5 Р Е Ш Е Н И Е № 33 гр. София, 14 април 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря..............Аврора Караджова................и с участието на прокурора......................Петя МАРИНОВА.....................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1879 по описа за 2014 г. Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 12515/13г. на Софийски районен съд. Като основания за това се сочат допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на закона, изразено в одобряване на споразумение, с което на осъдения Т. Г. И. е наложено наказание „пробация” с двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца за престъпление по чл.309, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Твърди се, че не е приложен закон, който е следвало да бъде приложен, тъй като са били налице предпоставките за освобождаване на И. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, което изключва приложението на диференцираната процедура по Глава ХХІХ от НПК. Предлага се да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, а делото се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на касационната инстанция искането се поддържа от представителя на ВКП със същите аргументи. Осъденият И. моли за уважаване на искането на Главния прокурор. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 09.07.2014г. постановено по нохд № 12515/13г. на Софийски районен съд, НО – 16 с-в, било одобрено споразумение между прокурор от районната прокуратура от една и страна и осъдения И. и защитника му адв. Г. – от друга, с което Т. И. бил признат за виновен в това, че на 07.02.2011г. в [населено място],[жк], в магазин на [фирма], при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с продавач- консултантите М. К. Стоянова и В. Б. В., съставил неистински частни документи – договори за мобилни услуги между [фирма] и М. С. Х. и приложенията към тях, на които е придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на М. Стоянова Х. в частта относно подписите в графи „За абонат”, „Абонат” и „Потребител”, като се подписал вместо М. С. Х. и ги употребил пред [фирма] за докаже, че съществува правно отношение между [фирма] и М. С. Х., поради което и на основание чл. 309, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му било наложено наказание „пробация” с двете задължителни мерки за срок от шест месеца. Със същото споразумение на подсъдимите В. Б. В. и М. К. С. било наложено наказание „пробация” с двете задължителни мерки за срок от по шест месеца за престъпление по чл.310, ал.1, във вр. с чл.309, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. Искането за възобновяване е направено в полза на осъдения и не е обвързано със срок, поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно. За престъплението по чл.309, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години. Видно от приложеното свидетелство за съдимост на Т. И., последният е неосъждан и към момента на извършване на деянието не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От престъплението няма причинени имуществени вреди. Всички тези обстоятелства сочат на наличие на материално - правните предпоставки на чл.78 а от НК за освобождаването на И. от наказателна отговорност, с налагането на административно наказание. Като е одобрил споразумение, с което е ангажирана наказателната отговорност на осъдения за престъплението по чл.309, ал.1 от НК, съдът е нарушил закона. Налице е и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като при наличието на предпоставките по чл.78 а от НК, съдът е длъжен да освободи лицето от наказателна отговорност, което е пречка за провеждане на диференцираната процедура по Глава ХХІХ от НПК. С оглед изложеното са налице основания за отмяна по реда на възобновяването на влезлия в сила съдебен акт по отношение осъдения Т. Г. И.. В случая за касационния съд не е налице процесуална възможност сам да освободи лицето от наказателна отговорност и наложи административното наказание. Това е така, тъй като в хипотезата на сключено споразумение, въпросът за вината се счита за решен само въз основа на направеното от осъдения признание (чл.382, ал.4 от НПК). В мотивите на ТР № 1/2011г. на ОСНК на ВКС е застъпено разбирането, че ВКС е компетентен да отстрани допуснато нарушение на закона, когато въпросът за виновността и отговорността на подсъдимия е бил решен от предходна инстанция, т.е. съдът да се е произнесъл по кръга от въпроси по чл.301, ал.1 от НПК. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение от 09.07.2014г., по нохд № 12515/13г. на Софийски районен съд, НО – 16 с-в, в частта, с която е одобрено сключено споразумение между осъдения Т. Г. И. и прокурор от Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство. ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :