Ключови фрази


1

2



2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60411

София, 24.11.2021 г.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове:БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2906 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Й. Д., чрез адвокат С. С., срещу решение № 52 от 11.03.2021 г. по в.гр.д.№ 77/2021 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260247 от 20.11.2020 г. по гр.д.№ 863/2020 г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, на основание чл.108 ЗС, по отношение на ответника Е. Д. Д., че ищецът Й. Е. Д. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № .... г., т. .., дело № ...по описа на Сл.РС, на недвижим имот - апартамент № ..., находящ се в [населено място], кв. М., [жилищен адрес] с площ от 64.34 кв.м., с принадлежащото таванско помещение № ..., ведно с право на строеж и 1.23% идеални части от общите части на сградата, нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ....по кадастралната карта на [населено място], и ответникът Е. Д. Д. е осъден да предаде на ищеца Й. Е. Д. владението на гореописания недвижим имот.
В касационната жалба са развити оплаквания за недопустимост на въззивното решение (поради постановяването му по иск, предявен при липса на правен интерес, както и по непредявен иск), както и за неправилност на същото, поради постановяването му в нарушение на материалния закон - чл. 56, чл. 60 и чл. 111 ЗС, при необоснованост на извода, че ответникът не е бил допуснат да ползва имота от неговите родители, запазили си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота, както и при допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 235,ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК – необсъждане на всички събрани по делото доказателства (на ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства), немотивирано кредитиране само на показанията на свидетелите на ищеца. В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, както и по ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Иска се допускане касационно обжалване на решението, отмяната му и отхвърляне на предявения иск по чл. 108 ЗС.
Подаден е писмен отговор на касационната жалба от ищеца Й. Е. Д., чрез адвокат М. Р., в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Делото има за предмет предявен от Й. Е. Д. против Е. Д. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху индивидуализирания по-горе недвижим имот – апартамент. Ищецът твърди, че е собственик на апартамента на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № .... по описа на Сл.РС, с Й. и С. Д., негови баба и дядо, родители на ответника, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота без основание. Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху същия.
Ответникът е направил възражение за недопустимост на иска по чл. 108 ЗС предвид обстоятелството, че ищецът е „гол“ собственик на имота, разполагащ само с правомощието разпореждане и нямащ право да упражнява правомощията владение и ползване, тъй като прехвърлителите по договора за продажба са си запазили пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване. След като няма право да упражнява фактическа власт върху вещта и след като правото на собственост на ищеца не се оспорва, то той няма правен интерес от предявяване на ревандикационен иск. Поддържа се и неоснователност на иска по съображения, че ответникът пребивава в имота, тъй като полага грижи за ползвателите, негови родители, страдащи от сериозни заболявания, и в изпълнение на поетия към тях ангажимент да се грижи и опазва жилището. Заявява, че не упражнява фактическа власт върху апартамента с намерение за своене, нито с действията си засяга по някакъв начин правото на собственост на ищеца.
Пред първоинстанционния съд са събрани следните доказателства:
Представен е н.а. № .... по описа на Сл.РС, с който Й. С. Д. и С. Е. Д. са продали на малолетния си внук Й. Е. Д. процесния апартамент, като са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху същия.
Представено е удостоверение за раждане на ответника Е. Й. Д., както и медицински документи, установяващи факти във връзка със здравословното състояние на неговите родители – прехвърлители по договора за продажба: епикриза на Й. С. Д. от месец февруари 2020 г., издадена от Клиника по урология при МИ-МВР, гр. София, след проведено оперативно лечение на простата; ЕР на ТЕЛК № 3287/16. 10. 2008 г. с определена 74 % ТНР на Й. С. Д. заради хипертонична болест, мозъчен инсулт, исхемична болест на сърцето, хиперплазия на простатната жлеза, сърдечно заболяване; рецептурна книжка на хронично болния, издадена на Й. С. Д. на 19. 09. 2019 г.; епикриза от 2. 04. 2015 г., издадена на С. Е. Д., от Клиника по обща и оперативна хирургия при „УМБАЛ Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Сливен, след операция на щитовидната жлеза, рецептурна книжка на хронично болния, издадена на С. Е. Д..
Събрани са гласни доказателства. Според показанията на свидетелката на ищеца С. Д. (приятелка на бившата съпруга на ответника и майка на ищеца М. К.), бабата и дятото на ищеца живеят в [населено място], а в процесния апартамента живее ответникът, когото свидетелката често виждала около жилищния блок, отивайки на работа в детската градина, намираща се до жилищната сграда. Ответникът има двама сина, като отношенията му с ищеца са влошени и преди около 6-7 г. ответникът го изгонил от процесното жилище.
Разпитани са и свидетелите В. С., Н. К. и И. Д., ангажирани от ответника, които са, съответно, приятелка, познат и син на ответника, от показанията на които се установява, че ответникът живеел предимно в [населено място], където живеели и родителите му, за които трябвало да се грижи. Когато бил в Сливен преспивал предимно в жилището на свидетелката С.. В момента никой не живеел постоянно в процесния апартамент, но същият се посещавал от родителите на ответника, от ответника, от сина на ответника и брат на ищеца И. Д.. Ответникът пребивавал в апартамента, когато се е налагало и родителите му да преспиват в същия или да живеят там през зимата, тъй като е трябвало да ги обслужва и да се се грижи за тях. Никой не е спирал ищеца Й. да влиза в апартамента. Отношенията между ищеца и ответника, както и между ищеца и баба му и дядо му – прехвърлители по сделката, са влошени.
Въззивният съд е приел, че активната материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 108 ЗС принадлежи както на вещния ползвател - чл. 111, ал. 1 ЗС, така и на собственика. В случая е установено, че ищецът е собственик на процесния имот, като вещното право на ползване е запазено от прехвърлителите пожизнено и безвъзмездно. Ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем или заем за послужване и съответно да упражнява правото си чрез другиго, но в случая ответникът не е доказал да упражнява фактическа власт на подобно правно основание. Не е доказано ответникът да е бил допуснат в апартамента от родителите си, за да се грижи за тях и за жилището, съотв. да държи имота на основание сключен с родителите му наемен договор или договор за заем за послужване. Носителите на ограниченото вещно право на ползване не са участвали в процеса, като свидетели, за да установят наличие на правно основание, въз основа на което ответникът държи имота. Дори и хипотетично да се приеме, че учреденото право на ползване било упражнявано от ползвателите, чрез ответника, това негово поведение би могло да се окачестви „като признак на владелческо отношение към имота, превръщане на държането във владение с намерение да се свои имота“.
В изложение към касационната жалба се поставят следните въпроси:
1. Процесуално легитимиран ли е да предяви иск по чл. 108 ЗС собственикът на недвижим имот, върху който е учредено вещно право на ползване, срещу трети лица, различни от ползвателите, ако вещта не е застрашена от разрушаване или погиване. Собственикът или ползвателят с учредено вещно право на ползване притежават правомощието владение.
2. Допустимо ли е съдът да се произнася по непредявен иск.
3. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди обективно всички събрани по делото доказателства.
4. „Следва ли ответникът да не посещава апартамента на родителите си – ползватели на същия, във връзка с изпълнение на синовните си задължения по СК да се грижи за родителите си, за тяхното здраве и имущество и за това му задължение да бъде осъден да предаде владението на процесния апартамент, след като не го владее, и представляват ли това търпими действия по смисъла на практиката на ВКС“.
Относно първия въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с решение № 14 от 20.03.2015 г. по гр.д.№ 5426/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., относно втория въпрос – разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 119 от 19.08.2016 г. по гр.д.№ 5739/2015 г., І г.о., решение № 246 от 01.10.2013 г. по гр.д.№ 1273/2012 г., ІІІ г.о., тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, относно третия въпрос – разрешаването му в противоречие с решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр.д.№ 92/2012 г., ІІ г.о., решение № 493 от 05.03.2013 г. по гр.д.№ 236/2012 г., І г.о., решение № 409 от 28.02.2013 г. по гр.д.№ 59/2011 г., І г.о., относно четвъртия въпрос – разрешаването му в противоречие с решение № 122 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 3549/2019 г., І г.о.
Поддържа се и наличие на основанията по чл.280, ал.2, предл. 2 и предл.3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
Първият въпрос, поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и във връзка с основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, подкрепя виждането на жалбоподателя, че ищецът няма правен интерес от предявяване на осъдителен иск по чл.108 ЗС за връщане на фактическата власт върху вещта, респективно активна процесуалноправна легитимация за воденето му, тъй като същият е титуляр на голата собственост върху имота и няма право да го ползва и владее.
Не съществува вероятност решението да е недопустимо на посоченото основание. Процесуалната легитимация на ищеца произтича от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и петитума, а материалната легитимация се определя от доказателствата по делото и сочи кой е носителят на спорното материално право. В случая се твърди, че ищецът е собственик на процесния имот на основание договор за покупко-продажба, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота без основание. Тези твърдения определят и процесуалната легитимация на ищеца да предяви срещу ответника иск за защита на правото си на собственост, а твърдението за нарушение от ответника на претендирането от ищеца право на собственост, чрез упражняване на фактическа власт върху обекта на собственост, обосновава и правния итерес от предявяване на осъдителен иск по чл. 108 ЗС. Дали правото принадлежи на ищеца, дали същото включва правомощието владение и ползване, дали ответникът упражнява фактическа власт върху имота и дали има противопоставимо на ищшеца основание за това са въпроси, свързани с основателността на предявения иск.
В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 139 от 18.01.2021 г. по гр.д.№ 533/2020 г. на ВКС, І г.о., в което се приема, че за да бъде сезиран съдът с иск за разрешаване на правен спор, ищецът следва да притежава правен интерес. При иск по чл.108 ЗС правният интерес се състои в необходимостта да бъде признато оспореното право на собственост на ищеца и да бъде осъден ответникът да предаде владението на имота. Лицето, което притежава „голата” собственост на имота, има правен интерес от иск по чл.108 ЗС, когато този имот се владее от лице, което не е носител на вещното право на ползване. Собственикът е длъжен да търпи в имота си само носителя на вещното право на ползване и лицата, които той е допуснал в имота, но не и други трети лица, които нямат правно основание да се намират в този имот. Ако в последния случай носителят на вещното право на ползване бездейства, не може да бъде отречено правото на собственика да предприеме активни действия по отстраняване на третото лице от имота чрез иск по чл.108 ЗС.
Цитираното от касатора, във връзка с този въпрос, решение № 14 от 20. 03. 2015 г. по гр. д. № 5426/2014 г. на ВКС, 2 г.о.,не съдържа извод за недопустимост на иск по чл. 108 ЗС за имот с учредено вещно право на ползване, предявен от собственика срещу трето лице, различно от ползвателя.
Вторият въпрос е свързан с доводите на касатора за недопустимостта на решението, поради произнасяне по непредявен иск. В исковия процес пределите на дължимата защита се определят от ищеца посредством основанието и петитума на исковата молба, чрез които се индивидуализира спорното материално право, като предмет на делото. В случая, изложените в исковата молба обстоятелства и заявеният петитум сочат на иск по чл. 108 ЗС, по който се е произнесъл и въззивния съд, поради което твърдяното от касатора основание по э.чл. 280, ал. 1, т. 1 и по чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК не е налице.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по четвъртия въпрос, който конкретизиран от настоящата инстанция в съответствие с указанията по приложението на чл.чл. 280 и 288 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставя за обсъждане следния проблем: противопоставимо ли е на собственика на имот, върху който е учредено вещно право на ползване, упражняването на фактическа власт върху имота от трето лице, различно от ползвателя, но допуснато от последния да пребивава в имота, за да оказва помощ на ползвателя и да наглежда и се грижи за имота.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Обсъждането на въпроса не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по същия има формирана постоянна и непротиворечива практика на ВКС. Приема се, че вещното право на ползване, съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС, включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и да се получават добивите от същата, без тя да се променя съществено. Ползвателят може да упражнява правото на ползване лично или чрез другиго, като му предостави ползването на имота на основание заем за послужване или наем, както и да допусне в имота и трето лице, наред с него, както и че няма пречка това “друго лице” да бъде родственик на ползвателя. В този случай ползването се осъществява чрез трето лице и основанието за упражняваната от това трето лице фактическа власт е противопоставимо на собственика на имота.
Изводите на въззивния съд не противоречат на тази практика, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение – искът е отхвърлен не защото е непротивопоставимо на собственика на имот, върху който е учредено вещно право на ползване, упражняването на фактическа власт от трето лице, различно от ползвателя, но допуснато от последния да живее в имота, за да оказва помощ на ползвателя и да наглежда и се грижи за имота, а защото по конкретното дело не е доказано ответникът да е бил допуснат в имота от ползвателите.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по третия въпрос, процесуалноправен, касаещ задължението на въззивния съд при постановяване на решението да обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да мотивира защо не кредитира показанията на част от свидетелите.
В решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр.д.№ 92/2012 г., ІІ г.о., решение № 493 от 05.03.2013 г. по гр.д.№ 236/2012 г., І г.о., решение № 409 от 28.02.2013 г. по гр.д.№ 59/2011 г., І г.о., се приема, че съдът преценява доказателствата по делото по свое вътрешно убеждение, но тази преценка е подчинена на определени изисквания на процесуалния закон. Съдът е длъжен да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка. Съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след съвкупната им преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно и не се кредитира, съдът следва да изложи мотиви за това.
При постановяване на обжалваното въззивно решение съдът не се е съобразил с разясненията по приложението на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, дадени с цитираните по-горе решения на ВКС.
На жалбоподателя следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса в размер на 148, 40 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 52 от 11.03.2021 г. по в.гр.д.№ 77/2021 г. на Сливенски окръжен съд.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 148, 80 лв. по сметка на ВКС и представи доказателства за това, като го предупреждава, че при неизпълнение в срок на тези указания, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство – прекратено.
След изтичане на предоставения на касатора едноседмичен срок за изпълнение на посочените по-горе указания, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочване или на докладчика – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: