Р Е Ш Е Н И Е № 38 София, 14 април 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1571/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по протест и допълнение към същия, подадени от Окръжна прокуратура – Кюстендил с доводи за наличие на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК срещу въззивна присъда № 19 от 21.07.2015 г., постановена по в.н.о.х.д. № 37/15 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият не се явява и не се представлява от защитник, като до даване ход на делото защитата е представила писмено становище по касационния протест, съдържащо доводи за оставянето му без уважение. Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения, моли за отмяна на постановената от Окръжен съд – Кюстендил нова присъда и връщане на делото на същата инстанция за новото му разглеждане от друг състав. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подаденият касационен протест ведно с допълнението към него, провери въззивната присъда с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 139 от 17.12.2014 г., постановена по н.о.х.д. №1463/2010г. Районен съд – Дупница е признал подсъдимия А. Д. Д. за виновен в това, че на 01.08.2010 г. около 16.30 ч. на Главен път Е-79 в [населено място], /област/, /община/, в качеството му на помагач, е участвал в изпълнителното деяние на престъплението в съучастие с подсъдимите В. Г. Х., в качеството му на извършител, и М. Ц. Б., в качеството му на помагач, /като Б. е управлявал лекият автомобил, в който след отнемане на чантата Х. се е качил, и с който са напуснали местопроизшествието, а Д. е седял на предната седалка на лекия автомобил, наблюдавал е района на местопроизшествието, относно действията на собствениците на лекотоварния автомобил, откъдето Х. е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 1518.60 лв., от владението на М. А. И. от [населено място], без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е повредена преграда, здраво направена за защита на имот и е използвано техническо средство - отвертка, както и МПС - л.а. „марка" с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на В. А. А. от [населено място], като подсъдимият Д. е извършил престъплението при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, пр.II, т.4, пр.I и пр.II, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а”, вр. чл.20, ал.4 от НК и чл. 54, вр. чл.37, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда на основание чл. 59, ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 02.08.2010 г. до 11.08.2010 г., като един ден „задържане под стража” е зачетен за един ден „лишаване от свобода”. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените разноски. Производството пред Окръжен съд – Кюстендил е образувано по жалба на защитата на подсъдимия. С присъда № 19 от 21.07.2015 г., постановена по в.н.о.х.д. № 37/2015 г., въззивният съд е отменил първоинстанционния съдебен акт, като е признал подсъдимият А. Д. Д. за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 196, ал. 1. т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т. 3, пр. II, т. 4, пр. I и пр. II, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а”, вр. чл. 20, ал. 4 от НК. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП № 651/2010 г. по описа на РУ на МВР-Дупница, ДП № 758/2010 г. и пр. пр. с вх. № 1924/2010 г. по описа на Районна прокуратура - Дупница, считано от 02.08.2010 г. до 11.08.2010 г., както и по н.о.х.д. № 1463/2010 г. по описа на Районен съд - Дупница, считано от 23.04.2015 г. до 27.04.2015 г. С въззивната присъда съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. Касационният протест срещу оправдателната присъда на Окръжен съд – Кюстендил е допустим, но неоснователен по следните съображения: Първоначално подаденият протест е бланкетен. Доводите за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон са обосновани с порок във вътрешното убеждение на съда, в следствие на неправилна интерпретация на доказателствената съвкупност по делото, довела и до неправилно приложение на закона. Проверката на обжалваният съдебен акт сочи на изпълнение на процесуалните задължения на въззивната инстанция по чл. 13, чл. 107, ал. 5 и чл. 14 от НПК. Обстоятелствата от предмета на доказване по чл. 102 от НПК са установени в пълен обем. Правните си изводи съставът на Окръжен съд – Кюстендил е направил след обстоен анализ, проверка и съпоставка на събраните в хода на съдебното следствие пред Районен съд – Дупница, както и в хода на въззивното следствие доказателства, като всяко едно от тях е ценено самостоятелно и в съвкупност с останалите. Невярно е направеното с допълнението към протеста оплакване за неотчитане от страна на въззивния съд на обстоятелството, че подсъдимият се е намирал в автомобила при извършване на деянието заедно с В. Х. и М. Б., факт, установен чрез показанията на свидетелите Б. И., В. П. и Г. Г.. Този въпрос е бил изяснен напълно от въззивния съд, който е приел за безспорно установено, че подсъдимият Д. се е намирал в автомобила със свидетелите Х. и Б./подсъдими, по отношение на които производството е приключило със споразумение/. Мотивите на новата присъда съдържат подробни аргументи защо съдът кредитира или не дава вяра на свидетелските показания, в коя част и за кои обстоятелства. Промяната в показанията на В. Х., показанията на М. Б., на свидетелите К. и Я. относно пътуването на Д., местонахождението му към момента на извършване на деянието и версията за гостуването му по същото време в [населено място] са били предмет на внимателен анализ от Окръжен съд - Кюстендил и основателно са отхвърлени като целящи оневиняването на Д.. Обясненията на последния досежно посочените обстоятелства правилно са приети като защитна версия, неподкрепена от доказателствата по делото. В този смисъл, направеното от прокуратурата оплакване за липса на анализ на гласните доказателствени източници, е неоснователно. Постановяването на оправдателна присъда от въззивната инстанция не е в резултат на игнориране на показанията на свидетелите Б. И., В. П. и Г. Г., какъвто упрек е направен с допълнението към протеста, а е последица от липсата на събрани доказателства относно участието на подсъдимия Д. в извършеното престъпление. Поради това, твърдението за наличие на задружна престъпна дейност, недооценена от въззивния съд, е несъстоятелно. На първо място, за да е налице такава, две или повече лица следва да участват в осъществяването на едно престъпление, като всеки от съучастниците отговаря за личните си действия, с които е допринесъл за извършването на престъплението. Второ, от субективна страна, между съучастниците следва да е налице и умисъл за задружно осъществяване на конкретно определено престъпление. Доказателства относно извършени от Д. действия или наличие на общ умисъл между него, Х. и Б., не са събрани. Повдигнатото на Д. обвинение е за помагачество, като присъствието му в автомобила заедно с Х. и Б. към момента на извършване на деянието, не е достатъчно да обоснове извод за съставомерност по възведеното му обвинение. При липсата на доказателства, установяващи, че подсъдимият е създавал предпоставки за осъществяване на престъплението, спомогнал е или е улеснил извършването му, постановената от Окръжен съд – Кюстендил нова оправдателна присъда следва да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Нещо повече, извън установеното присъствие на подсъдимия на местопрестъплението липсват доказателства за каквито и да било негови действия, обуславящи каквато и да било негова съпричастност към извършеното престъпление. Безпредметно е да се обсъжда твърдението в протеста за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 1 от НПК поради обстоятелството, че един и същи защитник, представлявал М. Б. при сключеното от него с прокуратурата споразумение, е поел защитата на подсъдимия Д., по отношение на когото производството е продължило да се развива по общия ред. Това е така, тъй като обстоятелството, че подсъдимият е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение е най- силното основание, игнориращо каквито и да било по естеството си нарушение на процесуалните правила, дори и от категорията на абсолютните такива. В принципен аспект следва да се посочи, че правото на защита на всеки подсъдим, тогава когато са налице основания за неговото пълно оправдаване по възведеното му обвинение, но се констатират допуснати съществени процесуални нарушения, е гарантирано в най-пълен обем именно с постановяването на оправдателна присъда. Мотивиран от изложените по-горе съображения и при отсъствието на претендираните с касационния протест нарушения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И : Оставя в сила въззивна присъда № 19/21.07.2015 г., постановена по в.н.о.х.д. № 37/2015 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.