Р Е Ш Е Н И Е   №  301   гр.София,  15 юли  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети юни   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                         ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора    НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА нак.общ характер  дело № 268/2009 година   Производството е образувано по искане на защитника на осъдените Д. Х. Б. и Ж. Д. П. за възобновяване на въззивно нохд № 27/2009 год. на Ямболския окръжен съд и отмяна на решение № 30/26.03.2009 год. Обосновава се с нарушения на материалния закон и на процесуалните правила – основания от предвидените по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Мотивира се необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане и алтернативно – оправдаване, тъй като деянията не представляват престъпления. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че искането на осъдените следва да бъде оставено без уважение, защото в съдебните атове на инстанциите по същество не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, които да са основания от предвидените за отмяна или изменение на оспореното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Ямболският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 27/2009 год. потвърдил присъда № 6/16.01.2009 год. по нохд № 118/2008 год. на Тополовградския районен съд, с която признал: подсъдимия Б за виновен в това, че на 05.10.2008 год. в м.”Пашови ливади” в землището на гр. Т. държал огнестрелно оръжие-ловна пушка и боеприпаси – 2 бр. ловни патрони, без да притежава надлежно разрешение за това. На основание чл.339, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила; подсъдимия П. за виновен в това, че на 05.10.2008 год. в гр. Т. придобил, държал и предал другиму-на подс. Б. , огнестрелно оръжие-ловна пушка и боеприпаси – 2 бр. ловни патрони. На основание чл.339, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се по въпроса за веществените доказателства. Въззивният съд възприел изцяло фактическата обстановка като направил извод, че е основана на събраните и проверени по предвидения процесуален ред и оценени с оглед действителния смисъл достатъчно и възможните доказателства. От извършената проверка установил, че действително подсъдимият П имал разрешително за съхраняване и носене на ловно оръжие, което държал в касата на баща си и че е регистриран като ловец, а подсъдимият Б е негов приятел, който не е ловец. На инкриминираната дата по предложение на П. и след като взел технически изправната ловна пушка на баща си и два бр. патрони за ловно оръжие, с автомобила на втория подсъдим се придвижили към гората в м.”Пашови ливади” за включването му в лов. След констатацията, че там е друга ловна дружинка, а не тази на П. , последният дал заредената пушка на Б. да я остави в автомобила. Проверяващите горски стражари забелязали Б. с пушка, както и реакцията му – побягнал към автомобила, в движение извадил патроните и я оставил на задната седалка. Предал я доброволно на служителите на МВР, а П. установил собствеността й. Възприел и оценката на показанията на разпитаните свидетели като достоверни и последователни, а съпоставени с тях и останалия доказателствен материал отказал да приеме обясненията на двамата подсъдими за достоверни по съображения за нелогичност при установяване на фактическите обстоятелства. Оценил правните изводи като съответстващи на установените обективни и субективни признаци на престъплението, поради което определил за законосъобразно поведението на двамата подсъдими като престъпление по чл.339, ал.1 НК. Безмотивно възприел, че подсъдимият П е придобил ловното оръжие и го е предал-по смисъла на закона, поради липса на доказателства, въз основа на които да се установи наличието на тези признаци на изпълнително деяние. Вярно е, че е дал оръжието на Б. и че последния го е държал в ръцете си, че е било заредено с 2 патрона. Без да излага подробни съображения е възприел решението, че деянието е довършено и от двамата подсъдими, че е умишлено осъществено, както и че престъпната проява се е изразила в еднократно действие. Тези изводи е извел от данните по делото, съдържащи се в обясненията на двамата подсъдими, които в тази им част не са определени като недостоверни, както и от показанията на свидетелите, които изцяло са кредитирани като установяващи конкретни факти от относимите според инстанциите по същество. Не е опровергано обаче твърдението на подсъдимите, че времето, през което оръжието и патроните са се намирали у тях е било около половин час и че не е установено участие в ловуване на нито един от тях. При това положение съдът е бил длъжен да отговори с убедителни съображения защо тези факти не са могли да мотивират различни от направените изводи, доводи за което са поддържани от защитника за наличието на предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 НК. Престъплението по чл.339, ал.1 НК е формално и се счита за осъществено дори и при установено едно изпълнително деяние от предвидените в чл.339, ал.1 НК. Но чл.9, ал.2 НК може да се приложи за всички съставомерни деяния. Цялостната обоснована оценка на всички обстоятелства от относимите е могло да мотивира и друг извод, че квалифицирането на това деяние и за двамата подсъдими като престъпление по чл.339, ал.1 НК е незаконосъобразно. Държането на огнестрелно оръжие по смисъла на посочената норма означава не такова краткотрайно държане на чуждо оръжие, а трайно установено държане без разрешение на компетентните органи. Чл.339 НК се намира в гл.11 „Общоопасни престъпления”-раздел първи „Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства” и има предвид дейност, при която наред с обективната страна на престъплението, което правилно е установено от инстанциите по същество-фактическото държане на ловното оръжие и боеприпасите-ловни патрони, деецът трябва да има и съзнанието, че ги държи без надлежно разрешително от компетентния орган, но при наличието на умишлена вина – да е съзнавал, че трябва да има разрешение да държи това оръжие, а той не се е снабдил по предвидения ред и начин с такова. От установеното по делото може да се направи извод, че нито един от подсъдимите не е имал такова съзнание, че трябва да има разрешение в посочения смисъл да държи това оръжие, защото не е негово. И двамата знаят, че пушката принадлежи на друго лице и че то е това, което има задължение и е получил разрешение за държането му – а това е бащата на подсъдимия П, който съхранява оръжието си със знанието на съответните органи в една каса с ловните оръжия на подсъдимия. В случая не са налице нито обективните, нито субективните признаци от състава на престъплението по чл.339, ал.1 НК след като е установено вземане моментно, а не умишлено, трайно и продължително – с дни и месеци, държане на оръжието и боеприпасите. От изложеното следва, че подсъдимите не са осъществили състава на престъплението, за което са привлечени да отговарят и следва да бъдат признати за невинни и оправдани. По тези съображения не се налага обсъждане и на доводите за приложение на чл.9, ал.2 НК. Възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила не следва да бъдат разглеждани, тъй като по своя характер те не са съществени и нямат характер на основания от предвидените в чл.348, ал.3 вр.ал.1, т.2 НПК за отмяна с оглед отстраняването им, особено предвид изложените съображения, че деянията не съставляват престъпления. Затова и на основание чл.425, ал.1, т.2 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд като намира искането за основателно и че основанията за възобновяване са в полза на осъдените Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 27/2009 год. на Ямболския окръжен съд; ОТМЕНЯВА решение № 30/26.03.2009 год.; ПРИЗНАВА подсъдимите Д. Х. Б. и Ж. Д. П. за невинни и ги оправдава по обвиненията по чл.339, ал.1 НК. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: