Р  Е  Ш  Е Н  И  Е                                                    № 18                                 гр. София, 19.03.2009 г.                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А           Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и девета година в състав:                                            Председател:   НИКОЛА ХИТРОВ                                                            Членове:   ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА                                                                        ЕМИЛ МАРКОВ                                                                                   при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА………................................. и в присъствието на прокурора ........................................................, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 597 по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. за с. к. /по-нататък АСК/ с вх. № 1387/9.VІІ.2008 г., подадена срещу онази част от решение № 102 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 22.V.2008 г., постановено по т. д. № 139/08 г., с която е било частично потвърдено първоинстанционното решение № 145 на ОС-гр. В. Търново от 16. Х.2007 г. по гр. д. № 565/05 г., досежно отхвърлянето им, като неоснователни и недоказани, на следните искови претенции на настоящия касатор: 1/ Отменителният иск на АСК по чл. 135 ЗЗД, предявен срещу ответниците-съпрузи В. и М. Н. от гр. В. Търново; 2/ Ревандикационния иск на А. по чл. 108 ЗС срещу първоначалните шестима ответници по ИМ - за отстъпване владението и предаване на собствеността върху обособения обект /недвижим имот/, който е бил предмет на процесния приватизационен договор от 2 юни 1998 г.; 3/ Съединеният под условието на евентуалност иск на АСК с правно основание по чл. 88, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на пазарната стойност на приватизирания недвижим имот /книжарница в гр. З. липса на възможност за връщането му”, вкл. и претендираното от касатора акцесорно вземане за присъждане на законна лихва върху така претендираното обезщетение. Оплакванията на касатора АСК са за неправилност на обжалваното въззивно решение в атакуваната негова част, поради постановяването му при пороци, обективиращи приложението и на трите основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неговото касиране. Поради това АСК претендира отменяването му в обжалваната негова част „със законните последици от това”. Ответниците по касация В. Т. Н., М. С. Н. , Е. С. Хр. С. , Н. Сл. А. и Е. Ю. А. писмено са възразили чрез процесуалните си представители по пълномощие адв. Й. Й. и Л. Зл. В. – двамата от АК-В. Търново по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на АСК, претендирайки за оставянето й без уважение. Ответницата по касация В. С. С. от гр. Е. не е ангажирала свое становище по основателността на подадената от А. касационна жалба. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че касационната жалба на АСК е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, подадена е от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, имаща поради това интерес и право на обжалване и като насочена към атакуване на негов валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационен к. , счита, че същата ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. От страна на въззивния съд са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила по смисъла на чл. 188, ал. 2 ГПК /отм./, доколкото той не е съобразил нито специфичния характер на договора за приватизационна продажба - на плоскостта на споровете, въведени с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД и, съответно, с конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, нито съотношението между абсолютната и относителната недействителност на сделките, въпреки, че за нищожността им той има правомощието да следи по свой, служебен почин. В процесния случай неизпълнението на задължението за неотчуждаемост на предмета на приватизационния договор, поето от първоначалните приобретатели по него, е било скрепено с конкретен законов запрет по чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП /отм./. Апелативният съд в гр. В. Търново обаче, не е изложил съображения в каква степен нарушаването му рефлектира върху валидността на всяка една от последващите продажби на приватизирания търговски обект /книжарница/, извършени през 2001 г. и 2003 г. Що се отнася до последната, извършена във формата на нот. акт № 41/13. Х.2003 г., купувач по която е бил Е. С. Х. С. от гр. Е., осъществяващ стопанска дейност с фирмата „С”, въззивната инстанция е следвало да вземе предвид задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, досежно това, че презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК /съдопроизводствено правило, отнасящо се до разпределяне на доказателствената тежест между страните в процеса/ се изключва за придобитото от едноличния търговец в това му качество. Това налага констатацията, че липсва преценка на въззивния съд досежно това какво в случая е било правното основание съпругата на Е. В. С. С. от гр. Е. да бъде конституирана в качеството на ответник по исковете на АСК. С оглед всичко изложено и предвид наличието на влязло в сила определение на настоящия състав на ВКС за отмяна на същото въззивно решение в имащата характера на прекратително определение негова част, отнасяща се до участието в процеса по П. иск на ответниците по него Н. и Е. А. от гр. В. Търново, както и на ответниците Е. С. и В. С. С. от гр. Е., които обстоятелства налагат и повтаряне, и извършване на нови съдопроизводствени действия от страна на въззивната инстанция, делото ще следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 102 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 22.V.2008 г., постановено по търг. дело № 139/08 г. В ЧАСТТА, с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 145 на Великотърновския ОС от 16. Х.2007 г. по гр. д. № 334/06 г., както и постановеното по същото дело решение № 18 от 30.І.2008 г. за поправка на очевидна фактическа грешка. В Р Ъ Щ А делото в отменената част на въззивното решение за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2