Р Е Ш Е Н И Е №225/2013г. гр.София, 14.01.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 3572/2013 година Производството е по чл.303, ал.1 ГПК. Т. И. Н., П. И. Ж., Б. М. П. и И. М. П. са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение № 442 от 09.09.2009 год. по гр.дело № 1003/2008 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е потвърдено въззивното решение № 378 от 12.12.2007 год. по гр.дело № 765/2007 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 231 от 20.04.2007 год. по гр.дело № 200/2007 год. на Пернишкия районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на И. П. К. и М. П. К. – наследодатели на молителите, че С. Г. В., В. Г. Г. и Р. И. Г. са собственици на УПИ ХV-79 в кв.3 по плана на [населено място] с площ 2310 кв.м. и ответниците И. и М. К. са осъдени по чл.108 ЗС да предадат владението на реална част от този имот с площ 380 кв.м., както и да заплатят обезщетение на всеки от ищците по 1 498,67 лева за ползването на имота. Молителите обосновават твърдение за наличие на основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК, като представят и се позовават на заповед № 275 от 21.02.2012 год., влязла в сила на 12.03.2012 год., с която на основание чл.53, ал.2 З. и влязло в сила решение за уважаване на иск на същото основание е одобрена поправка на кадастралния план относно границата между имоти пл.№№ 78 и 79 в кв.3 по плана на [населено място]. Твърдят, че с тази заповед е бил отменен административния акт – заповед № 2242 от 04.11.1993 год. за одобряване на кадастралния план на селото в частта й относно границата между имоти пл.№№ 78 и 79 в кв.3 послужила като основа за уважаване на иска за собственост по атакуваното влязло в сила решение. С молбата за отмяна се поддържа и второ основание – по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Твърдят, че атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение противоречи на влязлото в сила решение по иска по чл.53, ал.2 З., поради което следва да бъде отменено на посоченото основание. Ответниците по молбата за отмяна С. Г. В. и В. Г. Г. от [населено място] са на становище, че не са налице сочените основания. С определение № 184 от 11.06.2013 год. по реда на чл.307, ал.1 ГПК, молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено. Със същото определение молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.3 ГПК е допусната до разглеждане, като подадена от заинтересувани страни в рамките на пределния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК, същата е вписана и са спазени изискванията на чл.306 ГПК. По основателността на молбата Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното: С атакуваното влязло в сила въззивно решение № 378 от 12.12.2007 год. по гр.дело № 765/2007 год. Пернишкият окръжен съд е приел, че спорните 380 кв.м. по иска за ревандикация представляват част от собствения на ищците УПИ ХV-79 в кв.3 по регулационния план на [населено място] от 1993 год., като материализираната на място с поставена ограда граница между този имот и имота на ответниците – УПИ ХІV-78 в кв.3, не съвпада с имотната и регулационната линия, а навлиза в имота на ищците. В мотивите на поменатото решение е прието, че двата имота за първи път са заснети и включени в кадастралния план на селото, одобрен със заповед № 2242 от 04.11.1993 год. и е посочено, че няма данни същата заповед да е обжалвана от ответниците, както и че няма данни за производство по чл.32, ал.2 З./отм./. С оглед изхода на спора по иска по чл.108 ЗС е уважена и претенцията за обезщетение за ползването на имота. С представената с молбата за отмяна заповед № 275 от 21.02.2012 год., издадена на основание чл.53, ал.2 З. и на основание „влязлото в сила решение № 912/18.11.2010 г. по гр.д.№ 2764/2008 г. на Пернишкия районен съд”, е одобрена поправка на кадастралния план относно границата между имоти пл.№№ 78 и 79 в кв.3, според кафявите линии и щрихите на приложената към заповедта скица с изх.№ 12/ТР-1094 от 19.03.2012 год. на [община]. Уводната част на заповедта сочи непрецизно съдебния акт по чл.53, ал.2 З., който е влязлото в сила въззивно решение № 190 от 27.05.2011 год. по в.гр.дело № 80/2011 год. на Пернишкия окръжен съд. С него е отменено частично решение № 912 от 18.11.2010 год. по гр.дело № 2764/2008 год. на Пернишкия районен съд и е признато за установено на основание чл.53, ал.2 З., че към момента на влизане в сила на кадастралния и регулационния план на [населено място], утвърден със заповед № 2242/04.11.1993 год., И. П. К. и наследодателят на Б. М. П. и И. М. П.-М. П. К., са били собственици на имот с граници: дере/река/, улица, имот пл.№ 79 и имот пл.№ 78 с площ от 425 кв.м., който неправилно е заснет по кадастралния план като част от имот пл.№ 79, а не от имот пл.№ 78 и е заключен между буквите Б,В,Г,Б по скицата на вещите лица към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза от 01.11.2010 год. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че с влязлата в сила заповед № 275 от 21.02.2012 год., издадена на основание чл.53, ал.2, изр.второ З., се установява новооткрито обстоятелство, което при решаване на спора за ревандикация не е могло да стане известно на страната, срещу която е постановено решението за уважаване на иска по чл.108 ЗС. Одобрената със заповедта поправка на кадастралния план, касаеща границата между имоти с пл.№№ 78 и 79 в кв.3, според линиите и щрихите по приложената скица изх.№ 12/ТР-1094 от 19.03.2012 год. на [община], е от съществено значение за изхода на ревандикационния спор, съставлява причина за отстраняване силата на пресъдено нещо на атакуваното решение и оправдава необходимостта от повторно разглеждане на делото от въззивния съд. Налице е основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а не по чл.303, ал.1, т.3, предл.второ ГПК, както е квалифицирано от молителите. Във втората хипотеза отмяна може да се иска, когато влязлото в сила решение е основано на постановление на държавно учреждение, което впоследствие е било отменено, т.е. основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.3, предл.второ ГПК се отнася за случаите, когато решението е било обусловено от задължителната сила на административен акт, който впоследствие е бил отменен. В настоящия случай, заповед № 2242 от 04.11.1993 год. в частта, с която е одобрен кадастралния план на [населено място] по отношение границата между имотите с пл.№№ 78 и 79 в кв.3, не е отменена. Ето защо, основанието на молбата за отмяна следва да се преквалифицира по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и молбата да бъде уважена, като атакуваните решения бъдат отменени и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК влязлото в сила решение № 442 от 09.09.2009 год. по гр.дело № 1003/2008 год. на Върховния касационен съд, І г.о. и потвърденото с него решение № 378 от 12.12.2007 год. по гр.дело № 765/2007 год. на Пернишкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пернишкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/