Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр.София, 21 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 2884/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия И. Н. Н. против решение № 333/13.10.2011 год. по въззивно нохд № 822/2011 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8 състав. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила с потвърждаване на осъдителната присъда и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и алтернативно – в който смисъл е и последната дума на подсъдимия – за изменение и намаляване размера на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила, тъй като не е постановено при касационните основания по чл.348 НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 822/2011 год. потвърдил присъдата от 16.06.2011 год. по нохд № 1225/2011 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 10-ти състав, с която признал подсъдимия Н. за виновен в това, че на 10.09.2010 год. в гр.С. при условията на опасен рецидив извършил кражба на сумата 190 лева от владението на св.П.П.. На основание чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.Б вр.чл.54 НК го осъдил на 2 години и 3 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил строг режим и затворническо общежитие от закрит тип. Признал го за невиновен и го оправдал по първоначалното обвинение по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.1, б.Б НК и за сумата 10 лева. Приложил чл.59, ал.1 НК и се произнесъл по въпроса за размера на дължимите разноски. Въззивното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия, в която се съдържат същите доводи и възражения, за които в касационната жалба се поддържа, че не са получили отговор във въззивното решение. От съдържанието на последното следва, че въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по повод жалбата и предвид процесуалното задължение по чл.314 НПК да извърши цялостна задълбочена проверка на първоинстанционния съдебен акт. Изложил е приетата за установена фактическа обстановка, която не се различава от установената при проведеното по реда и начина, предвидени в НПК, производство от първоинстанционния съд като първа инстанция по същество. Обосновал е и извода, че доказателственият материал е в достатъчен обем и в него се съдържат доказателства за относимите към предмета на доказване обстоятелства. Определил е като правилен подхода на оценка и на отстраняване на противоречията, които е констатирал между отделни доказателствени източници. Обосновал е извода си, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК и че решението му да признае подсъдимия за виновен по чл.196 НК, а не по чл.199 НК е мотивирано с установеното конкретно обективирано поведение – на посочената дата след като е изтеглил сумата от 190 лева по искане на св.П. от банкомата е върнал картата, но е задържал парите и се е отдалечил. Присъствието му на мястото, осъществяване на операцията, отдалечаването и преследването му от лица, които са били наблизо, разпознаването му, разкриването му след сигнал до МВР и намирането на сумата от 180 лева са обстоятелства, които са установени от конкретно посочените и подробно осъдени и анализирани писмени и гласни доказателствени средства. Тези констатации въззивният съд е направил след проверката на обжалвания съдебен акт по повод жалбата против осъдителната присъда като е обосновал решението си, че поддържаните доводи за нарушения на закона, на процесуалните правила и на правилата за индивидуализация на наказанието не са нарушени. Изложил е подробни фактически и правни съображения за тяхната неоснователност по начин и със съдържание съгласно изискванията по чл.339, ал.2 НК, които настоящият състав изцяло споделя. Неоснователно е възражението, че въззивният съд е утвърдил допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал. За да мотивира несъгласието си, съдът е направил задълбочен анализ на показанията на всички свидетели като се е мотивирал защо, доколко и по отношение на кои от обстоятелствата ги е оценил като достоверни и последователни. Правилно е приел показанията на пострадалия свидетел С. като достоверни, независимо от констатираните противоречия, които правилно е определил като несъществени. Изводите си в посочения смисъл е извел от показанията на останалите свидетели, за конкретните относими обстоятелства, от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, според която независимо от наличието на смущения и нарушения на концентрацията и характеровите особености свидетелят не само е могъл да възприема и да възпроизвежда факти от действителността, но и емоционални събития, като напр.отнемането на парите, му остават в съзнанието. Основателно са възприети като годни доказателствени средства протоколите за извършеното процесуално действие „Разпознаване”, извършено по предвидените в чл.169 и сл.НПК начин и ред, предхождано от разпит и подробно описание на разпознатия като автор на деянието-подсъдимия Н., включително и от пострадалия П.. Верни са и изводите, че открадната сума е в размер на 190 лева, установено по несъмнен начин от справката от банката, както и че с несъответствието, което е отстранено с оправдаването на подсъдимия с отразеното в обвинителния акт – 200 лева, не е допуснато нарушение на процесуалните му права. Не е допуснато нарушение на чл.287, ал.3 НПК. Оправдаването на подсъдимия по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл.199 НК в резултат от вярната оценка на доказателствения материал за липсата на категорични данни за упражнено физическо въздействие-сила, от подсъдимия спрямо пострадалия. Установеният факт, че пострадалият е залитнал, но не е паднал на земята, каквито са посочените в обвинителния акт фактически обстоятелства, не е достатъчно основание да се изведе извод за наличието на елемент от състава на престъплението по чл.198 НК. Приложението на посочената разпоредба е за случаите, когато прокурорът повдига ново обвинение поради установени основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. В конкретния случай не е налице нито една от предвидените хипотези и затова законосъобразно и без да са нарушени правата по неблагоприятен за подсъдимия начин с утежняване на положението му е бил осъден за по-леко наказуемо престъпление като не се е налагало това да става след отлагане на делото и предоставяне на възможност за подготовка по това обвинение. Този подход, който въззивният съд правилно е възприел, не е довел до ограничаване процесуалните права на подсъдимия по смисъла на чл.348, ал.3 вр.ал.1 НПК. Неоснователно е възражението за определяне на подсъдимия на явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 вр.ал.1 НПК наказание. Този въпрос е обсъден подробно във въззивното решение и по изложените съображения, основани на оценката и анализа на установените индивидуализиращи личността на подсъдимия и на конкретно извършеното обстоятелства е направен верен извод, че няма основание за намаляване на наказанието. Явно несправедливо е наказание, което не съответства на извършеното според принципа по чл.35, ал.3 НК и целите по чл.36 НК, т.е. когато има очевидно несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. От съдържанието на решението в частта относно наказанието следва, че въззивният съд не е приел безмотивно, а след подробен и задълбочен анализ и обоснована оценка на всички установени индивидуализиращи обстоятелства като законосъобразно определянето на наказанието при предпоставките по чл.54 НК. Обосновал е и решението си да възприеме извода, че няма основание да се приложи правната възможност, предвидена в чл.55 НК, защото по своя вид, тежест, значение и брой смекчаващите обстоятелства не са многобройни, а и няма такова, което да бъде определено като изключително. Мотивирал е несъгласието си да приеме, че е налице превес на отегчаващите обстоятелства по съображения, че такива не са установени както и с оглед определения размер, който съответства на очевиден превес на смекчаващите обстоятелства. Обобщението, че няма основание за намаляване на наказанието е основано на липсата на индивидуализиращи обстоятелства, които да са останали неоценени или някое от тях да е оценено необосновано във вреда на подсъдимия. Констатация за пропуск или за оценка, различна от задължителната по чл.107, ал.3 НПК, не може да бъде направена и от настоящия състав. В касационната жалба не са конкретизирани твърденията за необходимост от изменение по отношение размера на наказанието в благоприятен за подсъдимия смисъл с наличие на основания от предвидените в чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.3 НПК. Решение в искания от подсъдимия смисъл означава да се пренебрегнат мотивите за извършване на престъплението, личността на пострадалия, демонстрираната дързост да извърши престъпление в светлата част на деня на публично място в присъствието на много хора, включително и на негови познати, последиците и въздействието върху конкретната личност и обществото. Предвид изложеното за липса на касационни основания от поддържаните за отмяна или изменение по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 333/13.10.2011 год. по въззивно нохд № 822/2011 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/