Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * възстановяване правото на собственост * косвен съдебен контрол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 162

София, 03.07.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1395 /2014 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 211 от 08.04.2014г.. по касационна жалба на Н. П. С. и Р. П. С. е допуснато касационно обжалване на решение № 489 от 20.11.2013г. по гр.д.№ 540/2013г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 10 от 28.03.2013г.по гр.д.№ 94/2010г. на РС-Етрополе. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл. 124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците Г. В. А., А. А. С., Й. Й. Р., Л. Й. Р., Ц. С. З., че ищците, като наследници на П. С. Д., по давност и по реституция по ЗСПЗЗ са собственици на имот ливада от 1,108 дка, възстановен по ЗСПЗЗ в строителните граници на [населено място] м. „Селце” вилна зона „Язовира”, съставляващ УПИ ХІV, кв.І и да бъде обезсилен н.а. № 94,т.І/ 06.06.1979г.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 10, ал.7 и ал. 13 ЗСПЗЗ, за допуснати процесуални нарушения, защото съдът е обсъждал по реда на косвения съдебен контрол правата на наследодателя на ищците към момента на колективизацията, без ответниците да противопоставят самостоятелни права върху имота, изключващи реституцията.
Ответниците по касация Г. А. и Й. Р. оспорват жалбата, защото считат, че ищците не се легитимират като собственици с представеното решение на поземлената комисия, че е нарушена процедурата по идентифициране на заявения за възстановяване имот.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.2 ГПК по въпроса: „може ли при спор с трети лица, не участвали в административното производство по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, съдът да извършва косвен съдебен контрол за наличие на предпоставките за реституция” поради противоречие на въззивното решение с Р № 137/16.08.2011г., постановено по гр.д.№ 1036/2010г. на ВКС. ІІ гр.о. по чл. 290 ГПК. С него е прието, че ответниците не могат да оспорват активната материално правна легитимация на ищците поради това, че наследодателят им не е бил собственик на процесния имот към момента на колективизацията предвид това, че противопоставят права по покупка от бившето АПК след колективизацията и придобивна давност, приложението на която е изключено с текста на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ в този случай. Когато обаче в нот. акт е отразено, че продажбата е извършена по реда на ЗСГ, следва да се изследва кой е бил продавач по сделката, защото никой от реституционните закони не предвижда възможност за реституция на имотите, купени по реда на глава ІІ от този закон. Нормата на чл. 10, ал.2 ЗСПЗЗ предвижда възможност за реституция на имотите, одържавени по чл. 12, ал.2 ЗСГ /глава І/, но след връщане на полученото обезщетение. Реституцията в този случай е възможна само ако тези имоти са останали държавни. Продажбата им е извършвана по реда на Н., тъй като стават държавна собственост с изплащане на обезщетение на собствениците. За тях не се прилага чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, защото не са предоставени от селскостопанска организация, а тя не е и продавач. Продавач е държавата. Реституцията по чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ се отнася а имоти, продадени, или предоставени от селскостопански организации в това число и АПК, защото тези организации не са придобили правото на собственост при колективизацията, а само правото на кооперативно земеползване. Следва да се разграничават хипотезите, когато продавач по сделката с земи е селскостопанска организация и когато продажбата е извършена от държавата, или чрез общински народен съвет по реда на глава ІІ ЗСГ, когато продавач е собственика, а цената се определя по административен ред. Сделката по глава ІІ ЗСГ/отм/ е неприсъствена пред нотарияса, а акта се подписва само от него – чл. 20 ЗСГ /отм/ Във последния случай ответниците могат да противопоставят самостоятелни права върху имота и да се извършва косвен съдебен контрол на реституционното решение на ОСЗГ.
По касационната жалба.
Предявен е установителен иск за собственост от наследници на П. С. Д., починал на 29.09.1961г. основан на давност и реституция по ЗСПЗЗ против наследници на Е. С. А., починал на 05.08.1991г. за имот: ливада от 1,108 дка, в строителните граници на [населено място] м. „Селце” вилна зона „Язовира”, съставляващ УПИ ХІV, кв.І, възстановен в съществуващи реални граници с решение № 4139/19.07.2000г., р.ІІ т.15, влязло в сила на 10.10.2000г. По делото са представени и решение № 4139/31.05.2005г., и решение № 413911.05.2011г., в които възстановения имот е описан по аналогичен начин по т. ІІ.15. В решението на ПК имота е индивидуализиран по плана от 1973г., кадастралната основа на който е подпълнена на основание чл. 32, ал.1 т.2 ЗТСУ /отм/ след съставяне на констативен протокол от 06.05.1994г., на основание чл. 86, ал.1 ППЗТСУ /отм/ подписан от съседите по реституция на целия земеделски имот № 8. П. на кадастралния план е направено със заповед № РД-15171 от 22.06.1994г. на кмета./ л. 246-249/. Правото на възстановяване на наследодателя си, ищците доказват с декларация от емлячен регистър, в която по т.5 е записан имот от 20 дка в м. „Селце”. / л. 236 от делото на РС/ Препис-извлечение от декларация за непокрити имоти е приложена и по преписката, изпратена с писмо № РД-11-03-70/06.06.2012г. в която по т.1 е записан същия имот и като основание за придобиване е отразено, че е купен /л.244/. И в двете декларации не е посочено от коя година са и не са вписани граници на имота. По преписката е представено удостоверение по чл. 13, ал.5 ППЗСПЗЗ, според което попълнения имот пл. № 8 попада в квартали 1,2,3,4,5,6 и 7 и част от него попадат извън регулацията. Това удостоверение е издадено въз основа на удостоверение № 03.08.-213 и е издадено след подпълване на имота в кадастралния план. /л. 229 от делото на РС/ В него е отразено, че парцел ХІV, с площ 1108 от кв.1 попада изцяло в площта от възстановения имот, която не е застроена. В същия смисъл е и приетата СТЕ.Целия възстановен имот, заснет с пл. № 8 е с площ 30272 кв.м. Вещото лице не може да отговори на какво се дължи разликата от 10 272 кв.м. и дали процесния УПИ попада в нея.
Наследодателят на ответниците Е. С. А., починал на 05.08.1991г. е купил процесния имот от АПК чрез Общински народен съвет, за което е съставен н.а. № 94,т.І/ 06.06.1979г. В нот. акт е отразено, че е издаден след проведена процедура по ЗСГ, но не е отразено чия собственост е бил имота, предмет на продажбата. Имота не е застроен.
Въззивният съд е преценил за неоснователно възражението на ответниците за недопустимост на иска и за нищожност на решението на ПК, на което се позовават ищците. Искът е отхвърли, защото правото на собственост на наследодателя на ищците е оспорено от ответниците и не е доказано от коя година е декларацията от емлячния регистър, този ред от нея е зачертан с черта, а не се установява и давностно владение до образуване на ТКЗС, защото свидетелските показания са неубедителни относно периода и времевите границите на владението на наследодателя на ищците. СТЕ по делото е установила, че имота не е бил нанесен в плана от 1973г. до 1994г., когато е подпълнен кадастралния план с нов имот № 8, целия с 30272 кв.м. Вещото лице не може да отговори от къде идва разликата между записването в декларацията за непокрити имоти по емлячния регистър за 20 дка, с каквато площ е и заявен имота за възстановяване и площта на заснетия имот – 30 272 кв.м.. Решението на ПК е постановено въз основа на удостоверение по чл. 13, ал.5 ЗСПЗЗ, но скица към него няма, а се използва скицата по подпълване на кад. план със заповед № РД-15-171/22.06.1994г.
По делото е останало неизяснено по какъв ред ответниците са придобили имота, за да се прецени, дали противопоставят самостоятелни права върху него, изключващи реституцията на основание чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ. Не е изискана преписката по продажбата на имота от 1979г., за да се провери дали имота е продаден по реда на глава ІІ ЗСГ, или е продаден като одържавен имот по реда на чл. 10, ал.2 ЗСПЗЗ макар сделката да е извършена в нотариална форма, а не в обикновена писмена форма по чл. 18 ЗС , при която хипотеза реституцията е възможна само при връщане на обезщетението, или е извършено разпореждане от селскостопанската организация с имот, на който тя не е собственик, в която хипотеза е приложим чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ. При противопоставяне на самостоятелни права върху имота, от ответниците е допустим косвен съдебен контрол на решението на ПК, предвид нормата на чл. 17, ал.2 ГПК, на която се позовават ищците, като при извършването му следва да се провери процедурата по ЗСПЗЗ, по която е станало идентифицирането на имота и се изследва от къде идва разликата между заявените и доказани с документ за собственост макар и без граници в него 20 дка и възстановените общо 30 272 дка. За изясняване на тези обстоятелства следва да се назначи СТЕ и служебно от съда предвид необходимостта от специални знания и това, че реституцията касае приложение на императивни правни норми. П. на имотите в кадастралния план по реда на чл. 86а ППЗТСУ /отм/, а сега по ЗУТ става след възстановяването им, а не обратно.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за събиране на посочените доказателства.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 489 от 20.11.2013г. по гр.д.№ 540/2013г. на Софийски окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: