Р Е Ш Е Н И Е № 54 София , 26.03.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Жанина Начева при секретар Илиана Рангелова и в присъствието на прокурора К.Софиянски изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 161/2018 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане /молба/ от осъдения С. А. А. от 30.01.2018 г. за възобновяване на нохд № 3170/2017 г. по описа на Пловдивския районен съд. Искането в пълната му редакция съдържа твърдения за съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК, поради което е администрирано от първоинстанционния съд към компетентния съгласно чл. 424, ал.1 от НПК Пловдивски апелативен съд. Председателят на сезирания съд отбелязал, че искателят е релевирал и основание за възобновяване по чл. 423 от НПК поради неучастие в наказателното производство, поради което с разпореждане от 06.02.2018 г. отказал да образува производство и изпратил делото на Върховния касационен съд по компетентност. Искането било прието и станало предмет на настоящето дело пред Върховния касационен съд след преценка, че осъденият се позовава на задочно осъждане и претендира възобновяване на производството и на това основание. В съдебното заседание пред касационната инстанция С. А. А. и защитникът му адвокат Н. Г. поддържат така заявената претенция. Изтъкват, че осъденият е бил в неведение относно воденото срещу него дело, тъй като се е намирал в чужбина, и претендират отмяна на постановената по него присъда и справедливо разглеждане на делото. Прокурорът изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване установи следното : Пловдивският районен съд с присъда № 212/14.07.2017 г. по нохд № 3170/ 2017 г. признал подсъдимия С. А. А. за виновен в това, че в периода от 01.01.2011 г. до 06.01.2011 г. включително, в [населено място], отнел чужда движима вещ - товарен автомобил „М.” на стойност 4 000 лева, от владението на Й. С. Н. без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Присъдата не била обжалвана и влязла в сила на 01.08.2017 г. По делото няма данни тя да е станала известна на подсъдимия пред датата 28.12.2017 г., когато той се запознал с делото и получил фотокопие от него. Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно . В правомощията на касационната инстанция в настоящия процес е единствено проверка дали са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на делото поради неучастие на задочно осъдения в наказателното производство. Настоящият съдебен състав постулира разбирането, че правото на обвиняемия за лично участие в процедура за наказателно преследване е основна гаранция за нейната справедливост. В същото време обаче не може да се пренебрегне и диспозитивния характер на това право, който дава възможност на обвиненото лице да прецени начина, по който да го упражни. Искателят С. А. А. е участвал в досъдебното производство по делото. Обвинението му било предявено на 27.01.2016 г. На 02.02.2016 г. било предявено и предварителното разследване, по което той направил редица доказателствени искания. Разследването продължило и след тази дата. С. А. бил търсен от разследващите органи на всички известни адреси и на известния телефон [ЕГН] през м.март 2017 г , но след като не бил намерен, разследването било предявено в цялост в негово отсъствие на 29.03.2017 г. по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК с участието на назначен служебен защитник. На 22.05.2017 г. Районна прокуратура – гр. Пловдив внесла в районния съд обвинителен акт. Образувано било наказателно дело с първо заседание на 15.06.2017 г., 9.30 часа. Съдията – докладчик разпоредил да се връчи на подсъдимия препис от обвинителния акт с уведомление за възможността при неявяване делото да се разгледа в негово отсъствие. Съдебните книжа не били предадени на подсъдимия, тъй като не бил намерен на посочения в досъдебната фаза адрес. В отговор на запитване до МВР съдът получил справка, сочеща същия адрес. На 14.06.2017 г. съдебният секретар Ч. провела телефонен разговор с подсъдимия на тел.[ЕГН] и му съобщила за датата и часа на съдебното заседание. На същата дата, в 20.49 часа на електронната поща на съда постъпило писмо от С. А., в което заявил, че е комуникирал на тел.[ЕГН], но се намира в чужбина, не му е известно делото, за което му е съобщила служителката и моли за неговото отлагане. На 15.06.2017 г. съдът преценил, че подсъдимият не е редовно призован и разпоредил да бъде уведомен за следващото съдебно заседание на всички известни по делото адреси и по телефона, да се провери дали не се е задържан в затвор или следствен арест, какви са задграничните му пътувания, както и да бъде обявен за общодържавно издирване от органите на МВР. Всички тези усилия не довели до връзка с подсъдимия. Той не бил намерен на предполагаемите места на територията на страната, а издирването му не дало резултат . Съдебният секретар Ч. / л.76 от досието на делото/ писмено удостоверила, че на 11.07.2017 г. позвънила на телефонен номер [ЕГН], но при първото позвъняване получила отказ, а при второто телефонът бил изключен. На 14.07.2017 г. делото било разгледано с участието на служебния защитник на подсъдимия адвокат П. С. и завършило с атакуваната в настоящия процес присъда. Така проследената процесуална история обосновава неоснователност на претенцията за възобновяване на делото поради задочно осъждане на искателя. С. А. А. бил известен за привличането му като обвиняем и за образувано наказателно дело пред районния съд . Той прекратил всякакви връзки с разследващите органи след предявяване на разследването на 02.02.2016 г. и така осуетил предприетите от тях действия да бъде уведомен за хода на производството. След като бил информиран от служителка в районния съд за насрочване на процеса А. прекратил и телефонната връзка. В кореспонденцията с районния и окръжния съд не е посочил адрес за призоваване в чужбина. При тези данни настоящият съд приема, че подсъдимият е укрил местоживеенето си и е приел задочното производство. Поведението му след разговора със съдебния секретар Ч. показва съзнателен и недвусмислен отказ да получава информация и да присъства при разглеждане на делото, поради което претенцията му за неговото възобновяване е лишена от правно основание. Всички останали възражения, изложени от защитата и лично от него в допълнение към искането относно формулиране на обвинението и неговата доказаност пред първата инстанция подлежат на анализ от апелативния съд в контекста на развитите оплаквания за съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Начинът, по който се развива настоящето производство по глава тридесет и трета от НПК налага след приключването му пред Върховния касационен съд делото да се изпрати на Пловдивския апелативен съд, който дължи произнасяне по основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Водим от горното Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. А. А. от 30.01.2018 г.за възобновяване на нохд № 3170/2017 г. по описа на Пловдивския районен съд. Изпраща делото на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по искането за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.