Р Е Ш Е Н И Е № 513 гр.София, 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1560/2012 година Защитникът на подсъдимия Л. А. в предходната съдебна инстанция е подал касационна жалба срещу въззивната (нова) осъдителна присъда спрямо А., издадена от Хасковския окръжен съд след частичната отмяна на оправдателната присъда на Димитровградския районен съд. Въззивната (второинстационна) присъда – 117 от 17.VІІ.2012 год. по внохд 394/2012 год., е за кражбата от владението на Т. А. на велосипед за 40 лева: престъпление по чл.196, ал.1, т.1 НК (при условията на опасен рецидив), извършено на 25 август 2011 год., наказано при условията и на чл.55 НК (под минималния размер на предвиденото в закона наказание) с 4 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Отменената частично оправдателна присъда в първата инстанция – 171 от 26.ІV.2012 год. по нохд № 128/2012 год., се отнася и до второто деяние на продължаваната (чл.26 НК) кражба: отнемането на 25 юли 2011 год. също от владението на Т.А. на 3 алуминиеви гюма за 75 лева общо. В тази и́ част оправдателната присъда е потвърдена. В допълнената по реда на чл.351, ал.3 НПК касационна жалба подателят и́ настоява ВКС да оправдае подсъдимия поради малозначителност (чл.9, ал.2 НК) на кражбата и грешката (чл.14, ал.1 НК) на А. относно нейния обект (смятал, че взема своето, а не колелото на А.). В съдебното заседание на касационната инстанция е участвал само прокурорът и според него жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд намери жалбата за основателна, макар и не поради всичко, изложено в нея. Съществено за нейната основателност е приетата от съдилищата грешка в поведението на подсъдимия, която обаче жалбоподателят неправилно е квалифицирал правно като грешка в обекта на кражбата. Дали отнетият чужд велосипед е погрешно сметнат от дееца за свой, е обстоятелство от субективната страна на кражбата, което няма пряко отношение към обекта на престъплението (разбиран според преобладаващото мнение, като съвкупност от обществени отношения) – деецът е проявил всъщност незнание по отношение на едно от „фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението” (чл.14, ал.1 НК). Кражба по чл.194, ал.1 НК е налице, когато вещта е „чужда” (обстоятелство, също „фактическо”, въпреки връзката му с правото – вж. и р.479/02-І, Бюл. 4/03), а когато този признак от обективната страна на престъплението е отразен неправилно в съзнанието на дееца, законът го отчита съответно и „изключва умисъла относно това престъпление” (отново чл.14, ал.1 НК), следователно – и самото престъпление (още повече, че кражбата е възможна само при пряк умисъл). ХОС незаконосъобразно е отрекъл приложимостта в случая на чл.14, ал.1 НК, като се е присъединил към разбирането на ДРС, но то е незаконосъобразно и поради друго. В мотивите към първоинстанционната присъда може да бъде открито още не само неуместното с оглед на кражбата обсъждане на т.нар. фигура aberratio ictus (заради „погрешната атака спрямо нежелана чужда вещ, при която деецът счита, че вещта е негова” – с.3, абз.№ 21 от текста според номерирането му от ДРС) – фигурата традиционно се свързва с грешките по отношение на причинната връзка, и то при престъпленията против живота и здравето (вж. и р.437/07-І, Бюл.2/08). ДРС овен това неоснователно е противопоставил на практика признака „чужда” вещ на признака „без негово [на владелеца на вещта] съгласие” – тези два и всички други признаци на кражбата по чл.194, ал.1 НК са равностойни за приложението на чл.14, ал.1 НК (грешката по отношение на който и да е от тях изключва умисъла), но съдът въпреки всичко е заявил, че след като деецът е наясно за липсващото съгласие на владелеца на вещта, грешката относно другия признак на кражбата е без правно значение. Ръководен от изложеното и с оглед правомощието си по чл.354, ал.1, т.2, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивната (нова) присъда № 117 от 17 юли 2012 год. по внохд № 394/2012 год. на Хасковския окръжен съд само в нейната осъдителна част и оправдава подсъдимия Л. А. А. по обвинението му в кражба на 25 август 2011 год. в [населено място] извор на велосипед за 40 лева от Т. Г. А.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: