Р Е Ш Е Н И Е № 156 гр. София, 28 април 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА БОНКА ЯНКОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия Иванова касационно дело № 240 по описа за 2023 г Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. В. Ч. срещу нова въззивна присъда на Плевенски окръжен съд № 34 от 2.11.22 г, по ВНОХД № 638/22. С въззивния акт е отменена оправдателна присъда на Районен съд, Червен бряг, № 21 от 16.09.2021 г, по НОХД № 34/21, и подсъдимият е признат за виновен, както следва: 1/ в това, че на 9.10.2018 г в [населено място], е държал огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение, с оглед на което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“, 2/ в това, че по същото време и на същото място, без надлежно разрешение, е държал високорискови наркотични вещества: марихуана, с общо тегло 492, 635 гр, на обща стойност 2 955, 81 лв, и амфетамин, с тегло 3, 889 гр, на обща стойност 116, 67 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 3, т. 1 и чл. 54 НК, е осъден една година „лишаване от свобода“ и глоба от 2 000 лв, 3/ в това, че по същото време и на същото място, е отглеждал два броя растения от рода на коноп / марихуана /, с общо тегло 228, 500 гр, на обща стойност 1 371 лв, в нарушение на правилата, установени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, с оглед на което и на основание чл. 354 в, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“ и глоба от 5 000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК, му е наложено едно най-тежко общо наказание: две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 5 000 лв. С жалбата се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: Липсва надеждна доказателствена основа за осъждане на подсъдимия, поради което е следвало да бъде потвърдена оправдателната присъда. При анализа на доказателствата не е взето предвид, че местопроизшествието не е било запазено. Протоколът за оглед е негоден и затова приобщените въз основа на него веществени доказателства не могат да се ползват. Липсват иззети следи от местопроизшествието, включително дактилоскопни такива. Обстоятелството, че поемните лица са се явили два часа след задържане на жалбоподателя, опорочава съставения протокол, а оттам, и изземването на веществените доказателства се явява негодно. Не е съобразено изявлението на св. Б., че полицаите са го уведомили, че се провежда претърсване, и са му показали кутия от цигари. Показанията на св. Б. И. имат значение за изхода на делото, но не са съобразени от въззивния съд. Не е взето предвид съобщеното от поемното лице: св. К., че му е отнело два часа, за да пристигне на местопроизшествието. Показанията на св. В. влизат в противоречие с данните от служба „КОС“ на МВР, касаещи проверка на оръжията, държани от подсъдимия. Групата полицаи по задържане са извършили престъпление при задържане на жалбоподателя, като са му нанесли побой. Не са взети предвид показанията на св. В. Г., заявил, че намерените наркотични вещества са негова собственост, а ловното оръжие е оставено от покойния му брат. Нарушено е изискването за неотложност на следственото действие, предвидено в чл. 161, ал. 2 НПК, тъй като полицаите са разполагали с информация за евентуално извършено от подсъдимия престъпление още от края на месец септември 2017 г. Не е съобразено, че срещу св. Б. И. е имало заведено дисциплинарно производство, по което той е отстранен от работа като служител на МВР. Постановената осъдителна присъда е в противоречие със стандарта на доказване по чл. 303, ал. 1 и 2 НПК. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание на ВКС защитата на подсъдимия Ч. пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият жалбоподател се присъединява към доводите на своя защитник. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е направил собствен анализ на доказателствата и доказателствените средства, като е спазил изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Обстойно са анализирани показанията на св. И. и св. В., наред с показанията на свидетелите, родственици на подсъдимия: св. В., св. С., св. Б. И., св. Г. И., като е дадена вярна на първите, а вторите са отхвърлени, за което са изложени верни съображения. Съобразени са и показанията на св. Д., св. Б., св. Б. и св. Н., св. Б., св. К., които имат значение за изхода на делото и са в подкрепа на обвинителната теза. Обсъдена е годността на протокола за оглед, представен за одобрение на съдия, в частта, с която са иззети веществените доказателства. Настоящата инстанция споделя извода на окръжния съд, че са събрани категорични доказателства, установяващи виновно поведение на подсъдимия, които могат да послужат като стабилна основа за неговото осъждане. В тази насока, от значение е следното: Правилно е становището на въззивния съд, че протоколът за оглед, одобрен от съдия в частта, в която има характер на протокол за претърсване и изземване, е годно доказателствено средство, тъй като е съставен при спазване на изискванията по НПК. В тази насока е съобразено, че към следственото действие / оглед, респективно, претърсване и изземване / е пристъпено след ангажиране на поемни лица / св. Б. и св. К. /. Вярно е становището на въззивния съд, че местопроизшествието е запазено до идването на разследващия екип, а изводът на първата инстанция в противоположен смисъл, не е надлежно доказателствено обезпечен. От показанията на св. Б. И. е установено, че той е участник в групата по задържане и в качеството си на полицейски служител е останал на местопроизшествието до момента, в който е започнало провеждане на огледа. Този свидетел е изяснил, че през времето на изчакване на разследващия екип, на местопроизшествието не са допускани външни лица, като достъп е бил отказан и на близките роднини на подсъдимия. Следователно, верен е изводът на окръжния съд, че местопроизшествието е било запазено и фактическите констатации на разследващия екип отговорят на обстановката, заварена от полицейската група, провела задържането. Що се отнася до аргумента, че от местопроизшествието не са иззети следи, следва да се отбележи, че всяко местопроизшествие има своя специфика и не при всички случаи се откриват и изземват следи. Липсата на следи, иззети от местопроизшествието, не е абсолютно основание за постановяване на оправдателна присъда, тъй като доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат предварително определена сила. На следващо място, правилно е прието от окръжния съд, че показанията на близките роднини, респективно, тези на св. Б. И., с която подсъдимият е живял на семейни начала, не следва да бъдат кредитирани, тъй като са опровергани от другите доказателствени източници, които съвкупно подкрепят обвинителната теза. Без значение за изхода на делото е обстоятелството дали преди инкриминираното деяние са правени полицейски проверки относно притежаваните от подсъдимия оръжия и какви са били резултатите от тях. За изхода на делото е от значение, че на датата 9.10.2017 г, подсъдимият е държал ловна пушка, за която не е имал надлежно разрешение. Неоснователно се оспорват показанията на свидетелите поемни лица, като се изтъква, че огледът не е проведен в тяхно присъствие. Този довод не може да бъде споделен, тъй като от показанията на свидетелите поемни лица е видно, че те са участвали при огледа и са възприели намирането и изземването на веществените доказателства. За годността на протокола е от значение, че при провеждане на процесуалното действие са участвали поемни лица, каквото е изискването на НПК. Без правно значение е за колко време са се придвижили поемните лица, след като е установено, че местопроизшествието е запазено, както е в процесния случай. Неоснователно се изтъква, че протоколът за оглед в частта, с която са иззети веществените доказателства, е изготвен в нарушение на НПК, доколкото не е била налице хипотезата на неотложност. Този въпрос вече е решен с надлежното одобрение на протокола от съдия при съответния съд. По този начин преценката за законосъобразност на проведеното следствено действие вече е направена, в какъвто случай, е недопустимо този въпрос да бъде пререшаван. Няма отношение към оценката на доказателствата и довода за завеждането на дисциплинарно производство срещу св. Б. И.. В отговор на възражение в същия смисъл е направена проверка от съда и е изяснено, че заведеното срещу свидетеля дисциплинарно производство е прекратено. В доказателствен аспект е съществено, че неговите показания са ясни и последователни и успешно се инкорпорират в кредитираната доказателствена съвкупност, поради което не е имало основание за тяхното отхвърляне при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. От показанията на св. Б., св. Б. е установено, че подсъдимият е живял в самостоятелна постройка / едноетажна къща /, в която е проведен огледът, а в същия двор, в отделни сгради, са живеели родителите му и неговата сестра. Тези показания правилно са ценени като такива, подкрепящи извода за авторството в лицето на подсъдимия. Косвени данни за авторството са изводими и от показанията на св. Д., надлежно приобщени, в които свидетелят е заявил, че е купувал от подсъдимия наркотични вещества. Верен е изводът на окръжния съд, че показанията на бащата на подсъдимия: св. В. В., с които свидетелят е заявил, че оръжието и наркотичните вещества, са негови, не могат да бъдат кредитирани. В тази насока правилно е взето предвид, че тези показания са дадени от близък роднина, проявил готовност да „поеме вината“, който е с влошено здраве / увредено състояние след прекаран инсулт / и обективно не би могъл да извърши инкриминираните деяния. Отделно от това, неговите показания категорично и недвусмислено са опровергани от кредитираните доказателствени източници, подкрепящи обвинителната теза. Ето защо, не може да бъде споделен довода на защитата, че са събрани гласни доказателства за авторството на деянието, изводими от показанията на св. В. В., които е следвало да бъдат кредитирани, за да бъде потвърдена оправдателната присъда на първата инстанция. Що се отнася до аргумента, че при задържането на подсъдимия му е нанесен побой, това обстоятелство е извън предмета на доказване и не подлежи на обсъждане в настоящето производство. Налице е процедура за подаване на сигнал от лицето, чиито права са нарушени при задържане, до компетентната прокуратура, която да вземе становище и да се произнесе със съответния акт. С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето следва, че не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Плевенски окръжен съд № 34 от 2.11.2022 г, по ВНОХД № 638/22. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: