О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 271 гр. София, 07.06.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 372 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал. 3 от ГПК. Образувано по частна касационна жалба на [фирма] -гр. София срещу определение № 1323 от 28.10.2016г., постановено по в.ч.гр.д. № 793 по описа за 2016г. на Окръжен съд- Русе, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение от 29.09.2016г. на съдия по вписванията при Районен съд - Бяла, с което е отказано вписване на промяна на кредиторите по приложени удостоверения за промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. банк-клон България” и нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки, обезпечаващи вземания на [фирма]. Жалбоподателят намира атакуваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска неговата отмяна. Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.. За да постанови атакуваното определение, окръжният съд е приел, че приложените към молбата на жалбоподателя удостоверения за промяна по реда на чл. 16, ал. 1 ТЗ не се явяват актове, подлежащи на вписване. Посочил е, че на вписване подлежи самият договор за прехвърляне на търговско предприятие. В обстоятелствената част на обжалваното определение, съставът на въззивния съд е разяснил, че всички разпоредби, регламентиращи производството по вписване, като процесуалноправни разпоредби имат императивен характер и не могат да се тълкуват разширително, нито да се прилагат по аналогия. На основание чл. 32а, ал. 1 от ПВ съдията по вписванията извършва проверка относно това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Застъпено е становището, че чл.171 ЗЗД не предвижда вписване на промяна на кредитора след прехвърляне на търговско предприятие в състава на което има вземания, обезпечени с ипотека. Въззивният съд се е съгласил с извода на съдията по вписвания, че представеният договор по чл. 15 ТЗ не визира прехвърляне на собственост /други вещни права/ върху недвижими имоти, поради което не подлежи на вписване в служба по вписванията, на основание чл. 16, ал. 4 ТЗ. В приложеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: „1/ Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписвания за прехвърляне на търговското предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, в Имотния регистър по партидата на имота, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот, като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2/ Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото, на което са включени вземания, обезпечени с договорна /законна ипотека, удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ на вписване по смисъла на чл. 4, б „и” ПВ (понастоящем б „л”); 3/ При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото, на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл. 171 ЗЗД?” Намира, че по формулираните материалноправни въпроси е налице противоречива практика на съдилищата, а именно: определение № 200/2.11.2016 г. на ОС –Видин, определение № 785/7.12.2016 г. на ОС –Кърджали, определение № 851/7.12.2016 г. на ОС –Враца. Относно първия и последния въпрос са изложени мотиви в обжалваното определение, но водещ за изхода на спора е първия въпрос, тъй като е относим към преценката, дали актът, за който се иска вписването, подлежи на вписване Отговорът на третия въпрос сам по себе си не може да обуслови изхода на спора, ако искането за вписване не е въз основа на акт, подлежащ за вписване. Вторият въпрос също не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по него няма произнасяне от окръжния съд, видно от мотивите на обжалвания акт. Въпреки наличието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК спрямо първия въпрос, касационният контрол не следва да бъде допуснат, тъй като крайният извод, че удостоверението на АВ за прехвърляне на търговското предприятие, част от което е вземане, обезпечено с ипотека, не е сред актовете, подлежащи на вписване, е в съответствие с формираната задължителна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 122 от 14.03.2017г. по ч.т.д. № 163/2017г. на ВКС, І ТО. В него е прието, че при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл. 171 ЗЗД вр. чл. 4, б „л” П. на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията –Търговски регистър за вписване на основание чл. 16, ал. 1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. Посочено е, че съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ търговското предприятие като съвкупност може да бъде предмет на разпоредителна сделка и в случай, че тази съвкупност включва вземания, обезпечени с ипотека, на основание чл. 171 ЗЗД, за да има действие прехвърлянето на тези вземания спрямо трети лица, е необходимо самото прехвърляне като правен акт да се впише в имотния регистър. Аргументирано е, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени, като липсва нормативно основание за вписване в имотния регистър при СВ на удостоверението по чл. 16, ал. 1 ТЗ, издадено от Агенция по вписвания и удостоверяващо вписването в търговския регистър по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие, ако елемент от него е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя. Въпреки, че изводът на окръжния съд относно приложението на чл.171 ЗЗД в хипотеза на прехвърляне на търговско предприятие, част от което е обезпечено с ипотека вземане, не съответства на даденото от ВКС разрешение, това не може да доведе до допускане на касационния контрол, доколкото липсва искане за вписване на самия договор за прехвърляне на търговското предприятие. Изводът на решаващия състав за това, че удостоверението не е акт, подлежащ на вписване, е в съответствие с формираната постоянна практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочените от частния жалбоподател определение № 523/6.07.2015 г. по т.д. № 2428/2014 г. на І т.о. на ВКС, определение № 84/20.01.2014 г. по ч.т.д. № 3123/2013 г. на І т.о. на ВКС, определение № 170/25.03.2015 г. по ч.т.д. № 3746/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС и определение № 673/16.05.2014 г. по гр.д. № 2193/2014 г. на ІV гр.о. на ВКС не съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а решение № 131/26.03.2012 г. по гр.д. № 720/2011 г. на І г.о. на ВКС не съдържа отговор на поставените въпроси. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като с определение № 122/14.03.2017 г. по ч.т.д. № 163/2017 г. на І т.о. на ВКС формираната противоречива съдебна практика е уеднаквена. С оглед изложените съображения, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол. Водим от горното, В. касационен контрол, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1323 от 28.10.2016г., постановено по в.ч.гр.д. № 793 по описа за 2016г. на Окръжен съд - Русе. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.