Р Е Ш Е Н И Е № 10 гр. София, 07 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Капка Костова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Искра Чобанова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 2141/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. Д. С. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 29 от 01 юни 2012 година на Сливенския окръжен съд, постановена по нохд № 137/2012 година по описа на този съд. Осъденият претендира нейната отмяна единствено поради провеждане на наказателното производство и постановяване на присъдата в негово отсъствие, което го е лишило от възможността да упражни надлежно правата си в процеса, гарантиращи реализиране на защитата му в пълния й обем. В производството пред ВКС осъденият С. участва лично и с назначения му за служебен защитник адвокат И. М. от С. адвокатска колегия, който поддържа искането за възобновяване на делото. Осъденият, в лична защита, заявява довод за незнание за воденото срещу него наказателно производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането и възобновяване на производството по делото поради провеждането му изцяло в отсъствие на осъдения С.. Частният обвинител и граждански ищец И. Н. Д. не участва в производството пред ВКС, нередовно призована поради ненамирането й на посочения от нея в хода на процеса адрес (чл. 353, ал. 3 от НПК). Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда, чиято отмяна се иска, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Д. Д. С. за това, че на 01. 01. 2011 година, в [населено място], при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2303 лева от владението на И. Н. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Осъден е да заплати на И. Д. сумата 2251 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, заедно със законните последици. Гражданската претенция е отхвърлена до пълния й размер от 2303 лева като неоснователна и недоказана. Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса, като са възложени в тежест на осъдения С.. Присъдата не е обжалвана или протестирана по въззивен ред и е влязла в законна сила петнадесет дни след обявяването й – на 17. 06. 2012 година. ВКС намира искането на осъдения С. за възобновяване на делото за процесуално допустимо – направено е от лице, което има качеството на задочно осъден и е постъпило в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото по делото няма данни за друг момент на узнаване от осъдения за влязлата в законна сила присъда от този на задържането му на 20. 08. 2012 година на територията на Кралство Испания, в изпълнение на Постановление на Върховната касационна прокуратура, издадено въз основа на Европейска заповед за арест (ЕЗА) на Окръжна прокуратура – гр. Сливен. Искането е подадено чрез Администрацията на Затвора – [населено място] и е постъпило във ВКС на 26. 10. 2012 година. Разгледано по същество, искането е основателно. Наказателното преследване срещу осъдения С. е проведено изцяло в негово отсъствие и в двете фази на процеса. Досъдебното производство е започнало като такова срещу неизвестен извършител. След установяване на данни за авторство на осъдения С. по отношение на инкриминираното деяние е постановено неговото задържане с оглед осигуряване на явяването му пред съда. Обявен е за общодържавно издирване с телеграма № 2076 от 07. 06. 2011 година. Привличането на осъдения в качеството на обвиняем, действията по разследването и предявяването на разследването, са извършени в отсъствие на осъдения С., при участие на назначения за негов служебен защитник адвокат К. от АК – [населено място]. Обвинителният акт срещу С. е внесен в съда на 15. 03. 2012 година и на 19. 03. с. г. е постановено разпореждането по чл. 248, ал. 2 от НПК, с което съдията-докладчик е насрочил разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 20. 04. 2012 година и е разпоредил връчване на препис от обвинителния акт и призоваване на С. и неговия защитник, както и на пострадалата Д., с указания за процесуалните й права. Като основание за неприсъственото за осъдения провеждане на съдебното разглеждане на делото, са послужили данните от направените от съда справки за постоянния и настоящия адреси на С., за пътуванията му извън страната, за резултатите от общодържавното му издирване. В резултат, съдът е приел за установено, че осъденият С. не е намерен на посочените по делото адреси, напуснал е страната на 07. 04. 2011 година и местонахождението му не е известно, както и че няма съобщен резултат от издирването му. Делото е разгледано при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4, б. „а” от НПК в отсъствие на подсъдимия С. и при участие на защитника му адв. К.. След проведено съдебно следствие и изискани допълнителни данни (справка на л. 59 от съдебното дело), в съдебно заседание на 01. 06. 2012 година съдът е приключил разглеждането на делото и е постановил атакуваната сега пред ВКС присъда. При тези данни по делото, основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК (редакция ДВ, бр. 93/2011 година), според която задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако осъденият се е укрил след предявяване на обвинението в досъдебното производство, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена или не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина, но само ако тази процедура е изпълнена. В случая, процедурата не е изпълнена. Визираните в закона предпоставки за отхвърляне на искането за възобновяване на делото не са налице. Цялото наказателно производство е протекло в отсъствие на осъдения С., без да му е предявявано обвинението и при отсъствие на данни за последващо укриване. Поради това, искането за възобновяване на делото се явява основателно - атакуваната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, когато е започнало задочното разследване по делото (чл. 425, ал. 2 от НПК). Посочената хипотеза поначало изисква произнасяне по мярката за неотклонение на осъдения С., с оглед разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК. От съдържанието на приложените по делото ЕЗА и справка на ВКП е несъмнено, че осъденият е задържан в изпълнение на наказанието, наложено му с подлежащата на отмяна присъда. Първоинстанционният съд е взел по отношение на С. мярка за неотклонение „Задържане под стража” и ВКС не намира основания за нейното изменяване, като при промяна на обстоятелствата, обусловили определянето й, задържаният разполага с възможност да сезира съда с такова искане. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 във вр. чл. 423, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела влязлата в законна сила присъда № 29 от 01 юни 2012 година на Сливенския окръжен съд, постановена по нохд № 137/2012 година по описа на този съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.