Р Е Ш Е Н И Е № 973 София, 23.02. 2010г. В  ИМЕТО  НА  НАРОДА    Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и девета година в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 4462 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК по касационната жалба на адвокат Д като процесуален представител на С. о. /СО/ срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 29.ІV.2008г. по гр.д № 1374/2007г., касационно обжалване на което е допуснато с определение № 376/10.ІV.2009г. по въпроса за квалификацията /правното основание/ на предявените искове – по чл.1 от ЗОДОВ или по чл.49 от ЗЗД, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, установено с влезли в сила решения по конкретно посочени дела. Касационната жалба на СО срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за неговата недопустимост, за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.2 и т.3 от ГПК. Ответницата по касационната жалба М. Г. Т. от София е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. ВКС на РБ, състав на ІV ТО, намира, че атакуваното въззивно решение е валидно, но недопустимо, съображенията за което са следните: С атакуваното решение СГС по въззивна жалба само на ответника е оставил в сила решението на СРС от 22.ІІІ.2007г. по гр.д. № 22750/2006г. в частта, с която на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ СО е осъдена да заплати на М. Т. 6000лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени в резултат от ухапвания от кучета на 18.VІІІ.2006г. на територията на СО, както и 45лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната пихва, считано от 31. Х.2006г. до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел, че предявените искове са по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ след изменението на закона по ДВ бр. 30/11.ІV.2006г. Исковете са основателни, тъй като е налице противоправно бездействие от страна на служителите на съответното звено на ответната о. да обезпечат организирането, улавянето, изолирането в изолатор и евтаназията на скитащи безстопанствени кучета съобразно разпоредбите на чл.35 от ЗВМД и чл.138 ал.1 т.5 от ППЗВМД, в резултат на което на 18.VІІІ.2006г. ищцата е била нападната от безстопанствени кучета на територията на общината, при което са й нанесени сериозни разкъсни рани, дълбоки охлузвания, кръвонасядания и отоци по двата крака, като отоците на дясната подбедрица са довели до инфекция. С атакуваното решение въззивният съд е квалифицирал спорното право като такова по чл.1 от ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В разглеждания случай в исковата си молба ищцата не е изложила твърдения за действия или бездействия на ответната о. при или по повод изпълнение на административна дейност. Обстоятелствата, на които е основана претенцията, се изразяват в твърдения за бездействие на органите на общината по вменените й с разпоредбите на чл.35 т.4, чл.70 от ЗВМД /отм./ и чл.138 ал.1 т.5 от ППЗВМД задължения във връзка с безстопанствените кучета на територията й – да организират и обезпечават улавянето на скитащи кучета и настаняването им в изолатори, вследствие на което ищцата претърпяла вреди от ухапване на такива. Изпълнението на тези задължения, изразяващи се в упражняване на контрол и надзор над безстопанствените животни, не представлява осъществяване от общината на правомощия в изпълнение на административна дейност, тъй като с действията по изпълнението не се вменяват задължения, нито се създават или засягат права на лица, те не се осъществяват в административно производство, не създават отношения на власт и подчинение. С оглед на това за причинените от неизпълнението вреди общината носи отговорност по общия ред за непозволено увреждане на основание чл.49 във вр с чл.45 ал.1 от ЗЗД, а не по чл.1 от ЗОДОВ. С оглед на изложените съображения ВКС на РБ намира за правилна практиката по посочения въпрос в решенията на СГС по гр.д. № 3323/2006г., гр.д. № 437/2006г. и гр.д № 3140/2008г., както и в решението на СРС по гр.д. № 13823/2002г. на СРС, и, респективно, за неправилна практиката по влязлото в сила решение на СГС по гр.д. № 2061/2007г., според което претенцията срещу о. за вреди от безстопанствени кучета е с правно основание чл.1 от ЗОДОВ. Като е квалифицирал и разгледал предявените претенции като такива с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, въззивният съд се е произнесъл по непредявени искове, което обуславя недопустимост на атакуваното решение. Ето защо и на основание чл.270 ал.3 изр.3 във вр. с чл.293 ал.4 пр.2 от ГПК решението следва да бъде обезсилено и делото да се върне на СРС за разглеждане на и произнасяне по предявените искове, както и по претендираните за настоящата инстанция разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението на Софийския градски съд, ГК, ІІ „Г” ВО, от 29.ІV.2008г. по гр.д. № 1374/2007г. и ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за ново разглеждане от друг негов състав и произнасяне по предявените искове. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: