Р Е Ш Е Н И Е № 263 гр. София, 12 януари 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЛАДА ПАУНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора П. Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 1021/2016 г. по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частната тъжителка С. Д., чрез адв. Д. Д. срещу присъда № 64 от 1.09.2016 г. постановена по внчхд № 74//16 г. на ОС- Габрово. В жалбата е релевирано касационно основание по чл. 348 ал.1 т. 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не е спазил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, тъй като не е извършил съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, като по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение. Доказателствата не били оценени съобразно действителното им съдържание, като са игнорирани показанията на пострадалата, св. А. Д., св. Х. Д., св. Х. Б., св. Т. П., св. Л., С., които установявали фактите описани в тъжбата. Не са обсъдени писмените документи - амбулаторния лист от спешния кабинет от 7.05.2015 г. и С. от 8.05.2015 г., както и материалите от нчд № 1158/15 г. и нчд № 405/15 г. и от проверката по преписка № 175 200/15 г. В допълнението към жалбата тъжителката оспорва приетата фактическа обстановка, като според нея тя не кореспондирала със събраните доказателства. Направено е искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за осъждане на подс. К. за причиняване на лека телесна повреда на Д.. В съдебно заседание пред ВКС повереникът на частната тъжителка адв. Д. пледира за уважаване на жалбата по изложените съображения в нея. Допълнително в пледоарията си сочи, че съдът е нарушил чл. 14 и чл. 107 ал. 5 от НПК, като не е обсъдил СМЕ, материалите от полицейската проверката образувана на 12.05.2015 г., както и показанията на свидетелите, установяващи наличието на наранявания по лицето на пострадалата. Адв. Ц. - защитник на подс. К. предлага ВКС да остави в сила атакувания акт, тъй като не са събрани доказателства за авторството на деянието в лицето на неговия доверител. Представителят на ВКП изразява становище, че въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения при оценката на доказателствения материал. Приетата фактическа обстановка кореспондира на събраните доказателства, които не установяват уврежданията на пострадалата да са причинени от действията на подс. К.. В последната си дума пред ВКС подс. К. твърди, че е невинен. ВКС – Трето наказателно отделение, след като взе предвид доводите на страните, в рамките на правомощията си по чл. 347 ал. 1 от НПК намери следното : Жалбата на частната тъжителка Д. е неоснователна. С присъда № 30 от 25.01.2016 г. по нчд № 1158/15 г. РС- Габрово е признал подс. К. Х. К. за невиновен в това, че 7.05.2015 г. около 17 часа на [улица] /населено място/ да е причинил лека телесна повреда на С. Х. Д., поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по чл. 130 ал. 1 от НК.Съдът е отхвърлил предявения граждански иск като недоказан. По жалба на частната тъжителка е било образувано внчх № 31/ 2016 г. в ОС- Габрово. С решение № 28 от 24.03.2016 г. присъдата е била изцяло отменена и делото е било върнато за ново разглеждане на РС- Габрово. В РС- Габрово по същата тъжба е образувано нчхд № 405/2016 г. , по което с присъда № 319 от 31.05.2016 г. подс. К. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК и на основание чл. 78 а от НК е бил освободен от наказателна отговорност като му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Подс. К. е бил осъден да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД обещетение на пострадалата в размер на 2 000 лв. за причинените и болки и страдания. Подсъдимият е бил осъден да заплати разноските по делото направени от частната тъжителка както и 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. По жалба на подс. К. е било образувано внчд №74/2016 г. пред ОС- Габрово. С присъда № 64 от 1.09.2016 г., първоинстанционната присъда е била отменена, като подс. К. е бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан, като съдът е отхвърлил предявения граждански иск от С. Д. за причинените и неимуществени вреди. Не са допуснати нарушения в дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата, с което е релевирано касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК. Поддържаните от касатора оплаквания за нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда са лишени от основание. Присъдата на въззивния съд е постановена при съблюдаване на изискванията, заложени в процесуалния закон и тези на формалната логика. Изводът на контролирания съд за отсъствието на еднопосочни доказателства, установяващи безусловната връзка между поведението на подсъдимия на 7.05.2015 г. и съставомерния резултат – причинената на пострадалата лека телесна повреда е верен и следва да бъде споделен от касационната инстанция. Лишен от основание е довода, че при изграждане на убеждението си по фактите, въззивният съд е игнорирал част от доказателствения материал, който обезпечавал обвинителната теза изложена в частната тъжба : на първо място се сочи, че не били ценени показанията на пострадалата С. Д.. Частната тъжителка С. Д. не е и не може да бъде свидетел по делото, поради което тя не е депозирала показания, които да могат да бъдат предмет на обсъждане от съда. Частният тъжител излага обвинителната си теза в тъжба чрез описанието на факти, които следва да докаже по начините, средствата и чрез способите предвидени в НПК. Особеност в производството по дела от частен характер е това, че процесуалното качеството на частен тъжител изключва възможността, последният да бъде разпитван като свидетел за фактите описани от него в тъжбата. Твърденията му в частната тъжбата за случилите се събития не притежават характеристика на доказателствено средство, което да може да бъде обсъждано и ценено от съда като годен доказателствен източник. Ето защо възражението на адв. Д. в жалбата за това, че съдът не е обсъдил „показанията на пострадалата“ не намира опора в закона и не индикира на нарушение по см. чл. 348 ал.1 т. 2 от НПК. Съдът правилно е преценил, че основния източник на доказателствени факти по делото са показанията на св. Т. Ш. /майка на С. Д./. Последната е очевидец на инкриминираните събития, описани в тъжбата. Поради тази причина показанията и са били поставени в центъра на вниманието на съда. Те са единственото пряко доказателство по делото за случилото се на 7.05.2015 г., поради което съдът с основание ги е подложил на внимателна оценка. В тях св. Ш. не е отрекла, че на инкриминираното място и дата е присъствала на конфликт между Д. и подс. К., който според нея възникнал след ескалиране на влошените отношения между нея и нейната дъщеря - частната тъжителка Д.. Свидетелката е съобщила, че преди това Д. и е нанесла множество удари по тялото, като подс. К. чул виковете и и се притекъл за помощ, като в нито един момент не е удрял тъжителката. Съдебният състав е кредитирал частично показанията и е изложил убедителни съображения относно тяхната относителна достоверност, като е сторил това през призмата на констатирана заинтересованост на свидетелката и данните за осъщественото физическо посегателство върху нея от собствената и дъщеря. На следващо място, не е основателен упрека на касатора, че въззивният съдебен състав е игнорирал показанията на свидетелите А. Д., св. Х. Д., св. Х. Б., св. Т. П., св. Л., С. , които установявали следи от побоя по тялото и лицето на пострадалата, непосредствено след инцидента. Показанията на тази група свидетели не само не са били подценени от съда, а са били изследвани съобразно действително им съдържание, като са били съпоставени както по между им , така също с писмените доказателства по делото- С. от 8.05.2015 г., амбулаторен лист от 7.05.2015 г. Въззивният съд е аргументирал позицията си, че показанията им, които в някои части имат производен характер не позволяват еднопосочното установяване на описаните в тъжбата обстоятелства и приноса на подс. К. в тях, тъй като съдържат противоречия по отношение на значими факти : какво им е съобщила частната тъжителка за инцидента, по какъв начин и кой и е причинил нараняванията – дали подс. К., или и баща му, по какъв начин е станало това- дали, когато е била повалена на земята, или е бита от бащата на подсъдимия, докато той я е държал и др. Без основание е довода, залегнал в жалбата, че съдът не е взел предвид материалите съдържащи се в нчд № 1158/15 г.и нчд № 405/16 г. на РС- Габрово. Напротив, писмените документи, свързани с предмета на доказване по делото - относно посещението на частната тъжителка на 7.05.2015 г. в кабинет по Спешна медицинска помощ в болницата, издадения за това амбулаторен лист и С. от 8.05.2015 са били приобщени към материалите по делото по надлежния ред и са били ползвани от съда при изграждане на вътрешното му убеждение. С основание не са ценени материалите от полицейската проверка и съдържащи се в тях обяснения, снети писмено от участници в конфликта, тъй като те не са изготвени в съответствие с изискванията на НПК, и позоваването от касатора на изложената в тях информация за авторството на деянието се явява в нарушение на процесуалния закон, поради което то не може да обоснове основателност на жалбата, сочеща на неправилна оценка на доказателствата. Доводът на касатора, че установената от съда фактическа обстановка не кореспондира със събраните по делото доказателства, сочи на необоснованост на съдебния акт, което не е сред основанията, на които касационната инстанция осъществява проверка, поради което тя няма да се спира на него. Поради всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав прецени, че въззивният съд не се е отклонил от правилата на НПК при формиране на вътрешното си убеждение, поради което не е налице касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, налагащо отмяна на атакувания съдебен акт. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354 ал.1 т. 1 от НПК Върховният Касационен Съд –Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 64 от 1.09.2016 г. постановена по внчхд № 74//16 г. на Окръжен Съд- Габрово. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ към решение № 263/12.01.2017 г. №……… гр. София, 07 февруари 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЛАДА ПАУНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря …………. и с участието на прокурора………………….като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 1021/2016 г. по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частната тъжителка С. Д., чрез адв. Д. Д. срещу присъда № 64 от 1.09.2016 г. постановена по внчхд № 74//16 г. на ОС- Габрово. В съдебното заседание пред ВКС провело се на 18.11.2016 г. защитникът на подс. К.- адв. Ц. е направил искане за присъждане в тежест на частната тъжителка направените от подс. К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. С решение № 263 от 12.01.2017 г. ВКС е оставил в сила присъда № 64 от 1.09.2016 г на ОС Габрово постановена по вчнд № 74/16 г., с която подс. К. Х. К. е бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан. С решението си съдът е пропуснал да се произнесе по направеното искане от адв. Ц. за присъждане на разноските направени пред касационната инстанция. По делото е приложен договор за правна помощ от 16.11.2016 г.,съгласно който между адв. Ц. и подс. К.-е договорено възнаграждение за оказване на правна помощ в размер на 600 лв. Този пропуск в съдебния акт следва да бъде отстранен, като на основание чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК, с оглед изхода на делото, частната тъжителка следва да бъде осъдена да заплати на подс. К. направените от него разноски пред ВКС за защитата му от адв. Ц.. С оглед изложеното и на основание чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК ВКС -Трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСЪЖДА С. Х. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати на К. Х. К. с ЕГН [ЕГН] направените от него разноски пред ВКС за възнаграждение на защитник в размер на 600 лв. Определението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.