от 24.07.2013 г. по гр.д.№ 334 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. 3. Неоснователен е и доводът за неправилност на решението в частта му, с която е прието, че владението на праводателите на ответното дружество Б. и Х. Я. и на самото дружество било спокойно и след предявяването на исковете за делба през 2005 г. и за изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС през 2008 г.: Действително, за да се придобие един имот на основание давностно владение е необходимо владението да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Спокойно е владението, което не е установено с насилие. В случая няма доказателства владението на Б. и Х. Я. и на ответното дружество върху процесния имот да е било установено с насилие. Напротив, Б. Г. Я. и Х. Я. Я. са установили владение върху процесния имот със съгласието на предишния владелец на имота Б. Я. К. и на основание договора за покупко-продажба на този имот, обективиран в нотариален акт № 91 от 11.02.2004 г., както и ответното дружество е установило владение върху имота със съгласието на предишните владелци Б. и Х. Я. и на основание договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 30 от 13.12.2004 г. Поради това правилно в обжалваното решение съдът е приел, че владението на Б. и Х. Я. и на ответното дружество е било спокойно и като такова е годно да доведе до придобиване на владения имот по давност след изтичане на предвидения в закона срок на владение. Тъй като съгласно чл.290, ал.2 от ГПК ВКС проверява правилността на въззивното решение само по посочените в касационната жалба основания и тъй като в настоящия случай, както бе изложено по-горе, всички доводи в касационната жалба за неправилност на решението на СГС са неоснователни, това решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1800 лв. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3059 от 26.04.2013 г., постановено по гр.д. № 2734 от 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-Г състав. ОСЪЖДА Е. Я. В.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв.Б., [улица] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Л.”, [улица], [жилищен адрес] на основание чл.78 от ГПК сумата 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.