Р Е Ш Е Н И Е № 438 гр. София, 28 октомври 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на втори октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря............Аврора Караджова................и с участието на прокурора......................Руско КАРАГОГОВ.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1462 по описа за 2013 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. Д. И. за възобновяване на нохд № 146/2012г. на Районен съд гр. Раднево. В искането се претендира за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, ограничило правото на защита и за нарушение на закона – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Настоява се за възобновяване на делото и постановяването на оправдателна присъда. В съдебно заседание на касационната инстанция осъденият не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Счита, че при постановяването на присъдата районният съд се е съобразил със съдебната практика по чл.144 от НК. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 226 от 08.11.2012г., постановена по нохд № 146/12г. на районен съд гр. Раднево, И. Д. И. бил признат за виновен в това, че: - на 11.03.2012г. в [населено място] се заканил с убийство на В. И. Д. и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал.3, пр.1 във вр. с ал.1 от НК му било наложено наказание от десет месеца „лишаване от свобода”; - на същата дата и място се заканил с убийство на И. М. К., поради което и на основание чл. 144, ал.3, пр.1 във вр. с ал.1 от НК му било наложено наказание от осем месеца „лишаване от свобода”. На основание чл.23, ал.1 от НК на осъдения било определено общо наказание в размер на десет месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. По жалба на защитника на подсъдимия било образувано внохд № 1386/12 г. на окръжен съд гр. Стара Загора. С решение на въззивния съд от 25.01.2013г., присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Касационният съд не приема доводите за несъответствие на обвинителния акт с изискванията на процесуалния закон. Приложеният по делото обвинителен акт съдържа изискуемите от чл.246 от НПК реквизити. Обвинението е формулирано ясно и точно както от фактическа, така и от правна страна, което е позволило на подсъдимия да организира защитата си. Изясняването на обстоятелството дали отправената от И. закана е възбудила основателен страх у неговия вуйчо – св. К. за осъществяването й, е фактически и представлява част от предмета на доказване. Описанието на фактите по обвинението е дало основание на прокурора да приеме, че съставът на престъплението по чл.144, ал.3 от НК е бил осъществен от подсъдимия. По тези именно факти И. е имал възможност да се защити, поради което правото му на защита не е било ограничено. Несъстоятелни са и доводите за нарушение на закона. Според анализа на доказателствата, извършен от инстанционните съдилища, се установява обстоятелството, че осъденият И. насочил пистолет срещу свидетелите К. и Д., като словесно изразил намерението си да ги застреля. Осъденият не оспорва това си поведение, но го оправдава с факта, че св. К. му извадил нож. Последното твърдение не е било възприето от съдилищата, предвид противоречието му с показанията на присъстващите на инцидента свидетели. Бягството на св. Д. от заведението и отправените думи към св. К. - „племенникът ти скочи да ме трепе” сочат, че Д. е възприел отправената му закана и се е изплашил от възможната й реализация. Възбуждането на основателен страх е налице и по отношение на св. К., който в предходен период бил наранен с нож от племенника си, за което било образувано дело от общ характер срещу И. И.. С оглед изложеното се налага извод, че при разглеждането на делото не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, а материалният закон е приложен правилно. Предвид изложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Д. И. за възобновяване на нохд № 146/12г. на районен съд гр. Раднево и внохд № 1386/12г. на окръжен съд гр. Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :