РЕШЕНИЕ № 40 гр. София, 13.04.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 23 март, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1871/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Предявен е иск от М. Ч. И. ЕГН: [ЕГН] срещу „Профи Кредит България"ЕООД с правно основание чл. 47 ал.2 ЗМТА за прогласяване за нищожно, евентуално-за отмяна на основание чл.47 ал.1,т.4 и т.6 ЗМТА на решение от 19.06. 2015 г. на АС при „Арбитер Юстициарум" СНЦ по АД №5087/2015 по описа на същия. Същият иск е предявен и срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕООД . Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищеца, че предметът на спора не подлежи на арбитраж и ответникът в арбитражното производство е бил лишен от участие в него, както и че образуването на арб. съд не е съобразено със закона. Ответникът „Профи Кредит България"ЕООД в писмен отговор оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение.Изразява становище за недопустимост, с оглед изтичането на срока по чл.48 ал.1 ГПК. В срока за отговор на ИМ е постъпил такъв и от страна на евентуалния ответник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕООД, в който същият навежда доводи,че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска по ч.47 ЗМТА, тъй като не е бил страна в арбитражното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира за установено следното: По наведеното в ИМ основание за нищожност на обжалваното арбитражно решение: Този въпрос е процесуалноправен, затова следва да се реши съгласно действащата нормативна уредба - в чл. 19 ал. 1 ГПК (ЗИД ГПК,обн.Д.в.бр.8/24.01.2017г.) и в чл. 47 ал. 2 ЗМТА(ЗИД ГПК,обн.Д.в. бр.8/24.01.2017 г.) е установена забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж, като постановените по тях арбитражни решения, са прогласени за нищожни. Със ЗИД ГПК(Д.в.бр.8/24.01.2017 г.) - чл.19 ал. 2 ГПК е създадена забрана за арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП; допълнена е разпоредбата на чл. 3 от Закона за защита на потребителите, и в новата ал. 4 е предвидено, че е недействителна всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон. Съгласно §6 ал. 2 от ПЗР на ЗИД ГПК(Д.в.бр.8/24.01.2017 г.), започналите до влизане в сила на този закон арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове по см. на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, се прекратяват. Следователно по тях арбитражно решение не може да се постанови. Това правило следва да се приложи по отношение на неарбитруемите потребителски спорове, по които е постановено арбитражно решение, чиято отмяна се търси с иск по чл. 47 ЗМТА от ВКС, по който е образувано дело, по което ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на ЗИД ГПК (Д.в.бр.8/24.01. 2017 г.) - съгласно §6 ал. 1 от ПЗР на ЗИД ГПК(Д.В. бр.8/24.01.2017 г.) висящите производства във ВКС се разглеждат по реда на този закон, а съгласно сега действащата разпоредба на чл. 47 ал. 2 ЗМТА(изм. ЗИД ГПК -Д.в.бр.8/24.01.2017 г.) арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Това следва и от даденото в т.З на Решение №9/24.10.2002 г. по конст.дело №15/2002 г. на Конституционния съд на РБ тълкуване на защитата срещу постановените в арбитражно производство решения. Същата,според КС се осигурява в два стадия: първи стадий в рамките на арбитражния процес пред арбитражния орган и следващ стадий- защита по исков ред пред ВКС. Съгласно сега действащата нормативна уредба, подлежи на прекратяване завареното производство в първия стадий - пред арбитражния орган - чл. 19 ал. 1 ГПК (ЗИД ГПК - Д.в.бр.8/24.01.2017 г.), вр. §6 ал. 2 от ПЗР на ЗИД ГПК(Д.в.бр.8/24.01.2017 г.). От това следва изводът, че ако защитата срещу постановено арбитражно решение, е преминала във своя втори стадий и е налице заварено производство за защита по исков ред пред ВКС, последният следва да констатира, че арбитражното решение е било постановено по спор, неподведомствен на арбитража, което решение, съгласно чл. 47 ал. 2 ЗМТА(изм.Д.в.бр.8/24.01.2017 г.) се прогласява за нищожно като постановено по неарбитрум към тази дата висящ спор. Този извод може да се обоснове и въз основа разпоредбата на чл. 405 ал. 5 ГПК(нова, ЗИД ГПК-Д.в.бр.8/24.01.2017 г.), която предвижда, че съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по см. на чл. 47 ал. 2 ЗМТА - процесуална норма, която действа от влизането й в сила. На по-голямо основание ВКС дължи преценката за нищожност по висящите производства, образувани по иск по чл. 47 ЗМТА, заварени от ЗИД ГПК (Д.в. бр.8/24.01.2017 г.). Ищецът по делото има качеството на потребител , съгласно §13 т.1 от ДР на ЗЗП, като страна по договор за потребителски кредит /ДПК № [ЕГН]/, предоставен на физически лица и търси защита на правата си, в това качество, и предявеният иск е за отмяна на арбитражно решение , с което е решен спор на потребител по см. на §13 т.1 от ДР на ЗЗП с „Профи кредит България" ЕООД, който спор е неарбитруем, от което следва, че арбитражното решение, чиято отмяна се иска пред ВКС във втората фаза на защитата, следва да се прогласи за нищожно. При този изход от спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът „Профи Кредит България" ЕООД следва да заплати дължима държавна такса в размер на 828,42 лева при условията на чл. 78 ал.6 ГПК, както и 1151,32 лева-възнаграждение за процесуална защита в настоящото производство в полза на адв. Г. В. от САК, определено на основание чл.38 ал.1,т.2 от ЗАдв във вр. с НМРАВ С оглед недопустимостта на иска срещу ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, поради това, че не е страна в производството пред арб. орган, производството спрямо него следва да се прекрати, като на основание чл.78 ал.4 вр. чл.78 ал.8 ГПК му се присъдят разноски /юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 100 лева. На основание изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО по иска на М. Ч. И. ЕГН: [ЕГН] срещу „Профи Кредит България"ЕООД арбитражно решение от 19.06. 2015 г. на АС при „Арбитер Юстициарум" СНЦ по АД №5087/2015 по описа на същия. ОСЪЖДА „Профи Кредит България"ЕООД да заплати държавна такса в размер на 828,42 лева при условията на чл. 78 ал.6 ГПК по сметка на ВКС. ОСЪЖДА „Профи Кредит България"ЕООД да заплати сумата от 1151,32 лева- възнаграждение за процесуална защита в настоящото производство в полза на адв. Г. В. от САК, определено на основание чл.38 ал.1,т.2 от ЗАдв във вр. с НМРАВ. ПРЕКРАТЯВА производството по иска на М. Ч. И. ЕГН: [ЕГН] срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕООД с правно основание чл. 47 ал.2 ЗМТА за прогласяване за нищожно, евентуално-за отмяна на основание чл.47 ал.1,т.4 и т.6 ЗМТА на решение от 19.06. 2015 г. на АС при „Арбитер Юстициарум" СНЦ по АД №5087/2015 по описа на същия. ОСЪЖДА М. Ч. И. ЕГН: [ЕГН] да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕООД на основание чл.78 ал.4 вр. чл.78 ал.8 ГПК разноски /юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: