Р Е Ш Е Н И Е № 72 София, 28.07.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 604 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Д. като процесуален представител на [фирма] [населено място] /в ликвидация/ срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд /КОС/ от 27.ХІ.2009г. по в.гр.д. № 489/2009г. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилна правна квалификация, като не е взето предвид, че в случая е приложима специалната разпоредба на чл.37 от Наредба № 4/2004г. във връзка с общата по чл.45 от ЗЗД; не били обсъдени доводите и възраженията на страните и доказателствата в цялост, че водопроводното отклонение е съществувало и се е ползвало, но водните количества не са се отчитали и не са заплащани, което е незаконно присъединяване на ответника по смисъла на чл.7 от посочената наредба; неизпълнението на задължението потребителите да заплащат услугите В и К и да спазват изискванията за присъединяване се санкционира по реда на чл.37 от наредбата; съдът не поставил на страните въпроси относно фактическите им твърдения по предмета на спора, не обсъдил представеният акт за установяване на административно нарушение, подписан от ответника, неправилно приложил правилата за доказателствената тежест, приемайки, че не причинителят на вредата, а увреденият е длъжен да представи доказателства за виновното поведение на ответника, не съобразил, че се предполага ползването на едногодишен период, а за наличието на по-кратък тежестта е на ответника. Изложени са и съображения за неправилно приложение на чл.45 от ЗЗД. Не е съобразено, че с обръщането на водомера и разкъсването на пломбата му ответникът е създал предпоставки за безконтролно ползване на водни количества и невъзможност за отчитането им, причиняващо имуществени вреди в размера по чл.37 от наредбата, която представлява частен случай на чл.45 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се и разноски. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 1169/10.ХІ.2010г. по въпроса “налице ли е основание за отговорност по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.37 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи при установено нарушаване от ответника на пломбите на водомера и обръщането на същия за възмездяване на имуществени вреди вследствие от това при условие, че презумпцията по чл.45 ал.2 от ЗЗД не е оборена”. Ответникът по касационната жалба А.В. Т. от [населено място] не е заявил становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение КОС е потвърдил решението на Дупнишкия РС /без дата/ по гр.д. № 1550/2008г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу А. Т. иск за присъждане на 1391.04лв., представляващи имуществени вреди от незаконно присъединяване на ответника към водоснабдителната система, ведно със законната лихва от завеждането на делото. Съдът е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е провел пълно и главно доказване. Ответникът не оспорва, че при отстраняване на повреда на водомера го е обърнал, т.е. налице е от негова страна противоправно поведение, но не са установени останалите предпоставки по чл.45 от ЗЗД за отговорността му – причиняването на имуществена вреда /кога точно в периода 15.VІІІ.2006г. – 15.VІІІ.2007г. е извършено противоправното деяние, през какъв период е съществувало, какво количество вода е потребено/ и причинно-следствената връзка. По влязлото в сила решение от 10.VІІ.2009г. по дело по описа за 2009г. /без посочен номер/ КОС е приел, че ответника, поставяйки в обратна посока водомера и счупвайки пломбата на холендъра в нарушение на установения в ЗВ и Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и ползване на водоснабдителни и канализационни системи ред, е осъществил незаконно присъединяване към водоснабдителната система на дома си, от виновното му и противоправно поведение за ищеца са настъпили имуществени вреди в размерите, определени по реда на чл.37 от наредбата и по общите условия, при което искът по чл.45 от ЗЗД е доказан по основание и размер. В този смисъл се е произнесъл и ВКС на РБ, състав на ІV ГО, с решение по реда на чл.290 и следв. от ГПК № 131/04.V.2011г. по гр.д. № 223/2010г. Прието е в същото, че за да има отговорност за вреди от непозволено увреждане, следва да е налице деяние и вредоносен резултат в причинна връзка с него. Деянието трябва да е непозволено, т.е. да е извършено в нарушение на определени законови разпоредби. Всяко присъединяване към водоснабдителната мрежа и ползването й не по установения ред е незаконно. Редът за присъединяване е установен в Наредба № 4/2004г. и неспазването му и ползването на питейна вода в нарушение на императивните изисквания е на общо основание противоправно деяние. Настоящият състав споделя даденото в посочените две решения разрешение на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване. Касационната жалба е основателна. Несъмнено установено е по делото с представените доказателства – акт за установяване на административно нарушение от 15.VІІІ.2007г., подписан от ответника без възражения, показанията на свидетелите С. и С. и становището на ответника при изясняване на фактическата страна по спора, че при направена на 15.VІІІ.2007г. проверка са констатирани обърнат водомер и скъсана пломба на водопроводно отклонение ½ за присъединяване на имота на Т., както и че тези нарушения по водоснабдителната система са следствие от личните действия на ответника. С това той е нарушил разпоредбата на чл.43 ал.2 т.4 от Наредба № 4/2004г., според която потребителите са длъжни да съхнраняват целостта на пломбите на водомерите /поставени от операторите/ и да не допускат неупълномощени от оператора лица, в т.ч. и лично, да извършват каквито и да са дейности по водопроводната система на имотите си. Действията на Т. са довели до незаконното му присъединяване и невъзможност за отчитане и заплащане на потреблението му на питейна вода по предвидения в наредбата ред. С оглед на това той носи предвидената в чл.37 от посочената наредба отговорност – за обезщетяване на причинените на ищцовото дружество вреди до стойността на количеството вода, което би могло да се изразходва за едногодишен период, освен ако се докаже, тежестта за което е негова, че периодът е по-малък. Като е приел противното, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Ето защо и на основание чл.293 ал.2 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и спорът се реши по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени дейности. Предявеният иск е основателен. До претендирания размер 1391.04лв. искът е и доказан, видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, според която количеството вода за едногодишен период /15.VІІІ.2006г. – 15.VІІІ.2007г./ по чл.37 от Наредба № 4/2004г. при водопроводно отклонение Ф ½ възлиза на 2312.58лв. Ответникът не е доказал, че периодът, през който е ползвал питейна вода не по установения ред, е по-кратък от претендирания. Следва да се уважи и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на делото /23.Х.2008г./ до окончателното й изплащане. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на касатора следва да бъдат присъдени и 489.28лв. разноски по делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Кюстендилския окръжен съд, ГК, от 27.ХІ.2009г. по гр.д. № 489/2009г. и ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА А. В. Т. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] /в ликвидация/ 1391.04лв., представляващи обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди от неправомерното присъединяване към водоснабдителната система за периода 15.VІІІ.2006г. – 15.VІІІ.2007г., ведно със законната лихва, считано от 23.Х.2008г. до окончателното им изплащане, както и 489.28лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: