7 Р Е Ш Е Н И Е № 150 гр. София, 17 април 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми март двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Аврора Караджова при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 184 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.2 от НПК. Постъпили са касационни жалби от подсъдимия Х. Я. Д. чрез защитника му адв.С.К., от подсъдимия Н. Т. П. чрез защитника му адв. Б. М., от подсъдимия Е. Ф. М. чрез защитника му адв.Радост М. и от подсъдимия Г. С. Д. чрез защитниците му адв.О. С. и адв.Д. П. против въззивна присъда № 292/19.01.2014 г., постановена по ВНОХД № 2697/2014 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбите и в допълненията към тях, включително и в депозираната от подсъдимия Х. Д., са наведени доводи за наличието на всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК без изрично те да са посочени. Поддържа се, че съдебният акт, предмет на настоящата касационна проверка е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна и необоснована оценка на доказателствения материал, следствие на което е приета за установена фактическа обстановка, която не отговаря на доказателствата по делото; в нарушение на разпоредбата на чл.369 ал.4 от НПК /отм./ не е спазен преклузивният едномесечен срок, както и че извършените разпознавания са осъществени в нарушение на предвидените в закона процесуални правила за тяхното провеждане. Според защитниците допуснатите съществените нарушения на процесуалните правила са довели и до неправилно приложение на материалния закон, като не било установено дали изобщо пострадалият и брат му са подавали жалба в полицията срещу А. М., за да са били принуждавани да я изтеглят. Претендира се да бъде отменена въззивната присъда и делото бъде върнато на за ново разглеждане от друг състав или подсъдимите да бъдат оправдани по така повдигнатите им обвинения, или да бъдат намалени наложените им наказания с приложение на разпоредбата на чл.55 от НК с оглед изминалия значителен период от време от инкриминираното деяние. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Частният обвинител Р. И. и повереникът му адв.Б., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, но от тях са постъпили „писмени бележки”, в които застъпват становището, че присъдата на градския съд като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. В съдебно заседание подсъдимите Е. М. и Х. Д. лично и чрез защитниците си съответно - адв.М. и адв. К. поддържат така депозираните жалби и молят същите да бъдат уважени по изложените в тях доводи. Въпреки предоставената им от съда възможност, подсъдимите Н. П. и Г. Д. не се явяват, но чрез защитниците си – адв. М. и адв.П. молят жалбите да бъдат уважени. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 37/04.11.2013 г. по НОХД № 1126/2011 г., Софийски районен съд, V н..с. е признал подсъдимите Е. Ф. М., Х. Я. Д., Г. С. Д. и Н. Т. П. за невинни, поради което и на основание чл.304 от НПК ги е ОПРАВДАЛ по така повдигнатите им обвинения по чл.143 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, а Г. Д. и по чл.129 ал.1 от НК, чл.194 ал.1 от НК и чл.216 ал.1 от НК. По протест на прокурор от РП – София и жалба на повереника на частния обвинител е било образувано ВНОХД № 2697/2014 г. по описа на СГС, ХVІІ възз.състав. С присъда № 292/19.11.2014 г. по същото дело е била отменена изцяло първоинстанционната присъда и е постановена нова, с която подсъдимите Е. Ф. М., Х. Я. Д., Г. С. Д. и Н. Т. П. са били признати за виновни в това, че на 22.10.2003 г. в [населено място], ж.к. Л. в съучастие по между си като съизвършители и с Руси В. Р. са направили опит да принудят Р. В. И. да извърши нещо противно на волята му – да изтегли жалбата, подадена от него в полицията срещу А. М., като са употребили за това сила, но деянието е останало недовършено поради независещи от волята им причини, поради което и на основание чл.143 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.18 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК ги е ОСЪДИЛ на по ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА всеки един от тях. С присъдата подсъдимият Г. С. Д. е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на същата дата и място: - е причинил на Р. В. И. средна телесна повреда, изразяваща се в прободно-порезно нараняване /като го е наръгал със сгъваемо джобно ножче в дясната част на гърба/, проникващо в дясната част на гръдната кухина и излив на кръв в десния костно-диафрагмен синус, със засягане на пристенната плевра, поради което и на основание чл.129 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. - е отнел чужди движими вещи от владението на Р. В. И. на обща стойност 6 921,50 лв., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. - противозаконно е унищожил /счупил с дръжката на нож/ чужда движима вещ - стъкло на дясната задна врата, на стойност 150 лв., на л.а. „М.” с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на Р. В. И., поради което и на основание чл.216 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Г. С. Д. едно общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.24 от НК е УВЕЛИЧИЛ с ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното на всеки един от подсъдимите М., Д. и П. наказания от по една година лишаване от свобода, както и определеното общо най-тежко и увеличено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода на Д. с изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ. С присъдата в тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски, като всеки един от тях е осъден да заплати по 469 лв. След дължимата проверка в пределите, определени от разпоредбата на чл.347 ал.1 от НПК, касационният състав е на становище, че въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.107 от НПК. Градският съд е анализирал подробно всички доказателства събрани в рамките на първоинстанционното съдебно следствие. Неоснователни са възраженията на жалбоподателите за допуснато нарушение на чл.13 от НПК, тъй като въззивният съд обективно, всестранно и в необходимата пълнота е изпълнил задълженията си, досежно интерпретацията на доказателствената съвкупност. Освен, че е дал оценка, при това вярна, на аналитичната дейност на районния съд, предходната инстанция е извършила самостоятелен доказателствен анализ, като е обсъдила в пълнота всички относими към предмета на доказване доказателства, оценявайки ги поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Съдът макар и пестеливо е изложил убедителни аргументи при оценката доказателствата, поради което не може да бъде упрекнат в недооценяване, подценяване или невярна оценка, на което и да било доказателство. В този смисъл правилни са изводите на въззивния съд за едностранчивост при обсъждането на доказателствата от страна на първата инстанция. Действително в случая пострадалият от деянията е защитил своите накърнени права и интереси, като е реализирал възможността да се конституира като частен обвинител по делото. Независимо от това обстоятелство, той - именно като пострадал от деянията е и свидетел - по отношение на възприетите от него факти и обстоятелства, подлежащи на доказване, поради което носи и наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в случаите на даване на неверни показания. Затова показанията му, както и обясненията на подсъдимите, винаги имат двойствен характер. В настоящия наказателен процес въззивният съд е подходил отговорно към доказателствения анализ на показанията на свидетеля Р. И.. Следва да се посочи, че показанията му са напълно логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, като съответстват и на останалите събрани и приложени по делото доказателства – не само на заявеното от брат му – св. М. И., но и на показанията на свидетелите С. и Т., а и на назначените по делото съдебно – медицинска експертиза и СМЕ на веществените доказателства, поради което законосъобразно са кредитирани като достоверни от въззивния съд. Гласните доказателствени източници са ценени с дължимото внимание, поради което не може да бъде възприето за основателно твърдението в жалбите, че въззивният съд неправилно е кредитирал показанията само на пострадалия и на неговия брат - св. М. И., който макар и да е наблюдавал извършването на инкриминираните деяния от терасата на шестия етаж е бил пряк очевидец на случилото се. С оглед изминалия значителен период от време – близо десет години от провеждане на разпитите на досъдебното производство и тези в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, е напълно логично и житейски обосновано свидетелите да не си спомнят в подробности случилото се на инкриминираната дата. В този смисъл депозираните показания на свидетелите, включително и прочетените такива по реда на чл. 281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК, които имат уточняващ характер, законосъобразно са кредитирани в тяхната цялост относно участието на подсъдимите и осъществените от тях действия. По отношение на тези факти, визираните показания от досъдебното производство не са единственият доказателствен източник, поради което не са налице предпоставките на чл.281 ал.8 от НПК и те законосъобразно са били ползвани в основата на фактическите изводи. Видно от приложените по делото протоколи, които съдържат необходимите реквизити, извършените разпознавания са съобразени с изискванията на процесуалния закон. НПК не предвижда ограничения за осъществяване на разпознавания единствено по снимков материал. Неоснователно е и направеното оплакване в жалбата на подсъдимия П. чрез защитника му адв.М., обосновано като нарушение на процесуалните правила, относно наличието на основание за прекратяване на наказателното производство съобразно отменената с ДВ бр.32/2010 г. Глава двадесет и шеста от НПК. Хронологията на осъществените процесуално следствени действия показва, че Н. П. е бил привлечен в качеството му на обвиняем с постановление от 07.06.2004 г.. С постановление от 25.05.2006 г., /изведено на 02.06.2006 г./ на прокурор от СРП наказателното производство спрямо подсъдимите, включително и спрямо П. е било прекратено. С постановление от 23.12.2008 г. /изведено на 29.12.2008 г./ прокурор от СГП е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство на СРП. С определение 09.02.2010 г. по ЧНД № И-2906/2009 г. СРС, ХХV н.с., /за което е посочено, че е влязло в сила на 16.02.2010 г., получено в СРП на 18.02.2010 г./ съобразно действащата към този момент разпоредба на чл.369 от НПК е дал възможност на прокурора в двумесечен срок да осъществи някое от предвидените в нормата правомощията. С постановление от 31.03.2010 г. П. отново е привлечен в качеството му на обвиняем, като при спазване на двумесечния срок - на 18.04.2010 г. е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 4700/2010 г. по описа на СРС, ІV н.с. Близо шест месеца по-късно - на 20.09.2010 г. е последвал отвод на съдията докладчик, предвид познанството му с подсъдимия и на 23.09.2010 г. е определен нов съдия-докладчик. С разпореждане от 08.11.2010 г. поради съществени процесуални нарушения съдебното производство е прекратено и делото е върнато на РП – София. Междувременно Глава ХХVІ от НПК е отменена с ДВ бр.32/2010 г. в сила от 28.05.2010 г.. След отстраняване на визираните в разпореждането процесуални нарушения на 17.06.2011 г. е внесен нов обвинителен акт и по него е образувано настоящото първоинстанционно съдебно производство. На първо място във връзка с направеното оплакване в касационната жалбата следва да се посочи, че то възведено като основание за прекратяване на съдебното производство преди даване ход на делото пред първоинстнацинния съд, който мотивирано с определение го е отхвърлил. В допълнение следва да се посочи, че според ВКС с внасянето на обвинителния акт в двумесечния срок – на 18.04.2010 г. производството по действащата към този момент Глава двадесет и шеста от НПК е приключило. От този момент до отмяната на разпоредбата на чл.369 от НПК от 28.05.2010 г. липсват действия на съдията-докладчик, който да се е произнесъл с разпореждане за наличието на съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които да активират процедурата по ал.3 на чл.369 от НПК, поради което не са изпълнени изискванията на параграф 66 от ПЗР на ЗИДНПК за наличието на висящност. Разпоредбата на чл.369 ал.3 от НПК /отм./ би се активирала ако в случая биха били констатирани съществени процесуални нарушения до 28.05.2010 г.. Към момента на произнасянето - с разпореждането 08.11.2010 г. в обективното право са отсъствали правилата на Глава двадесет и шеста от НПК /отм./, поради което са намерили приложение общите разпоредби на чл.247 и сл. от НПК. Последвалото възстановяване на почти идентичните разпоредби на Глава двадесет и шеста на НПК с ДВ бр.71 от 13.08.2013 г. не касаят настоящия случай, тъй като те съгласно чл.3 от НПК имат действие само за напред. С оглед на гореизложеното ВКС не констатира при формирането на вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав да е било допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При липсата на процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствения материал, описаните факти в мотивите на въззивната присъда следва да бъдат приети за установени още повече, че в касационните жалби липсват конкретни доводи за неправилно приложение на материалния закон. Така установените факти сочат на всички елементи от състава на престъплението по чл.143 вр. с чл.18 ал.1 от НК, осъществено и от четиримата подсъдими в съучастие, както и на останалите престъпления по чл.129 ал.1, чл.194 ал.1 и чл.216 от НК, извършени от подсъдимия Д.. Напълно голословно е твърдението в жалбата на адв.М. за липсата на жалба от страна на пострадалия Р. И. и брат му М. И. против А. М.. В кориците на досъдебното производство са приложени множество справки не само относно подадените от двамата братя жалби, но и за извършените въз основа на тях процесуално следствени действия от компетентните разследващи органи. Настоящият състав на ВКС не споделя и доводите на защитата за явна несправедливост на наложеното на всеки един от четиримата подсъдими наказание. В мотивите на въззивната присъда е налице индивидуална оценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, респ. на тяхната тежест, валидни за определяне на наказанието на всеки един от подсъдимите. В максимална степен е оценен изминалият значителен период от време от извършване на деянието и проявата на още по-голямо снизхождение се явява напълно необоснована. В случая дори и да се приеме, че този период от време е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство по смисъла на чл.55 от НК, то определено не е налице второто кумулативно условие - предвиденото в закона, минимално наказание да е несъразмерно тежко. Определеното на всеки един от подсъдимите от въззивния състав наказание е съответно на тежестта на извършеното и на обществената опасност на дееца и в максимална степен ще съдейства за постигане целите, визирани в чл.36 от НК. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, първо наказателно отделение приема, че при постановяване на въззивната присъда не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и същата следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 292/19.11.2014 г. постановена по ВНОХД № 2697/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Особено мнение на съдия Р. Керанова Изразявам несъгласие с мнозинството на съдебния състав относно отхвърляне на доводите на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с процедурата по глава двадесет и шеста от НПК (отм. ДВ, бр. 32 от 2010 г., нова глава, бр. 71 от 2013 г.). Първо, считам, че особените правила по глава двадесет и шеста от НПК както до 28.05.2010 г., така и сега, не очертават две отделни процедури. Едната, приключваща с осъществяване или не на очертаните действия в чл. 369, ал. 2 от НПК, и друга – по чл. 369, ал. 3 от НПК, а само етапите на разглеждане на делото по глава двадесет и шеста от НПК, съответно процесуалният резултат. Ето защо не споделям и извода на мнозинството, че параграф 66 от ПЗР на ЗИД НПК не действа поради липса на висящност на производството. Второ, не намирам основания да се отклоня от вече изразеното разбиране в съдебната практика, което споделям – решение № 261/2014 г. на ВКС по н.д. № 552/2014 г., І н.о.; решение № 467/2011 г. на ВКС по н.д. № 2442/2011 г., І н.о.; особено мнение по решение № 340/2010 г. на ВКС по н.д. №271/2010 г., І н.о. По тези съображения подписвам решението с особено мнение. Присъединявам се към останалите констатации на мнозинството за липсата на допуснати други процесуални нарушения. Съдия : Р. Керанова