4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 774 С., 07.10.2011 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч.т.дело № 176/2011 година Производство по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Б. М. против въззивно определение № 51782 от 26.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 1487/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 07.06.2010 г. по гр.д.№ 12857/2009 г. на Софийски градски съд, І г.о. С последното на основание 262, ал.2, т.2 ГПК първоинстанционният съд върнал подадената от жалбоподателката въззивна жалба против решение № 746 от 24.02.2010 г., постановено по същото дело. Частната жалбоподателка поддържа, че въззивното определение като постановено в нарушение на процесуалния закон е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за администриране на въззивната й жалба. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната жалбоподателка обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с предпоставката по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, аргументирано с необходимостта от произнасяне от касационния съд по разрешения с обжалваното определение процесуалноправен въпрос за допустимостта на екстензивното тълкуване на нормата на чл.261, т.4 ГПК в случаите, в които държавната такса за въззивната жалба е внесена в установения от закона и определен от съда срок по сметката на надлежния съд, но поради грешка, изгубване или друга причина вносният документ за това не е бил представен. Ответницата И. Г. Ж. е възразила чрез процесуалния си представител както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно определение. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Формулираният от частната жалбоподателка процесуално правен въпрос следва ли въззивната жалба да се счита редовна, когато документът за внесената в едноседмичния срок по чл. 262, ал. 1 във вр. с чл. 259, ал.1 ГПК държавна такса е представен след неговото изтичане е обусловил правните изводи на Софийски апелативен съд при постановяване на обжалвания резултат, което обосновава извод за наличие на основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на определението му до касация. На така поставения въпрос трайната съдебна практика отговаря положително, но е категорична в становището си, че санкционните последици следва да се прилагат, само когато съдът изрично е указал на страната конкретната нередовност и начина на отстраняването й. По релевирания процесуалноправен въпрос даденото от въззивния съд разрешение се отклонява от така установеното съдебно правило, което обосновава допустимостта на касационното обжалване, но не на соченото в изложението основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. За да постанови обжалвания резултат, съставът на Софийски апелативен съд приел, че доказателства за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса по оставената без движение въззивна жалба са представени от жалбоподателката едва във въззивното производство, въз основа на което е направен правния извод, че правилно процесуалното й бездействие е било санкционирано с обжалваното пред него разпореждане, постановено на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК. Определението е неправилно. Разпореждането от 09.04.2010 г. на Софийски градски съд, с което въззивната жалба на А. М. е оставена без движение с указания в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 5 413,33 лв. е съобщено на процесуалния й представител на 17.05.2010 г. и в този срок с пл.нареждане от 20.05.2010 г. същата е внесена по сметката на САС. Данните по делото не могат да обусловят извод, че съдът е вменил в задължение на жалбоподателката в същия срок да представи и вносния документ по делото, след като в разпореждането по чл.262, ал.1 ГПК не е разпоредено извършването на посоченото процесуално действие. Пропускът на съда валидно да задължи страната да го извърши не може да бъде преодолян чрез допълване на съобщението с указания, каквито не се съдържат в съдебния акт. Правнорелевантен за определяне обема на вменените на страната процесуални действия е единствено актът на съда, а не изготвените от деловодството му съдебни книжа. Изложеното обосновава извод, че незаконосъобразно в случая въззивният съд е придал правно значение на допълнително включените в съобщението указания до жалбоподателката за представяне в определения й срок и на доказателството за внесената от нея държавна такса, каквито отсъстват в обжалваното пред него разпореждане. Ето защо, като е приел, че такова задължение валидно е възникнало за последната и неизпълнението му съставлява основание за прилагане на санкционните последици на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, апелативният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, както и потвърденото с него разпореждане, а делото да се върне на първоинстанционния съд за администриране на приведената в съответствие с изискванията на чл.261 ГПК въззивна жалба срещу постановеното от него решение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 51782 от 26.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 1487/2010 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 51782 от 26.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 1487/2010 г. на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него разпореждане от 07.06.2010 г. по гр.д. № 12857/2009 г. на Софийски градски съд, І г.о. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, І г.о. за администриране на въззивната жалба на А. Б. М. срещу решение решение № 746 от 24.02.2010 г. по гр.д.№ 12857/2009 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: