4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 564 София, 28.10.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора……………..………..................….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2470 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4493 от 12.VІІІ.2015 г. на [фирма]-София, подадена чрез нейния юрисконсулт против определение № 585 на Пернишкия ОС, ГК, 4-и с-в, от 27.VІІ.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 467/2015 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на кредитната институция срещу определение № 42/10.VІ.2015 г. на съдията по вписванията с район на действие РС-П. за отказ да бъде вписана повторно законна ипотека по вх. № 3293/1.ХІІ.2003 г., акт № 133, том 1 от 2003 г. по подадената от нотариуса с рег. № 379 молба с вх. № 2638/10.VІ.2015 г. Оплакванията на Банката частен касатор са както за нищожност (поради липса на мотиви), така и за неправилност на атакуваното въззивно определение: предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пернишкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му /респ. прогласяване на нищожността му/ и постановяване на исканото с горепосочената молба на Банката от 10.VІ.23015 г. „ново вписване” на ипотека, която е била веднъж вече вписана с акт № 133, том І, вх. рег. № 3293/1.ХІІ.2003 г. В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК Банката обосновава приложно поле на частното касационно обжалване както с твърдението си в частната жалба порок на атакувания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК, но също и с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Пернишкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Опр. № 172/23.VІ.2015 г. на ІІ-ро г.о. по ч. гр. дело № 1254/2015 г., по следния противоречиво решаван от съдилищата процесуалноправен въпрос, явяващ се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: „Дали са приложими изискванията на чл. 264, ал. 1 ДОПК по отношение представянето на писмена декларация от длъжника за липса на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски и съответно данъчна оценка за наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота при подновяване вписването на ипотеката /чл. 172 ЗЗД/, съответно при ново вписване на такава /чл. 172, ал. 2 ЗЗД/ или те важат само в случая на първоначално учредяване на ипотека?” В подкрепа на тезата си за противоречивото решаване на така формулирания правен въпрос банката частен касатор се позовава на влязлото в сила Опр. от 16.І.2015 г. на ОС-Монтана, постановено по гр. дело № 7/2015 г., с което се приемало, че декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК „не е предвидена като задължително приложение към заявлението за ново вписване на ипотеката, тъй като длъжникът не поема нов дълг и не обременява имуществото си с ново обезпечение”, докато наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК се релевира с довод, че ЗЗД бил създаден „в различно време и в контекста на различни ценности” и затова тълкуването на чл. 172, ал. 2 от същия в насока да се обвърже новото вписване на ипотека с изискванията на чл. 264 ДОПК означавало да се допусне неизпълнението от страна на длъжника на законовите му задължения към фиска да доведе до лишаване на кредитора от всички привилегии на ипотечното му право и респ. до преклудиране на същото. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пернишкия ОС настоящата частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, но единствено в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, са следните: 1. По твърдението на банката частен касатор за порок на атакуваното въззивно определение по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК: Съгласно чл. 254, ал. 1 ГПК определението, с което се отхвърля искане, се мотивира, но исканията на страните и обстоятелствата по делото, във връзка с тях се посочват в мотивите, „доколкото това е необходимо”. Следователно касае се за съдопроизводствено правило досежно минималното съдържание на всяко едно определение, чието нарушаване представлява отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, а това логически изключва вероятността немотивираното определение, „с което се отхвърля искане”, да е нищожен съдебен акт. При установената в настоящия случай липса на подобна вероятност ВКС няма задължение да допусне атакуваното въззивно определение до касационен контрол. 2. По наличието на хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване: Ноторно е, че наличието на задължителна практика на ВКС по конкретен правен въпрос изключва приложно поле на касационния контрол при предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по същия правен въпрос. В случая е налице определение № 173/23.VІ.2015 г. на състав от ІІ-ро г.о. на ВКС, постановено по ч. гр. дело № 1254/2015 г., с което по релевираният от банката частен касатор правен въпрос е било прието, че след като особени правила за ново вписване на ипотека по реда на чл. 172, ал. 2 ЗЗД и чл. 18, ал. 4 ПВ не са изрично уредени и след като новото вписване се извършва по едностранно волеизявление на ипотекарния кредитор – без да е необходимо съгласието или съдействието на ипотекарния длъжник, то не е необходимо и представяне на изискуемите от чл. 264 ДОПК декларация от последния, а също и данъчна оценка на ипотекирания имот. С оглед изложеното ще следва да се допусне касационно ожалване на атакуваното въззивно определение на Пернишкия ОС, ГК, от 27.VІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 467/2015 г. Поради неговата неправилност /незаконосъобразност/ същото ще следва да бъде касирано, като се отмени и потвърденото с него определение на съдията по вписванията при РС-Перник за отказ на вписване на подадената от Нотариус Е. Петрова /с рег. № 379/ молба с вх. № 2638/10.VІ.2015 г. Делото ще следва да бъде върнато на същия съдия по вписванията за надлежно извършване на поисканото ново вписване на законна ипотека по молба на кредитната институция с вх. № 2638/10.VІ.2015 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 585 на Пернишкия окръжен съд, ГК, от 27.VІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 467/2015 г. О Т М Е Н Я въззивното определение № 585 на Пернишкия окръжен съд, ГК, от 2.VІІ.2105 г., постановено по гр. дело № 467/2015 г., КАКТО И потвърденото с него определение № 42/10.VІ.2015 г. на съдията по вписванията при РС-Перник Гергана М., с което е било отказано вписването на молба на Нотариус Е. Петрова с рег. № 379 и район на действие, съвпадащ с юрисдикцията на Софийския районен съд, за вписване наново на законна ипотека дв. вх. № 3293/1.ХІІ.2003 г., акт. № 133, том І от 2003 г. по описа на Службата по вписвания при РС-Перник, депозирана с вх. № 2638/10.VІ.2015 г. В Р Ъ Щ А делото на съдията по вписванията при РС-Перник за извършване на ново вписване на законна ипотека по горепосочената молба от 10.VІ.2015 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2 Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 2470 по описа за 2015 г.