Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 69   София, 18.05.2010 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   БОНКА ЙОНКОВА     при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 693/2009г.     Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на “Е” А. , гр. С. и синдика на „Ю” Е. , гр. С. несъстоятелност/ срещу решение № 177 от 14.01.2009 г. /атакувано частично/ и допълнително решение № 380 от 29.04.2009 г. по гр. д. № 1356/2008 г. на Софийски апелативен съд. С посочените решения е обезсилено постановеното от Софийски градски съд, VІ-10 състав решение от 10.07.2007 г. по т. д. № 1539/2005 г. и е прекратено производството по делото в частта по предявения от всеки от двамата касатори иск за присъждане в полза на „Ю” Е. /в несъстоятелност/ на сумата 21 674.83 лв., заедно със законната лихва върху нея от 05.12.2005 г. до окончателното й изплащане, представляваща изпълнено парично задължение след началната дата на неплатежоспособността на несъстоятелния длъжник. С определение № 773 от 07.12.2009 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивните решения, като е прието, че от значение за делото са следните въпроси: 1. - налице ли е правен интерес от обжалване за страната /длъжникът в несъстоятелност, конституиран като съищец по осъдителния иск/, в чиято полза е обжалваното решение; 2. - приложима ли е разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ, когато правомощията на органите на несъстоятелния длъжник са прекратени на основание чл. 630, ал. 2 във връзка с чл. 711 ТЗ; 3. - какво е значението за допустимостта на процеса на извършеното изпълнение на първоинстанционното решение, оформено и в споразумение между страните и 4. - възможно ли е само с иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ да се попълни масата на несъстоятелността или е необходимо да бъде предявен и иск за реално връщане на сумата. Касаторите поддържат, че обжалваните решения са недопустими поради липса на правен интерес от обжалването на първоинстанционния акт, предвид благоприятния изход на спора за жалбоподателя „Ю” Е. /в несъстоятелност/; поради подаването на жалбата от лице без представителна власт и поради липса на правен спор, предвид десезирането на въззивния съд чрез извършеното плащане на спорната сума в хода на въззивното производство. Релевирано е и оплакване за неправилност на обжалваните актове поради нарушение на материалния закон. Изразено е несъгласие със становището на решаващия състав за недопустимост на предявения от синдика на „Ю” Е. /в несъстоятелност/ иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД поради това, че с уважаването на обуславящия иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ ефектът на попълването на масата на несъстоятелността се постига автоматично, по силата на закона, както и несъгласие с дадената от съда правна квалификация на предявения от „Е” А. иск за присъждане на процесната сума в полза на несъстоятелния длъжник „Ю” Е. като такъв по чл. 55, ал. 1 ЗЗД вместо като иск по чл. 134 ЗЗД. Ответникът – “Ю” Е. /в несъстоятелност/, гр. С. не заявява становище по касационните жалби. Ответникът – „Л” Е. , гр. С. моли за оставяне в сила на обжалваните въззивни решения по съображения, изложени в писмена защита, поддържани също и в съдебно заседание. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от “Е” А. , гр. С. и синдика на „Ю” Е. /в несъстоятелност/, гр. С. осъдителни искове за връщане на сумата 21 674.83 лв. и да прекрати производството по тях, въззивният съд е счел същите за недопустими. Недопустимостта на предявения от синдика на „Ю” Е. /в несъстоятелност/ иск е обоснована с липсата на законова възможност за синдика да иска връщане на даденото в масата на несъстоятелността, тъй като ефектът на попълването й се постига по силата на закона с успешното провеждане на отменителния иск, а недопустимостта на предявения от „Е” А. иск е аргументирана с липсата на възможност за кредиторите на несъстоятелния длъжник да упражняват неговите права, в т. ч. да искат връщане в патримониума му на платените без основание суми. Настоящият състав намира, че и двете решения – решение № 177 от 14.01.2009 г. по гр. д. № 1356/2008 г. в атакуваната му част и допълнителното решение № 380 от 29.04.2009 г., с които Софийски апелативен съд се е произнесъл по исковете за присъждане на сумата 21 674.83 лв., са недопустими и подлежат на обезсилване. Недопустимостта на решение № 177 от 14.01.2009 г. по гр. д. № 1356/2008 г. в частта, с която е разгледан искът на синдика на „Ю” Е. /в несъстоятелност/ произтича от липсата на правен интерес за несъстоятелния длъжник „Ю” Е. от обжалване на първоинстанционния съдебен акт. С оглед задължителните указания на Върховен касационен съд относно правната квалификация на предявения от синдика на „Ю” Е. /в несъстоятелност/ осъдителен иск за сумата 21 674.83 лв., дадени в определение № 86 от 13.02.2007 г. по ч. т. д. № 413/2006 г., този иск е разгледан от Софийски градски съд, VІ-10 състав не като иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а като иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ във връзка с чл. 658, ал. 1, т. 8 ТЗ, предявен от синдика в качеството на процесуален субституент, като длъжникът в несъстоятелност е конституиран като съищец по реда на чл. 15, ал. 3 ГПК /отм./, т. е. несъстоятелният длъжник е участвал в производството по предявения от синдика осъдителен иск като главна страна. С оглед на това и доколкото този иск е уважен напълно, като в полза на „Ю” Е. /в несъстоятелност/ е присъдена цялата претендирана сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба, за несъстоятелния длъжник липсва правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. С уважаването на осъдителния иск са настъпили целените от синдика-ищец, респ. от конституирания по реда на чл. 15, ал. 3 ГПК /отм./ съищец „Ю” Е. /в несъстоятелност/ правни последици – връщане на исковата сума в патримониума на последния. Становището, че липсва правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт, когато същият е благоприятен за страната, е последователно застъпвано в практика на Върховен съд и Върховен касационен съд. В този смисъл са представените от касатора „Е” А. актове – определение № 181 от 30.09.1968 г. по гр. д. № 1981/68 г. на ІІ г. о.; решение № 1* от 21.05.1969 г. по гр. д. № 1033/69 г. на ІІ г. о. и определение № 233 от 20.12.1976 г. по гр. д. № 2622/76 г. на ІІ г. о., а също и служебно известното на настоящия състав определение № 129 от 17.07.2007 г. по ч. т. д. № 140/2007 г. на ВКС, Търговска колегия, петчленен състав. С оглед изложеното, подадената от „Ю” Е. /в несъстоятелност/ въззивна жалба срещу постановеното от Софийски градски съд, VІ-10 състав решение от 10.07.2007 г. по т. д. № 1539/2005 г. в частта, с която ответникът „Л” Е. , гр. С. е осъден да му заплати сумата 21 674.83 лв., ведно със законната лихва върху нея се явява недопустима, което обуславя съответно недопустимост на постановеното по нея въззивно решение и налага обезсилването му. Недопустимостта на допълнително решение № 380 от 29.04.2009 г. по гр. д. № 1356/2008 г. на Софийски апелативен съд произтича от недопустимостта на подадената от „Е” А. молба вх. № 1* от 12.02.2009 г. за допълване на постановеното по делото решение № 177 от 14.01.2009 г. Поради обстоятелството, че с протоколно определение от 06.03.2007 г. е постановено съединяване за съвместно разглеждане в едно производство по реда на чл. 123 ГПК /отм./ на т. д. № 1539/2005 г. на СГС, VІ-10 състав и т. д. № 853/2006 г. на СГС, VІ-7 състав, присъждането на сумата 21 674.83 лв. е предмет на два отделни иска – на иска, предявен от синдика на „Ю” Е. /в несъстоятелност/ и на иска, предявен от кредитора „Е” АД. С постановеното от Софийски градски съд, VІ-10 състав решение по т. д. № 1539/2005 г., обаче, е разгледан /и уважен/ само осъдителният иск за сумата 21 674.83 лв., предявен от синдика на „Ю” Е. /в несъстоятелност/. По предявения от ищеца-кредитор „Е” А. осъдителен иск за същата сума първоинстанционното решение не съдържа произнасяне – нито в мотивите, нито в диспозитива. Липсата на произнасяне по този иск води до недопустимост на произнасянето по него и на въззивния съд. Пропускът на първоинстанционния съд е могъл да бъде отстранен от същия съд в производство за допълване на решението по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК /отм./, каквото ищецът не е инициирал. Ето защо, подадената от същия молба до Софийски апелативен съд за допълване на решението му от 14.01.2009 г. се явява недопустима поради липса на предмет и като такава не е следвало да бъде разглеждана, което обосновава съответно недопустимост на постановеното по нея допълнително решение от 29.04.2009 г. Поради недопустимостта и на двете атакувани въззивни решения, относимите към осъдителните искове доводи в касационната жалба, в т. ч. и поставените като значими за спора въпроси, посочени в т. 2, 3 и 4 по-горе, не следва да бъдат обсъждани. При този изход на делото основателно е искането на касатора „Е” А. , гр. С. за присъждане на направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 1860 лв., включваща: 60 лв. – държавна такса за допускане на касационното обжалване и 1 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0* от 09.02.2009 г.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК   Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА решение № 177 от 14.01.2009 г. по гр. д. № 1356/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е обезсилено постановеното от СГС, VІ-10 състав решение от 10.07.2007 г. по т. д. № 1539/2005 г. на СГС, VІ-10 състав в частта, с която по предявения от синдика на „Ю” Е. /в несъстоятелност/ иск срещу „Л” Е. , гр. С. същото дружество е осъдено да заплати на „Ю” Е. /в несъстоятелност/, гр. С. сумата 21 674.83 лв., ведно със законната лихва от 05.12.2005 г., като този иск е оставен без разглеждане и производството по него е прекратено. ОБЕЗСИЛВА допълнително решение № 380 от 29.04.2009 г. по гр. д. № 1356/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е обезсилено постановеното от СГС, VІ-10 състав решение от 10.07.2007 г. по т. д. № 1539/2005 г. на СГС, VІ-10 състав в частта, с която по предявения от „Е” А. , гр. С. иск срещу „Л” Е. , гр. С. същото дружество е осъдено да заплати на „Ю” Е. /в несъстоятелност/, гр. С. сумата 21 674.83 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.12.2005 г., като този иск е оставен без разглеждане и производството по него е прекратено. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1356/2008 г. на Софийски апелативен съд по предявените от синдика на „Ю” Е. /в несъстоятелност/ и „Е” А. , гр. С. искове за присъждане на сумата 21 674.83 лв. в полза на „Ю” Е. /в несъстоятелност/. ОСЪЖДА „Л” Е. , гр. С. ул. „К” № 6 да заплати на „Е” А. , гр. С., ул. ”И” № 16 разноски за настоящото дело в размер на сумата 1860 /хиляда осемстотин и шестдесет/ лева.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: