Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 343   София, 22 юни 2010 година                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА              Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 юни две хиляди и десета  година, в състав:               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА   ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА   ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 274/2010 година.       Производството е образувано по повод искане на осъденото лице М. Т. С. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 101/15.03.2010год. по в.н.о.х.д. № 71/2010 год. на Плевенския окръжен съд. Изтъкнати са доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Отправено е алтернативно искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, респ.- оправдаване на осъденото лице по предявеното му обвинение. В съдебно заседание, осъденият чрез процесуалните си представители поддържа искането по изложените в него съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение е потвърдена присъда № 711 от 14.12.2009 год. по н.о.х.д. № 2485/2006 год. на Плевенски районен съд, с която е признат за виновен подсъдимия М, за извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.3,т.4,т.7, във вр. с чл.28,ал.1 и чл.20,ал.2 НК и е осъден при условията на чл.54 НК на една година лишаване от свобода. На основание чл.25,ал.1,във вр. с чл.23,ал.1НК е определено да изтърпи наказание една година лишаване от свобода, измежду това наложено по настоящето дело и по присъда, постановена по н.о.х.д. № 8429/06год. на СРС. На основание чл.68,ал.1НК е активизирано наказание лишаване от свобода в размер на една година и два месеца, наложено с присъда, по н.о.х.д. № 668/98год. на РС-Велико Търново. Искането на осъденото лице е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 15.03.2010год., а искането-постъпило във ВКС на РБ на 29.03.2010год, т.е. в законоустановения по смисъла на чл.421,ал.3 НПК срок.   Разгледано по същество е неоснователно. Касационният състав не възприема заявените в искането доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт. Макар и в схематичен план са изпълнени процесуалните изисквания на чл.339, ал.2 НПК и може да бъде проверена действителната воля на съда, като в атакувания съдебен акт е инкорпориран доказателствения анализ на първата инстанция. Не може да бъде споделено виждането на защитата за противоречие, неяснота и несигурност в изводите, относно иззетите дактилоскопни следи при извършения оглед на лекия автомобил и дактилоскопната експертиза. Обстоятелството, че в две експерти справки по различен начин е отразена годността за идентификация на иззетите пръстови отпечатъци по пластмасова бутилка, намерена в автомобила, не променя категоричния извод на експерта, относно идентичността между пръстовия отпечатък иззет от задния капак на автомобила и безименния пръст на ръката на С. Не може да бъде споделено виждането на защитата, насочено към оспорване годността на протокола за оглед на МПС, защото същият е съставен по реда и начина, предвидени в чл.128 и сл. НПК/ в редакцията на разпоредбата ДВ,бр.70/1999год./. Органите на досъдебното производство разполагат с правомощията да изберат способите на доказване и липсват каквито и да било данни, че едното процесуално-следствено действие - претърсване и изземване е „заместено”/според твърдението на защитата/ с друго-оглед на лек автомобил. Нещо по-вече при огледа се изземват следи, което в конкретния случай е извършено според процесуалните изисквания. Протоколът обективира процесуалната дейност на разследващите органи при строгото съблюдаване на закона. Окръжният съд, макар и лаконично е извършил собствен анализ и съвкупна оценка на доказателствения материал. Показанията на свидетелите В. Г. , М. , Т. са разгледани в контекста на останалите гласни доказателства - показанията на свидетелите С. М. , Н. П. , Св. Д. , като са съпоставени с обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Р. Д. Обясненията на подсъдимия, относно установяването на основния факт по отнемане на инкриминираните вещи, са изолирани и в противоречие с останалия доказателствен материал. Тези доказателствени източници - обясненията на молителя и показанията на свидетеля Р. Д. , който заявява, че е действал сам, не разколебават категоричния несъмнен извод, относно авторството на извършеното деяние и вината на С. Несъстоятелно е възражението за нарушение на разпоредбата на чл.14 НПК, защото инстанциите по фактите са взели решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не е нарушена разпоредбата на чл.107, ал.3 НПК, защото доказателствените източници на информация са подложени на внимателна оценка и проверени съвкупно, без да бъде игнорирана част от тях. Проверена е версията на подсъдимия и на Р. Д. , че последният е самостоятелен автор на инкриминираното деяние и отхвърлена като неподкрепена от доказателствения материал. Показанията на Д. /за когото наказателното производство е приключило със споразумение/, както правилно са отбелязали инстанциите по същество са във фактическо и логическо противоречие с останалите доказателствени средства, опровергаващи защитната версия на С. Основният довод на защитата, че осъждането на молителя е изградено само върху иззета дактилоскопна следа от заден капак на лек автомобил, който не е собственост на С. , не отговаря на съвкупно оценените доказателствени източници. Посоченото доказателство е обсъдено през призмата на останалите-показанията на полицейските служители, заловили двамата подсъдими в непосредствена близост, както до моторното превозно средство, в което са се намирали инкриминираните вещи/част от които са били разпилени наоколо/, така и до магазина, от който са отнети, поради което са несъстоятелни и доводите, свързани с оспореното изземване на предмета на престъпното посегателство. Както осъдителната, така и оправдателната присъда не могат да почиват на предположения. В конкретния случай, вън от всякакво съмнение е установена съпричастността на молителя към извършеното деяние. При непротиворечиво установената фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. С деянието си подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла на чл.195, ал.,1т.3,т.4 и т.7 НК. Вън от всякакво съмнение, подсъдимият е отнел инкриминираните вещи от владението на А. К. , без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, преодолявайки прегради, здраво направени за защита на имот /в съответствие с ПП № 6/71г. на ВС/, чрез използване на МПС и при условията на повторност, с оглед предходното осъждане на молителя и случаят не е „маловажен” по смисъла на чл.93,т.9НК.   Наложеното на С. наказание е справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието, на личната на дееца, индивидуализирано при условията на чл.54 НК-определено в законовия минимум, предвиден в правната норма, със законосъобразното приложение на чл.68,ал.1НК, поради това, че инкриминираното деяние е извършено в рамките на изпитателния срок по предходно осъждане.   По изложените съображения, касационната инстанция намира, че не искането на осъденото лице следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.   Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице М. Т. С. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 101/ 15.03.2010 год. по в.н.о.х.д. № 71/2010 год. на окръжен съд-Плевен. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: