5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 637 София, 02.09.2010 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.03.2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 746 /2009 година Производството е по чл.278, във вр. с чл.274, ал.3 , т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], със седалище[населено място] против въззивното определение на Силистренския окръжен съд № 133 от 16.05.2009 год., по ч.т.д.№ 65/ 2009 год., с което е потвърдено разпореждане на Силистренския районен съд № 836 от 31.03.2009 год., постановено по ч.гр.д.№ 613/2009 год. и е отхвърлена, като неоснователна, молбата на настоящия частен жалбоподател, в качеството му на заявител, за издаване на заповед за незабавно изпълнение реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Ш. А. М. от[населено място], [община], обл. С., като длъжник по договор за потребителски кредит от 31. 05. 2005 год., за сумата 6 787.32 лв. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон. В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК, обосновавайки касационно обжалване по приложно поле по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, касаторът въвежда твърдение, че даденото от въззивния съд разрешение по значимия за крайния изход на делото въпрос на процесуалното право, свеждащ се до приложението на чл.417, т.2 ГПК, с оглед снабдяване на кредитора със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника въз основа на извлечение от счетоводните книги на заявителя- Б. за ликвидност и предсрочна изискуемост на вземането на последния спрямо длъжника е в противоречие с практиката на ВКС, ТК, материализирана в определение № 118 от 24.02.2009 год., по ч.т.д.№ 25/ 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС, като и с възприетото становище в определение № 364 от 29.04.2009 год., по ч.гр.д.№ 336/ 2009 год. на Плевенския окръжен съд, като същевременно този въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по силата на чл.274, ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 от ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В случая касаторът се позовава на противоречива съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за документа по чл. 417, т. 2 ГПК и необходимите в същите данни, при наличието на които този документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, произтичащо от предсрочна изискуемост на задължение по договор за банков кредит, както и за предпоставките за предсрочна изискуемост при сбъдване на определените в договора факти, въвеждайки ги като съществен процесуален и материалноправен въпроси, обусловили изводите на въззивния съд, за да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горните суми. За да постанови обжалваното определение Силистренският окръжен съд е приел, че представените със заявлението на частния жалбоподател документи – извлечение от счетоводните му книги и договор за предоставяне на потребителски кредит в размер от 10 000 лв. без обезпечение, сключен между страните на 31.05.2005 год., попадат в посочените от законодателя документите, изброени в чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от З. и могат да бъдат приети като редовно от външна страна изпълнително основание, но не удостоверяват надлежно за изпълнение вземане срещу длъжника, както и неговата предсрочна изискуемост, т.е. втората от кумулативно въведените с чл.418, ал.2 ГПК задължителни предпоставки, за да възникне право на принудително изпълнение в полза на заявителя. Следователно обстоятелството, че уточнен, съобразно правомощията на касационната инстанция, поставения от частния жалбоподател въпроси на процесуалното право - за съдържанието на документа по чл. 417,т. 2 ГПК и за обсега на осъществяваната по отношение на същия съдебна проверка, като обусловил решаващите мотиви на въззивното определение и чрез тях крайния изход на делото, обосновава правен извод за наличие на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, установена с чл.280, ал.1 ГПК. Основателно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като по посочените в изложението процесуалноправен и материалноправен въпроси е налице противоречива практика, вкл. и на ВКС, която освен в приложените съдебни актове е отразена и в редица други, служебно известни на този състав на касационната инстанция, определения на ВКС,ТК. Що се касае до цитирания в подкрепа на твърдяното противоречие съдебен акт на Плевенския окръжен съд по ч.гр.д.№ 336/2009 год., то доколкото за същия няма данни да е влязъл в сила, той не се включва в създадената от съдилищата съдебната практика по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изложените доводи и данните по делото настоящият състав на ВКС приема, че удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се изведе и от двете дадени в кумулативно единство основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно – дали е налице редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК и дали т от него се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане (чл. 418, ал. 2 ГПК/ по така посоченото основание. Следователно, доколкото според визираната правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните книги, то по съображения, черпени от изискванията на ЗСч за редовното им водене, трябва да регистрират счетоводните операции в съответния им хронологичен ред. Затова, както правилно е приел въззивният съд, представените от банката-заявител извлечения от счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката - данни за договора за кредит и за движението на погасяването му. Извън тези данни, счетоводните извлечения трябва да удостоверяват и второто основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно- подлежащо на изпълнение вземане, което в случая е удостоверяването на фактите, въз основа на които кредитът е станал предсрочно изискум, т.е., че са се сбъднали посочените в договора условия по отношение на главницата. Това означава, че извлеченията от счетоводните книги трябва да съдържат и данни откога длъжникът е изпаднал в забава при погасяването на две и повече погасителни вноски, за да се счете, че се е сбъднало условието за автоматична предсрочна изискуемост на конкретния кредит, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван, кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на ВКС,ТК възприема изцяло, като основано на закона застъпеното в определение № 118 от 24.02.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009 г. на ВКС, II т. о., което неправилно е интерпретирано от жалбоподателя в обстоятелствената част на изложението му, становище, съответстващо и на служебно известните на същия съдебен състав определения: № 162 от 9.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 66/2010 г., I т. о. и № 332/2009 год. на ВКС, І т.о. № 426 от 16.07.2009 год., по ч.т.д.№ 332/2009 год., становище, че представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва както да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, така и да удостоверява ликвидността/ установено безспорно основание и размер/ и изискуемостта, вкл., когато е предсрочна, на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и това е рамката на обсега на осъществяваната съдебна проверка. За да изпълни съдът това си задължение, заявителят трябва да представи данни за настъпване падежа на вземането в неговата цялост, респ. , че то е предсрочно изискуемо, както правилно е счел и въззивният съд. Що се касае до поставения материалноправен въпрос, свързан с надлежното обявяване на предсрочната изискуемост и условията при която тя настъпва автоматично, то този въпрос, поради изложените по- горе съображения, макар и важен правен въпрос, не е релевантен за делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като искането на жалбоподателя не е отхвърлено, поради това, че кредитът в неговата цялост не е предсрочно изискуем, съответно „обявен” съобразно изискването на чл. 60, ал.2 З. за предсрочно изискуем, а основно поради липса на доказателства, установяващи длъжниковата забава за вноски от главницата и лихви. Отделено, частният жалбоподател не е установил и визираните по отношение на така формулираните материалноправни въпроси, критерии за селекция. Липсата на приложена по делото противоречива практика по отношение на същите, изключва приложението на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Що се отнася до основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК то същото въобще не е аргументирано относно връзката на поставените въпроси с точното прилагане на закона и развитие на правото, каквато само законовото възпроизвеждане на текста не удовлетворява и следователно не следва да се обсъжда. Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Силистренския окръжен съд № 133 от 16.05.2009 год., постановено по ч.т.д.№ 65/ 2009 год., по описа на с.с.. ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение на Силистренския съд № 133 от 16.05.2009 год., по ч.т.д.№ 65/2009 год.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: