Р Е Ш Е Н И Е № 14 гр.София, 05.02.2016г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател ВЕСКА РАЙЧЕВА: Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря С.Тодорова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3469 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 12.03.2015г. по гр.д.№55/2015г., с което ОС Плевен е уважил иск с правно основание чл.59 ЗЗД. С определение от 02.10.2015г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение с оглед преценка за вероятната недопустимост на постановения съдебен акт /т.1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС/. Жалбоподателят – [община], чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено. Ответникът – К. Д. Х., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., , приема за установено следното: С решение от 12.01.2015г. по гр.д.№ 1837/2014г., ІІІ г.о. на ВКС е обезсилено решение №572 от 08.11.2013г по гр.дело № 750/2013г. на Плевенски окръжен съд като недопустимо . ВКС е констатирал, че първоначалната ищца В. И. И. е починала в хода на въззивното производство и при двама конституирани нейни наследници по закон , взели участие в същото като въззиваеми страни , поради кото не по нейният иск въззивният съд е следвало да произнесе с обжалвания съдебен акт за отхвърляне на иска. Прието е, че след конституирането на наследниците по закон като страни в процеса , те са ищците по делото, страни в спорното материално правоотношение и при отмяна на първоинстанционното решение , с което искът на праводателката им е бил уважен , въззивният съд е следвало да постанови съдебния си диспозитив по отношение на тях , а не по отношение на починалата страна , както недопустимо е сторил . Изложени са съображения за това, че порокът засяга въззивното решение и по отношение на необжалвания пред ВКС ищец , Н. Х., поради което въззивното решение следва да се обезсили и делото да се върне на Плевенски окръжен съд, който да постанови допустимо съдебно решение спрямо надлежни страни , съобразявайки естеството на спорното право, което не легитимира активна солидарност при вече двамата ищци, като кредитори. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решението на Плевенски Районен съд от 26.04.2013г. по гр.д.№ 7276/2012г. по описа на същия съд , на основание на основание чл.59 ЗЗД отново е осъдил [община] да заплати на В. И./ починала в хода на производството/ сумата 9482,09лв., ведно със законна лихва от датата на подаването на исковата молба- 17.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата през периода 28.06.2009г.до 28.06.2012г., лишавайки я от ползването на собствения й недвижим имот. Върховният касационен съд, състав на IV г.о. е допуснал касационно обжалване с оглед преценка за вероятната недопустимост на постановения съдебен акт /т.1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС/. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение е недопустимо. С отменителното решение от 12.01.2015г. по гр.д.№ 1837/2014г., ІІІ г.о. на ВКС е констатирано, че първоначалната ищца В. И. И. е починала в хода на въззивното производство и при двама конституирани нейни наследници по закон , взели участие в същото като въззиваеми страни , съдът е следвало да се произнесе не по нейния иск с обжалвания и понастощем отхвърлителен диспозитив, а по иска на наследниците. След конституирането на наследниците по закон като страни в процеса , те са ищците по делото, страни в спорното материално правоотношение и при отмяна на първоинстанционното решение , с което искът на праводателката им е бил уважен , въззивният съд е следвало да постанови съдебния си диспозитив по отношение на тях , а не по отношение на починалата страна , както недопустимо е сторил . Затова въззивното решение следва да се обезсили и делото да се върне на Плевенски окръжен съд, който да постанови допустимо съдебно решение спрямо надлежни страни , съобразявайки естеството на спорното право, което не легитимира активна солидарност при вече двамата ищци, като кредитори. При новото разглеждане на делото с оглед изхода по спора съдът ще следва да присъди и дължимите се за всички инстанции разноски. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : О б е з с и л в а решение от 12.03.2015г. по гр.д.№55/2015г., с което ОС Плевен е уважил иск с правно основание чл.59 ЗЗД . ВРЪЩА делото на ОС Плевен за постановяване на допустимо съдебно решение спрямо надлежни страни. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: