1 Р Е Ш Е Н И Е № 547 гр.София, 14 декември 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА с участието на прокурора от ВКП ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА нд №1740/2012г., по описа на ВКС, ІІІ, н.о. Производството е образувано по искане с правно основание по чл.422, ал. 1, т. 5 НПК, подадено от всеки от осъдените лица: Е. Б. Ф., С. Г. М. и К. С. М., за възобновяване на производството по внохд№ 585/2011 год. на Окръжен съд гргр.Благоевград, по което с решение №244 от 06.06.2012 год. е потвърдена присъда №5243/13.10.2011 год. по нохд№374/10 год. на Районен съд гр.Разлог . В искането, изготвено от осъдения Е. Б. Ф. се твърди, че не са събрани убедителни доказателствата за участието му в извършване на деянието.Не са оценени правилно показанията на свид.К. П., няма веществени доказателства, поради което е несправедливо осъден, поради което моли производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане. В изготвеното от осъдения С. Г. М. искане се твърди “че е несправедливо осъден”и моли за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане. Осъденият К. С. М. изтъква в искането си, че съдилищата са се позовали на недостоверни доказателствени средства за установяване на деянието и авторството му. Свидетелят К. П. е дал негодни показания, поради невъзможност да възприема правилно фактите от действителността. Според осъденият, извършителите са други лица, а свидетелите на обвинението са дали недостоверни показания въз основа на които са направени неправилни изводи от съдебните инстанции за осъждането му. В съдебното заседание пред ВКС тримата осъдени се явяват лично и с назначените им по делото служебни защитници : адвокат К. С. за осъдения Е.Ф.; адвокат Р. С. за осъдения С. М. и адвокат Р. Ф. за осъдения К. М. . В подкрепа на искането, устно и в писмени бележки адвокат С. твърди, че въззивната инстанция не е отговорила на доводите на защитата във въззивната жалба и липсват мотиви на акта в тази му част. Не е извършен задълбочен анализ на доказателствените източници – нарушения, довели до ограничаване правото на защита на осъдения. Кредитирани са показанията на свидетел, който “се е отрекъл” от показанията си, дадени на досъдебното производство. Липсва обвинение срещу Ф. по квалифициращото обстоятелство ”чрез използване на техническо средство” относно деянието на датата 15/16.04.08 год., което е ограничило правото му на защита. Адвокат С. - за осъдения С. М. поддържа, че не са положени усилия за осигуряване личното му участие във въззивното производство, с което е ограничено правото му на защита в тази инстанция. Адвокат Ф. - за осъдения К. М. изтъква, че присъдата и решението се основават изцяло на косвени доказателства, част от които изцяло са показания на полицейските служители. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на исканията и на тримата осъдени, тъй като е доказано авторството за всеки от тях, а според тежестта на извършеното, наказанията са справедливи . Частният обвинител Д. К. не е депозирал становище по исканията на осъдените и не се явява в съдебно заседание, редовно призован. В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА осъдените Е. Б. Ф., С. Г. М. и К. С. М. изразяват волата си за възобновяване и отмяна на атакуваните съдебни актове. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩЕТО И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Искането на всеки от осъдените Е ДОПУСТИМО, тъй като е срещу влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на възобновяване, съгл. чл. 419 НПК, подадено е от легитимирана страна, съгл.чл. 420, ал. 2 НПК и е в срока съгл. чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледани по същество, подадените искания за възобновяване от осъдените лица Е. Б. Ф., С. Г. М. и К. С. М. са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С присъда № 5243/13.10.2011 год., постановена по н.о.х.д. № 374/2010 год. на Разложкия районен съд, подсъдимите С. Г. М., Е. Б. Ф. и К. С. М. са признати за виновни в това, че в периода от 04.07.2007 година до 16.04.2008 година, при продължавано престъпление са извършили следното: на 04. 07.2007 год. за времето от 00.00 часа до 09.30 часа в [населено място], общ. Р., от строителен обект „Баня холидейс", след предварителен сговор помежду им, както и с Г. Ф. и неустановено по делото лице, чрез използване на техническо средство, са отнели чужди движими вещи: 430 м. електрически кабел тип „СВТ 5x6"; 215 м. електрически кабел тип „СВТ 5x2,5 и 89 м. ел. кабел тип „СВТ 3x1,5", на обща стойност 3 355,22 лева, собственост на [фирма] [населено място] с правоприемник [фирма] [населено място], от владението на Л. А. А. като материално отговорно лице, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят и случаят не е маловажен . Подсъдимите С. Г. М., Е. Б. Ф. и К. С. М. са признати за виновни и за това ,че на 14/15.04.2008 год. в [населено място], общ. Р., в района на „минерален плаж" при предварителен сговор, чрез използване на техническо средство, отнели чужди движими вещи - 100 м. телефонен кабел 20x0,5 на стойност 280 лева, собственост на [фирма] София, клон Благоевград, от владението на материално отговорното лице Р. К. Т., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят и случая не е маловажен; Подсъдимите С. Г. М., Е. Б. Ф. и К. С. М. са признати за виновни, че на 15/16.04.2008 год. в м. „Конещица" в землището на [населено място], от разсадник на ДДС [населено място] при предварителен сговор ,отнели чужда движима вещ - заден диференциал за лек автомобил м. „Л. 1500 С" на стойност 300 лева, от владението на собственика Д. Ю. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвоят и случая не е маловажен; Подсъдимите С. Г. М., Е. Б. Ф. и К. С. М. са признати за виновни и за това, че на 15/16.04.2008 год. в м. „Конещица", в землището на [населено място], от разсадник на ДДС [населено място], при предварителен сговор , отнели чужда движима вещ - 2 бр. метални врати /двукрилни/, изработени от ламарина, на обща стойност 80 лева, собственост на ДДС [населено място] от владението на материално отговорното лице И. К. Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвоят и случая не е маловажен и стойността на всички отнети движими вещи възлиза общо на 4 015,22 лева, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК Е. Ф. и С. М. са осъдени на по три години „лишаване от свобода" за всеки от тях. На основание чл. 66, ал. 1 НК по отношение на С. М. наказанието е отложено за срок от три години, а за Е. Ф. е определено наказанието да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от „закрит тип" при първоначален „строг" режим ; подс. К. М. на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, чл. 26, ал.1, чл. 28, ал. 1 НК и чл.54 НК е осъден на наказание „лишаване от свобода" за срок от четири години в затворническо общежитие от „закрит тип" при първоначален „строг" режим. Със същата присъда Г. Б. Ф. / който не е подал искане за възобновяване / е признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5 във вр. чл.194, ал.1 и чл. 54 НКи му е наложено наказание две години “лишаване от свобода”, в затворническо общежитие от „закрит тип" при „строг" режим. Четиримата подсъдими са били осъдени да заплатят солидарно разноски в размер на 191 лева. Присъдата е потвърдена с решение № 244 от 06.06.2012 год. по внохд № 585/2011 год. на Окръжен съд гр.Благоевград, откогато е влязла в сила. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция - липса на пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и неправилна оценка на събраните доказателства, които като цяло са довели до неправилно приложение на закона с осъждането на искателите Е. Б. Ф., С. Г. М. и К. С. М. по повдигнатото им обвинение, са изцяло неоснователни. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната в жалбите им присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил правилността на установените от първата инстанция фактически и правни изводи. В съгласие с изискването по чл. 339, ал. 2 НПК съдът е отговорил подробно и мотивирано на всички възражения на защитата. Това важи и за тези, които отново са възпроизведени в искането за възобновяване на всеки от тримата осъдени при аргументиране на доводите им за допуснатите нарушения на процесуалния и материален закон. Неоснователно е твърдението на защитата на осъдените Е. Ф., С. М. и К. М., че не е извършен задълбочен анализ на доказателствените източници като осъдителните изводи относно авторството се крепят само на противоречивите показания на свид.К. П.. Както първата , така и въззивната инстанция са изложили аргументирани мотиви защо са кредитирали дадените пред съдия показания на свидетеля-очевидец К. П., който детайлно е посочил участието на подсъдимите в извършването на инкриминираните деяния. По реда на чл. 305, ал. 3 НПК първостепенният съд, а по реда на чл.339, ал.2 НПК въззивната инстанция са отговорили на жалбоподателите защо е дадена вяра на показанията на свидетеля, събрани в досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК. Изследвани са причините, поради които свидетелят в показания си в съдебната фаза се е отрекъл от дадените на досъдебната фаза показания. Съдилищата са отхвърлили като недостоверна тезата, развита в съдебната фаза, че свидетелят е уличил подсъдимите в авторството на деянията в знак на отмъщение поради сбиване с подсъдимите. Съдилищата по фактите внимателно са анализирали приобщените от досъдебното производство показания на свидетеля П. в които подробно разказва за дейността на тримата подсъдими по съвместното отнемане на инкриминираните вещи. Според правилата на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК е извършена и цялостна проверка на достоверността на показанията на свид.П. с всички останали доказателствени източници. Съдилищата са достигнали до извода, че дадените в досъдебната фаза показания на този свидетел са достоверни, не само защото са по-близко по време до установяваните фактически обстоятелства, но и защото кореспондират с възприетото за деянията и авторството им от свидетелите С. П., В. П., К., П., П., Ю., Д. К. и Л. А., с писмените доказателствени средства – протоколите за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми. Свид. К. П. е изяснил с подробности за познанството си с подсъдимите Е. Б. Ф., С. Г. М. и К. С. М. и четвъртия осъден Г. Ф., както и за срещата му с тях и за молбата им към него по оказването на помощ за осигуряване на автомобил за товаренето на “дърва”. Свидетелят е установил за придвижването си с автомобил до минералния плаж в [населено място], където са го чакали тримата подсъдими , за съдействието на свидетеля В. П., който е предоставил своя автомобил, след като автомобилът на свид.К. П. се е повредил. Изяснил е присъствието на подсъдимите в района на минералния плаж в [населено място], откъдето на същото място и по същото време е отнет процесния кабел. Посочил е пребиваването им и на строителен обект, изпълняван от [фирма] [населено място] , до който е имало трафопост и за факта на качването от подсъдимите на навит кабел в багажника на управлявания от П. лек автомобил. Тези данни са анализирани в съответствие с данните от свидетелите Л. А. и от свидетелите - полицаи П. и П. за наличието на обгорен кабел на мястото на деянието, за което указва П.. Обсъдени са и с данните, посочени от свидетеля В.- служител на [фирма], който е заявил, че е прекъсната телефонната връзка именно между селата Баня и Е., поради кражбата на 100 линейни метра телефонен кабел в близост до плажа на [населено място], какъвто е бил превозван в автомобила, управляван от П.. Свидетелят К. П. е изяснил, че тримата подсъдими са му предлагали по 40 лв. “за да ги пази”, докато те извършват отнемането на инкриминираните вещи, както и , че е бил очевидец на влизането на подсъдимите в района на “разсадника” и отнемането от тях на заден диференциал за лек автомобил м. „Л. 1500 С" и на 2 бр. метални врати - двукрилни, които пренесли и натоварили на автобус. Деянието и последиците от него са установени от свидетелите -полицаи Ю. и П., които са констатирали липсващите метални врати, а свид.К. е констатирал липсващият заден диференциал на лекия автомобил. Съдилищата са поставили в логична връзка показанията на свид.П. с установеното от свидетелите – констатирали деянията и последиците от тях . Зачели са закономерностите на формалната логика, с които се характеризират тези показания. Съдържимостта в тях на детайлни битови подробности, указващи за обективно настъпили събития и факти. При тези данни, напълно голословно е твърдението на защитата на подс.Ф., че съдът е дал вяра единствено на показанията на свидетелите -полицаи и на противоречиви показания на свид.К.П.. Неоснователно е оплакването за липсата на обвинение срещу осъдения Е. Ф. по квалифициращото обстоятелство ”чрез използване на техническо средство” относно деянието на датата 15/16.04.08 год. При формиране на правните изводи относно квалификацията на деянията съгласно обвинението, разследващите органи, прокурорът и съдът са се ръководили от правилото, че извършеното от подсъдимите се характеризира с усложнена форма на престъпна дейност. При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния ,взети в тяхната съвкупност и с оглед причиненият от тях общ престъпен резултат.Когато отделните деяния осъществяват различни престъпни състави е възможно продължаваното престъпление да се накаже по по-тежкият от тях, както е в случая относно подс.Ф.. Макар и използването на техническо средство при този осъден да е установено само в две от кражбите, този квалифициращ признак се е отразил съществено върху тежестта на цялостната престъпна дейност на подсъдимия в единното престъпление и поради това, правилно съгласно правилото на чл. 26, ал.2 и ал.3 НК тя е обхванала единната квалификация на престъплението. Същите доводи относно квалификацията на деянията им като продължавано престъпление са валидни и за другите двама подсъдими. Неоснователно е оплакването на защитата на осъдения С.М. - адвокат С., че не са положени усилия за осигуряване личното му участие във въззивното производство, с което е ограничено правото му на защита в тази инстанция. ВКС намира, че не е ограничено правото на защита на осъдения С.М. във въззивното производство. Той е подал въззивна жалба срещу първостепенната присъда, чрез служебния си защитник . За да бъде осигурено личното му участие, което при редовна процедура не е задължително, С.М. е бил издирван многократно от съда на всички адреси, установени по делото за негово местоживеене или местопребиваване, но не е намерен на тях,въпреки изпратените призовки за всяко поредно заседание, те са останали невръчени поради данни, че е напускал адресите си, без да уведоми съда за новото си местопребиваване. При тези данни, съдът законосъобразно е дал ход на делото във въззивното производство в негово отсъствие, при условията на чл.269, ал.3 НПК с участие на служебния защитник на осъдения С.М.. При тези данни, не са ограничени правата му на лично участие в процеса, след като обективно е установено, че С.М. сам се е отказал да упражни това си право. ВКС намира за неоснователен доводът на адвокат Ф. - защитник за осъдения К. М., че присъдата и решението се основават изцяло на косвени доказателства, част от които са показания на полицейските служители. Неотклонно е разбирането в съдебната практика на ВС и ВКС, че присъдата може да се основава и на косвени доказателствени източници, стига те в своята цялост да представляват такова логическо единство от фактически данни, които неизменно да сочат на еднозначни изводи за деянието и неговото авторство и да са невъзможни други изводи, освен направените. На основата на тези съображения ВКС не намери да е налице нито едно от изтъкнатите от искателите касационни основания по чл. 348, ал. 1,т.т.1 и 2 НПК, които да налагат упражняването на правомощието да възобнови наказателното производство, като отмени постановените присъди и решение и върне делото за ново разглеждане. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНИЯТА, подадени от осъдените Е. Б. Ф., С. Г. М. и К. С. М. за възобновяване на производството по внохд № 585/2011 год. на Окръжен съд гр.Благоевград, по което с решение №244 / от 06.06.2012 год. е потвърдена присъда №5243 от /13.10.2011 год. по нохд№374/10 год. на Районен съд гр.Разлог. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: