Р Е Ш Е Н И Е № 223 София, 12.01.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5599 по описа за 2015г. и приема следното: Производството е по чл.290 ГПК. С постановеното по делото определение № 409/25.ІV.2016г. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 06.VІІ.2015г. по гр.д. № 1542/2015г. в частта по иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди по касационната жалба на Софийска апелативна прокуратура по въпроса относно определянето на обезщетението след преценка на всички установени по делото обстоятелства с оглед точното прилагане на чл.52 ЗЗД поради разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът поддържа заявените в касационната си жалба оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 ГПК. Ответникът по касационната жалба М. Г. К. от [населено място] чрез пълномощника си адв.Г. е изложил съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С решението си от 06.VІІ.2015г. САС по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на Врачанския окръжен съд от 17.ІІ.2015г. по гр.д № 680/2014г., с което П. на РБ е осъдена да заплати на М. К. 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на водено срещу него наказателно производство за престъпление, ведно със законната лихва от 15.Х.2011г. Въззивният съд е приел, че са налице предвидените в чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на П.: срещу ищеца е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.282 ал.2 НК, по което е привлечен като обвиняем на 29.V.2007г. /с първа връчена призовка като обвиняем през 2006г./, с внесен обвинителен акт в съда на 27.V.2008г.; с присъда по НОХД № 236/2008г. В..ОС го е признал за невинен и го е оправдал, като е отхвърлил и граждански иск срещу него за 79125лв.; САС с решение от 18.ХІ.2009г. е потвърдил първоинстанционната присъда по протест на прокуратурата и по жалба на гражданския ищец; ответникът не е подавал протест срещу въззивното решение, което е обжалвано пред ВКС само от гражданския ищец и е потвърдено с решение от 12.VІІ.2010г. Във връзка с повдигнатото му обвинение ищецът е бил отстранен от работа на длъжността „главен инспектор в [община], отдел „Здравеопазване на животните” при Р. В. със заповед от 22.ХІІ.2008г. Върнат е на работа през март 2010г., а в момента работи като директор на БАБХ. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид, че наказателното производство е приключило в разумен срок, спрямо К. е била взета най-леката мярка за неотклонение, въззивното решение на САС не е било протестирано пред ВКС, ищецът е бил известна на обществеността в [населено място] личност, заемал е отговорна длъжност и образуваното срещу него наказателно производство е имало сериозно отражение върху личния и служебния му авторитет. Взети са предвид негативните преживявания на обида, унижение, притеснение в контактите с близки и познати, както и отражението на наказателното производство върху здравето на К.. Въз основа на заключение на вещо лице – психолог е прието, че ищецът се е намирал под продължителен стрес от психосоциален характер в резултат на повдигнатото му обвинение, че това състояние в неговите емоционални прояви е нормална психологическа реакция с временен и обратим характер, като към датата на изготвяне на заключението са налице данни за психосоматични заболявания в резултат на остатъчни въздействия и преживявания вследствие на стреса и психотравма, без клинични данни за заболявания от психиатричния кръг. Взето е предвид заключение на вещо лице - кардиолог, според което през 2009г. на ищеца е поставена диагноза „артериална хипертония, И. и стенокардия”, че преживеният от него стрес се явява второстепенен, коригируем рисков фактор за възникване на заболяванията, като некоригируеми рискови фактори са възраст, пол, раса, наследственост, върху които не може да се повлияе; че второстепенните фактори са много, за И. един от тях е стресът, заболяването е хронично и не може да бъде излекувано, но може да бъде стабилизирано. Прието е, че въпреки, че заболяванията са причинени от второстепенни рискови /коригируеми/ фактори, те очевидно са в причинна връзка с наказателното преследване, тъй като са диагностицирани през 2009г., а преди това няма данни за оплаквания от смущения на сърдечно-съдовата система - от показания на свидетели, в т.ч. личният лекар на ищеца, е установено, че преди обвинението той е бил здрав и дори спортувал активно. С оглед на тези обстоятелства е прието, че обезщетението в присъдения размер е съобразено с конкретно установените вреди. По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС приема следното: Трайна, многобройна и непротиворечива е практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, предвиждащ определяне на обезщетението за неимуществени вреди от съда по справедливост. Според т. 1 от ППВС № 4/1968г. справедливостта по смисъла на посочената разпоредба не е абстрактно понятие. Тя се извежда чрез преценка на всички установени по делото конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към характера и степента на увреждането, в т.ч. обстоятелствата, при които то е осъществено, последиците, вкл. продължителност и интензитет на търпените болки и страдания, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение и други. Това разрешение е споделено и в сочената от касатора практика на ВКС, обективирана в решения на негови състави по гр.д. № 78/2011г. ІІІ ГО, по гр.д. № 593/2011г. ІV ГО и по гр.д. № 1179/2012г. ІV ГО. Разрешението се споделя напълно и от настоящия състав на ВКС, който не намира основания /а такива не се и сочат от страните/ за промяната му. Касационната жалба е частично основателна. В противоречие с горепосоченото разрешение на въпроса във връзка с приложението на материалния закон въззивният съд не е подложил на преценка при определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди всички установени по делото релевантни обстоятелства. Такова е обстоятелството, че след приключването на наказателното производство ищецът е заел ръководна длъжност – директор на Българската агенция за безопасност на храните. Не е преценено и установеното чрез съдебно-психологичната експертиза, че К. не е търсил психологична помощ, че е изпаднал и живял под продължителен стрес от психосоциален характер, което е причина за продължителни и неблагоприятни обстоятелства, довели до нежелани емоционални прояви като тревожност, гняв, избухливост, вътрешно напрежение, отчужденост, затваряне в себе си, несигурност, нервност, раздразнителност, чувство на унижение, ограничително поведение, нарушения на съня и апетита, често главоболие, липса на доверие към околните, редуциране на контактите. Допуснатото по този начин нарушение от въззивния съд се е отразило на изводите по съществото на спора. Това е така, защото първото от посочените невзети предвид обстоятелства обосновава по-нисък интензитет на търпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на професионалния му авторитет. А с нетърсенето на психологична помощ от К. той е допринесъл за увреждането му, което е основание за намаляване на обезщетението, както е предвидено с разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗОДОВ. Неоснователни са останалите релевирани в касационната жалба оплаквания. При определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид разумната продължителност /2 години и 7 месеца/ на наказателното производство, определената най-лека мярка за неотклонение „подписка”, оправдаването на ищеца още от първоинстанционния съд и непротестирането от прокуратурата на потвърждаващото оправдателната присъда въззивно решение. В съответствие със събраните по делото доказателства, включително чрез неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза, е изводът, че изживеният от ищеца стрес в причинна връзка с наказателното производство е фактор, макар и второстепенен и коригируем, за възникване /а не само за провокиране на проявлението, както касаторът твърди/ на заболяванията на ищеца. Съобразено е в тази връзка и че давността на заболяванията /диагностицирането им/ е от 2009г., че няма данни от преди това за оплаквания от смущения на сърдечно-съдовата система, че преди наказателното производство ищецът бил здрав и спортувал активно, че И. е хронично и не може да бъде излекувано, но може да бъде стабилизирано, че емоционалните и поведенчески прояви на ищеца са нормална психологическа реакция с временен и обратим характер, но и с данни за психосоматични заболявания в резултат на остатъчни въздействия вследствие преживеният стрес и психотравма. Обстоятелството, че К. не е търсил психиатрична помощ, не е от значение за интензитета на причинените му неимуществени вреди с оглед заключението на неоспорената психологическа експертиза, че не се е налагало такова лечение и че емоционалните прояви не са довели до заболяване от психиатричния кръг поради вътрешните му механизми и ресурси за справяне със стресогенното събитие. С оглед на изложеното ВКС намира, че обезщетение, определено в размер на 25000лв., е в съответствие с принципа за справедливост, предвиден в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Ето защо и на основание чл.293 ал.2 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено в уважителната му част за разликата над 25000лв. до присъдения размер 30000лв. и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационния съд с отхвърляне на предявения иск за посочената разлика. В останалата му част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация няма да бъдат присъдени разноски с оглед изхода на спора, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Софийския апелативен съд, ГК, четвърти състав, № 1466/06.07.2015г. по гр.д № 1542/2015г. в осъдителната му част по иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25000лв. до 30000лв. и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. К. от [населено място] срещу П. НА РБ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство за извършено престъпление по чл.282 ал.2 НК, по което е признат за невинен и оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 236/2008г. по описа на ВрОС, за разликата над 25000лв. до 30000лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд, ГК, четвърти състав, № 1466/06.07.2015г. по гр.д № 1542/2015г. в останалата му обжалвана осъдителна част по претенцията за неимуществени вреди. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: