О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 160 София, 03.04.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2820/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 86 от 22.02.2017 г. по гр.д. № 749/2016 г. на Софийски окръжен съд е отменено решение № 92 от 05.08.2016 г. по гр.д. № 207/2016 г. на Районен съд- Сливница в частта, с която е бил отхвърлен искът за делба на описаните в п. 16 недвижими имоти, представляващи дворно място с площ 1996 кв.м, съставляващо УПИ ХХІІ-69, УПИ ХVІ-69 и УПИ ХVІІ-69 по регулационния план на [населено място], общ. С., одобрен през 1987 г., заедно с построената в УПИ ХVІІ-69, целият с площ 750 кв.м, масивна двуетажна еднофамилна сграда, застроена върху 64 кв.м, и вместо това е постановил друго, с което е допуснал да се извърши съдебна делба на тези имоти между съделителите А. К. Г., К. К. Г. и А. К. Г., при квоти 2/4 ид. части за А. Г. и по 1/4 ид. част за К. Г. и А. Г.. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Пл. А. като пълномощник на А. Г. и на К. Г.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите поддържат, че изводите на съда за недоказаност на възражението за изтекла в полза на техния наследодател придобивна давност не кореспондират със събраните по делото доказателства. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1/Представлява ли застрояването на празно съсобствено дворно място от единия съсобственик действие, с което той обективира и манифестира пред останалите съсобственици намерението си да владее целия имот. С извършването на строителни работи от единия съсобственик по изграждане на жилищна сграда върху празно съсобствено дворно място отблъсква ли се владението на другия съсобственик. 2/ Снабдяването с документи относно построената в съсобствен имот сграда- удостоверение за търпимост, обяснителна записка относно заснемането на съществуващата жилищна сграда, инвестиционен проект, молба декларация за регистриране на строежа, скица на построената сграда и пр., представляват ли действия по демонстриране на собственическите права по отношение на сградата, при положение, че липсва противопоставяне на съсобственика. Считат, че тези въпроси са обусловили крайния резултат по делото, и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В отговор на касационната жалба ответникът А. К. Г. изразява становище, че поставените в изложението въпроси не съответстват на установените по делото факти, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено и не е било спорно между страните, че през 1974 г. К. Г. К. е бил признат за собственик на основание давностно владение, наследство и делба на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1996 кв.м, съставляващо парцел VІІ за имот пл.№ 122 в кв. 10 по плана на [населено място]. През 1975 г. К. К. дарил този имот на синовете си А. К. Г. и К. К. Г.. К. Г. е починал през 2013 г. Ответниците по делото- К. К. Г. и А. К. Г. са негови наследници по закон - низходящи от първа степен. Установено е също, че по актуалния регулационен план на [населено място], одобрен през 1987 г., от бившия парцел VІІ-122 са обособени три УПИ- УПИ ХVІ- 69 с площ 586 кв.м, УПИ ХVІІ- 69 с площ 720 кв.м и УПИ ХХІІ-69 с площ 707 кв.м. УПИ ХVІ-69 и ХХІІ-69 са незастроени. В УПИ ХVІІ-69 има изградена двуетажна масивна жилищна сграда. Срещу предявения иск за делба ответниците, касатори в настоящото производство, са направили възражение за придобиване по давност на УПИ ХVІІ-69 ведно с построената в него сграда, като са твърдяли, че този имот е владян от техния наследодател К. К. , а след смъртта му през 2013 г.- от тях, както и че сградата е била построена от наследодателя им със собствени средства. В подкрепа на твърдението си са представили Молба- декларация за регистриране на строеж по § 1 от ПМС 4/88 г., подадена от наследодателя им на 13.02.1991 г., в която е посочено, че сградата е построена през 1978 г.; обяснителна записка за заснемане на съществуващата сграда, архитектурен проект- заснемане на сградата, с данни за ситуацията в имота, фасади изток, запад, север и юг, разпределение на помещенията в отделните етажи, застроена площ, разгърната застроена площ и обем. Ангажирали са и гласни доказателства, според които къщата е построена от К., строежът е започнал около 1977 г. и е бил завършен до груб строеж през 1979-1980 г., както и че от 1991-1992 г. К. живеел постоянно в имота, отглеждал животни, засадил дървета, изградил водопровод и със собствени средства осигурил достъп до имота, като асфалтирал улицата. Според посочените от ответниците свидетели, братът А. живеел на друго място/ в кв. И., София/, не са го виждали да помага за строежа на къщата, да посещава и да живее в имота. Посочената от ищеца А. Г. свидетелка М. Р. е заявила, че А. Г. е имал ключ от двора и къщата и държал в нея свои движими вещи. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че наследодателят на касаторите е установил фактическа власт върху имота като съсобственик, поради което, за да се направи извод, че същият е придобил по давност идеалните части на другия съсобственик, е следвало да се установи при условията на пълно и главно доказване, че е променил намерението си и е започнал да държи целия имот за себе си. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства съд е приел, че в своята съвкупност те не установяват наследодателят на касаторите да е да е демонстрирал по отношение на другия съсобственик явно и недвусмислено намерението си за своене на целия имот. Според въззивния съд, представените по делото писмени доказателства- Молба- декларация за регистриране на строеж по ПМС 4/1988 г. и извършеното заснемане на страежа, не го задължават да приеме, че наследодателят на касаторите е бил собственик на имота, тъй като не съставляват акт за собственост, и не се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях факти. С оглед изложените от въззивния съд съображения относно значението на извършените от наследодателя на касаторите действия във връзка с узаконяване на построената в УПИ ХVІІ-69 жилищна сграда за доказване на субективния елемент на владението, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси. Както е посочено в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 18/2012 г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение, но е възможно някой от съсобствениците да ползва сам общата вещ, без да се съобразява с правата на останалите, и тогава той има качеството на владелец, а не на държател. Според ППВС № 6/74 г., намерението да се държи вещта като своя се изразява в извършване на действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика. В контекста на цитираната задължителна съдебна практика касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, за да се даде отговор дали предприемането на фактически и правни действия за узаконяване на незаконен строеж в съсобствен имот само единия съсобственик, който упражнява и фактическата власт върху него, могат да се окачествят като владелчески действия по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС. Въпросът е относим само към частта от въззивното решение, с която е допусната съдебна делба на УПИ ХVІІ-69, ведно с построената в него жилищна сграда, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато в тази част, още повече, че пред първоинстанционния съд касаторите са възразили срещу допускането на делба само на този имот. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 22.02.2017 г. по гр.д. № 749/2016 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е допусната съдебна делба на УПИ ХVІІ-69 по регулационния план на [населено място], общ. С., одобрен през 1987 г., целият с площ 750 кв.м, заедно с построената в него масивна двуетажна еднофамилна сграда, застроена върху 64 кв.м. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 22.02.2017 г. по гр.д. № 749/2016 г. на Софийски окръжен съд в останалата обжалвана част /по отношение на УПИ ХХІІ-69 и УПИ ХVІ-69/. УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв., като при неизпълнение на това указание касационната им жалба ще бъде върната. След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: